ПОСВЕЩЕНИЕТО

“Около четиридесет дни след рождението на Христос Йосиф и Мария Го занесоха в Ерусалим, за да Го представят на Господа и да принесат жертва… Приносите, представени пред Господа, трябваше да бъдат без недостатък. Тези жертви символизираха Христос и от това се вижда, че сам Исус е бил без физически недостатък. Той бе “агнец без недостатък и пречист” ( 1Петрово; 1:19 1 Петрово 1:19). Тялото Му не бе засегнато от никакъв недостатък, физиката Му бе силна и здрава. И през целия Си живот Той живя според природните закони. Както физически, така и духовно, Той бе пример за това, което Бог възнамеряваше да бъде цялото човечество чрез послушание към Неговите закони.” КВ – 22 стр.

“Посвещението на първородните има своя произход в най-ранни времена. Бог бе обещал да даде Първородния на Небето, за да спаси грешника. За Този дар всяко семейство трябваше да изрази благодарността си чрез посвещение на първородния син. Той трябваше да бъде посветен на свещенството като представител на Христос сред хората.” КВ – 22 стр.

“Свещеникът извърши официалната церемония. Пое детето в ръцете си и го издигна пред олтара. След като го върна в ръцете на майка му, записа “Исус” в свитъка на първородните. Малко разбираше той, че бебето, лежащо в ръцете му, бе Величието на Небето, Царят на славата. ” КВ – 23 стр.

“Духовните неща се разбират духовно. В храма Божият Син бе посветен на делото, което бе дошъл да извърши… Намери се един, който разпозна Христос… Детето бе върнато на Мария, но Симеон го взе в ръцете си и го представи на Бога и радост, каквато не бе изпитвал никога преди, проникна в душата му. Като издигна детето
Спасител към небето, той каза: “Сега, Владико, отпущаш слугата Си в мир. Според думата Си. Защото видяха очите ми спасението, което Си приготвил пред всички хора; светлина да просвещава народите. И слава на Твоя народ Израил.” КВ – 24 стр.

“Също и Анна, една пророчица, влезе и потвърди свидетелството на Симеон за Христос. Докато Симеон говореше, лицето й се освети от Божията слава и тя изля сърдечната си благодарност, че й бе позволено да види Христос – Господа.” КВ – 24 стр.

“Тези скромни поклонници не бяха изучавали напразно пророчествата… Така е до днес. Събития, върху които е съсредоточено вниманието на цялото Небе, остават неразпознавани, протичат незабелязани от религиозните водачи и от поклонниците в Божия дом. Хората признават Христос в историята, но отблъскват живия Христос. Христос, призоваващ в Словото Си към саможертва, действащ в бедните и страдащите, които молят за утеха, действащ чрез праведната кауза, която включва бедност, труд и
укор, днес не се приема с по-голяма готовност, отколкото преди хиляда и осемстотин години.” КВ – 24 стр.

“Христовият дар открива Бащиното сърце. Той свидетелства, че мислите на Бога за нас са “мисли за мир, а не за зло” ( 29:11 Еремия 29:11). Заявява, че докато Божията омраза към греха е силна като смъртта, любовта Му към грешника е по-силна от смъртта. След като е предприел нашето изкупление, Той не ще пожали нищо, колкото и да е скъпо, за да завърши делото Си. ” КВ – 25 стр.

“На Голготския кръст любовта и егоизмът застанаха лице с лице. Това бе
коронната им изява. Христос бе живял само за да утешава и благославя и
предавайки Го на смърт, Сатана показа злобата и омразата си към Бога.
Той явно доказа, че истинското намерение на неговия бунт бе да детронира
Бога и да унищожи Този, чрез Когото бе показана Божията любов.” КВ – 25,26 стр.

“Чрез живота и смъртта на Исус мислите на хората също излязоха наяве. От яслите до кръста животът на Исус бе призив за себеотдаване и за съпричастност в страданието. Той разбули намеренията на хората. Дойде с небесната истина и всички, които слушаха гласа на Светия Дух, бяха привлечени към Него. Тези, които се покланяха на себе си, принадлежаха към сатанинското царство.” КВ – 26 стр.

“Чрез отношението си към Христос всички щяха да покажат на чия страна стоят. И така всеки сам осъжда себе си. В деня на последния съд всяка загубена душа ще разбере значението на отхвърлянето на истината. Кръстът ще бъде представен и истинското му
значение ще бъде схванато от всеки ум, който е бил заслепен от греха.” КВ – 26 стр.

КВ – Копнежът на вековете