“ВИДЯХМЕ ЗВЕЗДАТА МУ”

“Мъдреците от Изток бяха философи. Те принадлежаха към голяма и влиятелна класа, в която влизаха хора от благородно потекло, притежаващи много от богатството и знанието на своята нация. Сред тях имаше мнозина, които злоупотребяваха с доверието на хората. Но други бяха честни мъже, които изследваха знаците на Провидението в природата и бяха уважавани поради почтеността и мъдростта си. Такива бяха мъдреците, които дойдоха при Исус.” КВ – 27 стр.

“Божията светлина винаги грее сред тъмнината на езичеството. Когато тези влъхви изучаваха звездните небеса и търсеха да схванат тайната, скрита в сияйните им пътеки, видяха славата на Твореца. Търсейки по-ясно знание, те се обърнаха към еврейските писания. В собствената им земя имаше натрупани пророчески писания, които предсказваха идването на Божествен Учител.” КВ – 27 стр.

“Мъдреците бяха видели в небесата тайнствена светлина в нощта, когато Божията слава заля Витлеемските хълмове. Когато светлината угасна, появи се лъчиста звезда, която се носеше из небето. Това не бе нито някоя от познатите звезди, нито планета и този феномен събуди най-остър интерес. Звездата представляваше група блестящи ангели в далечината, но мъдреците не знаеха това. Все пак останаха с впечатлението, че тя има особено значение за тях. ” КВ – 27 стр.

“Свещениците и старейшините в Ерусалим не бяха толкова невежи за раждането на Христос, колкото се представяха. Съобщението за посещението на ангели при овчарите се бе разнесло из Ерусалим, но равините го бяха счели за незаслужаващо вниманието им. Те самите трябваше да са намерили вече Исус и да са готови да заведат влъхвите до мястото на рождението Му, но вместо това ги намериха мъдреците, за да привлекат вниманието им към раждането на Месия.” КВ – 29 стр.

“Оттук нататък гордостта и упоритостта им прераснаха в злоба към Спасителя. Докато Бог отваряше вратата за езичниците, еврейските водачи сами затваряха вратата си.” КВ – 29 стр.

“И като влязоха в къщата, видяха детето с майка Му Мария, паднаха и Му се поклониха.” Зад унижената външност на Исус те разпознаха присъствието на Божеството. Отдадоха Му сърцата си като на свой Спасител и тогава Му принесоха своите дарове – “злато, благовония и миро”. Каква вяра! За мъдреците от Изток можеше да се каже, както и по-късно за римския стотник: “Нито в Израил съм намерил толкова вяра” ( 8:10 Матей 8:10).” (“КВ – 29 стр.

“Чрез мъдреците Бог привлече вниманието на еврейския народ към рожде-
нието на Своя Син… Сатана бе твърдо решен да скрие светлината от света и използва най-фините си умения, за да унищожи Спасителя. Но Този, Който никога не задрямва, нито спи, бдеше над възлюбения Си Син. Този, Който бе дал манната от небето на Израил и бе хранил Илия във времето на глада, намери за Мария и детето Исус прибежище в една езическа страна. И с даровете на мъдреците от чуждата страна Господ ги снабди със средства за пътуването им до Египет и за пребиваването им там, в чуждата страна.” КВ – 30 стр.

“Бог се радва да почете приноса, даден от сърце, което обича, дарявайки го с най-висшата способност да Му служи. Ако ние сме отдали сърцата си на Исус, ще Му принесем и нашите дарби. Златото и среброто ни, най-скъпоценните ни земни притежания, най-високите ни умствени и духовни дарби ще бъдат щедро посветени на Него, Който ни обикна и даде Себе Си за нас.” КВ – 30 стр.

“Така бе приет Спасителят, когато дойде на земята. Изглежда нямаше място за почивка и безопасност за детето Изкупител. Бог не можеше да повери възлюбения Си Син на хората дори докато осъществяваше делото Си за тяхното спасение. Той възложи на ангели да придружават и пазят Исус, докато изпълни мисията Си на земята и умре от ръцете на ония, които дойде да спаси.” КВ – 31 стр.

КВ – Копнежът на Вековете