ДЕТСТВОТО

“Детството и младостта Си Исус прекара в едно малко планинско село. Присъствието Му би било чест за всяко селище на света. Привилегия би било за царските палати да Го приемат като гост. Но Той подмина домовете на богатите, царските дворци и известните центрове на учените, за да се засели в неизвестния и презрян Назарет.” КВ – 32 стр.

“В слънчевата светлина, излъчвана от лицето на Отца, Исус “напредваше в мъдрост, в ръст и в благоволение пред Бога и хората” (2:52 Лука 2:52). Умът на Исус бе активен и проницателен. Той бе разсъдлив и по-мъдър, отколкото подобаваше на възрастта Му. Но характерът Му бе прекрасен в своята хармония. Силите на ума и на тялото Му се развиваха постепенно според законите на детството.” КВ – 32 стр.

“Като дете Исус бе особено обичлив по характер. Ръцете Му винаги бяха готови да служат на другите. Той показа непоколебимо търпение и истинност, която никога не би пожертвала почтеността. Твърд като скала за принципа, Той разкри в живота Си благодатта на несебелюбива учтивост.” КВ – 32 стр.

“С дълбока сериозност Исусовата майка гледаше как се разгръщат силите Му и наблюдаваше как върху характера Му се отпечатва съвършенството. Тя с удоволствие се стараеше да подкрепи този блестящ, възприемчив ум. Чрез Светия Дух получи мъдрост как да съдейства на небесните представители за развитието на това дете, което можеше да твърди, че само Бог е Негов Отец.” КВ – 32 стр.

“От най-ранни времена верните в Израил полагаха много грижи за обучението на младежта. Бог бе наредил още от бебета децата да бъдат учени на Неговата доброта и величие точно както са открити в Неговия закон и показани в историята на Израил. Песни, молитви и уроци от Писанията трябваше да бъдат приспособени за умовете на подрастващите. Бащи и майки трябваше да научат децата си, че Божият закон отразява Неговия характер и че като приемат принципите на закона в сърцата си, Божият образ се отпечатва в ума и душата. ” КВ – 32 стр.

“Детето Исус не получи образование в училищата към синагогите. Майка Му бе Неговата първа учителка между хората. От нейните устни и от свитъците на пророците Той учеше за небесните неща. Същите думи, които сам бе говорил на Мойсей за Израил, сега трябваше да научи в нозете на майка Си.” КВ – 33 стр.

“Тъй като е придобил знание, каквото и ние можем да придобием, доброто му познаване на Писанията показва колко прилежно е изучавал в ранните си години Божието слово. Пред Него бе разпростряна великата библиотека на Божието творение. Този, Който бе сътворил всички неща, учеше уроците, написани от собствената Му ръка по земята, морето и небето. Отдалечен от несвятите пътища на света, Той натрупа научно знание от природата. Изучаваше живота на растенията и животните, както и
човешкия живот.” КВ – 33 стр.

“От най-ранните Си години бе завладян от една цел – живееше, за да благославя другите. За това черпеше източници от природата; нови идеи за начини и средства озаряваха ума Му, когато изучаваше живота на растенията и животните. Постоянно се стремеше да извлече от видимите неща примери, с които да илюстрира живите думи на
Бога.” КВ – 33 стр.

“Тогава пред Исус се откриваше значението на Божиите слова и дела, когато се опитваше да разбере същността на нещата. Небесните същества Го придружаваха и умът Му се развиваше от святи мисли и общувания. От началото на съзнателния Си живот Той постоянно растеше в духовна благодат и в познание на истината.” КВ – 33 стр.

“Всяко дете може да получи познания като Исус. Когато се стараем да се запознаем с небесния Баща чрез Неговото Слово, при нас ще се приближат ангели, умовете ни ще укрепнат и характерите ни ще се облагородят. Така ще заприличаме повече на нашия Спасител, а когато съзерцаваме красивото и величественото в природата, чувствата ни ще се отправят към Бога.” КВ – 33,34 стр.

“Когато влизаме в допир с Вечния чрез Неговите дела, духът ни се изпълва с благоговение и душата ни се оживява. Общуването с Бога чрез молитва развива умствените и моралните ни сили, а размишлението върху духовните неща укрепва духовните ни сили.” КВ – 34 стр.

“Животът на Исус бе в хармония с Бога. Докато бе дете, Той разсъждаваше и говореше като дете; но никаква следа от грях не петнеше Божия образ в Него. Все пак и Той бе изложен на изкушение. Жителите на Назарет бяха прочути със своето нечестие… Исус бе поставен там, където щеше да бъде изпитан Неговият характер. За да запази чистотата Си, необходимо беше винаги да бди. Водеше същите борби, които ние трябва да водим, за да ни бъде пример в детство, юношество и зряла възраст.” КВ – 34 стр.

“Сатана бе неуморим в усилията си да победи Детето от Назарет. Още от най-ранни години Исус бе пазен от небесни ангели и все пак животът Му представляваше дълга борба против силите на тъмнината. Да има на земята живот, свободен от развалата на греха, за княза на тъмнината това бе оскърбление и безпокойство. Той опита всичко, за да впримчи Исус. Никое човешко дете не ще бъде поставено да води свят живот всред такава страшна борба от изкушения, както нашият Спасител.” КВ – 34 стр.

“В неуморния Му живот нямаше бездейни часове, които да създават условия за изкушения. Нямаше безцелни часове, които да отварят вратите за покваряващи приятелства. Доколкото бе възможно, Той затваряше вратите за изкусителя. Нищо не можеше да Го склони да извърши неправда – нито печалба, нито удоволствие, нито похвала, нито критика. Беше мъдър да разпознава злото и силен да му се противопоставя.” КВ – 34 стр.

“Христос беше единственият безгрешен човек, живял някога на земята, макар че в продължение на около тридесет години Той живя всред нечестивите жители на Назарет. Този факт е укор за тези, които мислят, че са зависими от местоживеене, от благоденствие или от успех в живота, за да живеят безгрешно. Напротив, изкушенията, бедността и нещастията са дисциплина, необходима, за да се развият чистота и твърдост на характера.” КВ – 34 стр.

“Исус живееше в селски дом и вярно и с радост изпълняваше Своя дял от работата в дома. Той бе Началникът на небето и ангелите изпълняваха словото Му с удоволствие. Сега обаче бе станал доброволно слуга, любещ, послушен син. Той научи занаят и работеше в дърводелната на Йосиф. Облечен в простото облекло на обикнонен работник, Той минаваше по улиците на малкия град на отиване и на връщане от Своята скромна работа. Не използваше Божествената Си сила, за да намали товарите Си или да
облекчи труда Си.” КВ – 34 стр.

“Чрез работата, която извършваше през детството и юношеството Си, Исус развиваше ума и тялото Си… Не обичаше да е немарлив, даже и по отношение на инструментите Си. Като работник бе съвършен, както бе съвършен по характер. Чрез примера Си Той учеше, че е наш дълг да бъдем прилежни, да вършим работата си вярно и точно и че такъв труд е почтен. ” КВ – 34,35 стр.

“Исус не отбягваше грижите и отговорността, както вършат много така наречени Негови последователи. Такива хора са слаби и неспособни, защото се опитват да избягнат дисциплината. Те може да притежават ценни и добри черти на характера, но са безсилни и почти безполезни, когато се появят трудности. Положителността и енергията, солидността и силата на характера, проявени от Исус, трябва да се развият и в нас чрез дисциплината, през която Той мина. И благодатта, която Той получи, ще бъде и наша.” КВ – 35 стр.

“Исус внасяше в работата Си бодрост и такт… Той никога не се отдаваше на земните грижи дотам, че да не Му остава време да мисли и за небесните неща. Често пъти
изразяваше сърдечната Си радост, като пееше псалми и небесни песни. Нерядко жителите на Назарет Го чуваха да издига гласа Си на хвала и благодарност на Бога. Общуваше с Небето с песни и когато другарите Му се оплакваха от уморителен труд, ободряваше ги със сладката мелодия, излизаща от устните Му. Неговото хвалебно пеене като че ли прогонваше злите ангели и като тамян изпълваше работното място с благоухание.” КВ – 35 стр.

“Исус беше източникът на целебна милост за света и през всичките години на уединение в Назарет животът Му обливаше другите със струи на състрадание и нежност. Възрастните, скърбящите и обременените от греха, играещите деца в своята невинна радост, малките горски създания, търпеливите товарни животни – всички се чувстваха по-щастливи в Неговото присъствие. Този, Чието властно слово държеше световете, се навеждаше, за да облекчи някое ранено птиче. Нямаше и нищо недостойно за Неговото внимание, нямаше нещо, за което Той да откаже да помогне.” КВ – 35,36 стр.

“Така като напредваше в мъдрост и в ръст, Исус печелеше благоволението на Бога и на хората. Той привличаше симпатиите на всички сърца, като разкриваше, че е способен да съчувства на всички. Надеждата и куражът, които Той излъчваше, Го правеха благословение за всеки дом. А често пъти в събота Го поканваха в синагогата да прочита урок от Пророците и тогава сърцата на слушателите се вълнуваха, тъй като от
познатите думи на свещените книги изгряваше нова светлина.” КВ – 36 стр.

“Исус е нашият пример… Спасителят благоволи да живее в бедност, за да ни учи колко близо можем и в този си скромен жребий да сме свързани с Бога. Той живя, за да угоди, да почете и да прослави Отца Си в обикновените неща на живота. Неговото дело започна с посвещаване в скромния занаят на дърводелеца, който се труди за своя ежедневен хляб. Той служеше на Бога еднакво и когато работеше на дърводелския тезгях, и когато вършеше чудеса за множеството.” КВ – 36 стр.

КВ – Копнежът на вековете