БОГ С НАС

“Светлината от познаването на Божията слава” се вижда “в лицето на Исус Христос”. От вечността Господ Исус Христос бе едно с Отец; Той бе “образ на Бога”, образ на величието и мощта Му, “излъчване на Неговата
слава”. Той дойде в нашия свят, за да изяви тази слава.” КВ – 7 стр.

“Той дойде да разкрие на помрачената от греха земя светлината на Божията любов – да бъде “Бог с нас”. Затова за Него бе пророкувано: “И ще Го нарекат Емануил.” КВ – 7 стр.

“Идвайки да обитава между нас, Исус трябваше да разкрие Бога и на хора, и на ангели…Но това откровение не бе дадено само за децата Му, родени тук на земята. Нашият малък свят е учебникът за вселената. Божията чудна, благодатна цел, тайната на изкупителната любов, е темата, в която “ангели желаят да погледнат” и тя ще бъде за тях предмет за изучаване през безкрайни векове.” КВ – 7 стр.

“И изкупените, и непадналите същества ще намерят в кръста на Христос своята наука и песен. Ще се разкрие, че славата, грееща от лицето на Исус, е славата на саможертвената любов. В светлината на Голгота ще се види, че законът на себеотрицателната любов е закон на живота и за земята, и за небето; че любовта, която “не търси своето”, има своя източник в Божието сърце; и че в кроткия и смирен Исус е разкрит характерът на Този, Който обитава в непристъпна за човека светлина.” КВ – 7 стр.

“В началото Бог се разкри във всички дела на сътворението…Сега грехът е помрачил съвършеното творение на Бога, върху което все още стои Неговият почерк… Нищо освен егоистичното човешко сърце не живее за себе си – няма птица, която да пронизва въздуха, нито животно, което се движи по земята и което да не служи на някой друг живот. Всеки лист в гората, всяка тревичка на земята имат своята служба. Във всяко
дърво, храст и лист прелива този елемент на живот, без който нито човек, нито животно могат да живеят, а човекът и животното на свой ред служат за живота и на дървото, и на храста, и на листа. ” КВ – 7,8 стр.

“Славните ангели намират радост в даването – те отдават любов и неуморна грижа за падналите и нечестивите. Небесни същества умоляват човешките сърца, носят на този тъмен свят светлина от небесните дворове. Чрез нежна и търпелива служба те действат върху човешкия дух, за да доведат грешните до приятелство с Христос, което е по-близко, отколкото те осъзнават.” КВ – 8 стр.

“Но като оставим настрана тези по-малки представители, ние виждаме Бога в Исус. Гледайки Исус, откриваме, че славата на нашия Бог е да дава. “От Себе Си нищо не върша – каза Христос, – живият Отец Ме е изпратил и Аз живея чрез Отца.” “Аз не търся слава за Себе Си, но славата на Онзи, Който Ме е изпратил” ( 8:28 6:57 8:50 7:18 Йоан 8:28, 6:57, 8:50, 7:18). ” КВ – 8 стр.

“Грехът води началото си от егоизма. Луцифер, осеняващият херувим, пожела да бъде пръв в небето. Искаше да добие власт над небесните същества, да ги откъсне от Създателя им и да спечели тяхното уважение. С тази цел той представи Бога фалшиво, приписвайки Му желание за себевъздигане. Постара се да прехвърли своите зли качества на обичащия Създател. Така измами ангелите, така измами и хората. Доведе ги до съмнение в Божието слово и до недоверие в добротата Му.” КВ – 8 стр.

“Да познаваш Бога, означава да Го обичаш; Неговият характер трябваше да бъде разкрит в контраст с характера на Сатана. Това дело можеше да извърши само едно Същество в цялата вселена. Само Този, който познаваше висотата и дълбочината на Божията любов, можеше да я изяви. Сред тъмната нощ на света трябваше да изгрее Слънцето на правдата “с изцеление в крилата Си” (Малахия 4:2).” КВ – 8 стр.

“Планът за нашето изкупление не бе съставен след грехопадението на Адам, а преди него. Той бе откровение “на тайната, която е била замълчана от вечни времена” (Римл. 16:25). Това бе разкриване на принципите, които от вечни времена бяха в основата на Божия трон.” КВ – 8,9 стр.

“Бог не нареди да съществува грехът, но го предвидя и взе мерки за да посрещне това ужасно събитие. Толкова голяма бе любовта Му към света, че се закле да даде “Своя единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот” (Йоан 3:16).” КВ – 9 стр.

“Луцифер бе казал: “Ще възвиша престола си над Божиите звезди; Ще бъда подобен на Всевишния” (Исая 14:13, 14). Но Христос, “като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците” (Филип. 2:6, 7).” КВ – 9 стр.

“Това бе доброволна жертва. Исус можеше да остане при Отец Си. Можеше да задържи небесната слава и службата на ангелите. Но Той избра да върне скиптъра в ръцете на Отец, като слезе от трона на вселената, за да занесе светлина на тези, които са в тъмнина, и живот на погиващите.” КВ – 9 стр.

“Исус бе готов да посети нашия свят и да се въплъти в човешко тяло… Ако се бе появил със славата, която имаше при Отец преди създаването на света, ние не бихме издържали светлината на присъствието Му. За да можем да Го гледаме и да не умрем, изявлението на славата Му бе закрито. Неговата Божественост бе забулена с човешко естество – невидимата слава във видимия човешки образ.” КВ – 9 стр.

“В очите на света Той не притежаваше красота, за да Го пожелаят. Но въпреки това бе въплътеният Бог, светлината на небето и земята. Славата на величието бе забулена и скрита, за да може да се приближи до скърбящите, изкушавани хора. ” КВ – 9 стр.

“Понеже Исус дойде да обитава сред нас, ние знаем, че Бог познава нашите изпитания и съчувства на скърбите ни. Всеки син и дъщеря на Адам могат да разберат, че нашият Създател е приятел на грешниците. Защото във всяко учение на благодат, във всяко обещание за радост, във всяко дело на любов и Божествено привличане, изявено в живота на Спасителя на земята, ние виждаме “Бог с нас”. ” КВ – 9,10 стр.

“Сатана представи Божия закон на любовта като закон на егоизма. Той заяви, че е невъзможно да се подчиняваме на Божиите предписания. Грехопадението на нашите първи родители и окаянството, което дойде в резултат от него, той приписа на Създателя, като подведе хората да смятат Бога за автор на греха, страданието и смъртта.” КВ – 10 стр.

“Исус трябваше да развенчае тази измама. Като един от нас Той трябваше да ни даде пример за послушание. Затова прие нашето естество и премина през нашия живот. “Затова трябваше да се оприличи във всичко на братята Си” (Евр. 2:17).” КВ – 10 стр.

“Ако трябваше да понесем нещо, което Исус не е понесъл, тогава точно в тази точка Сатана би представил Божията сила като недостатъчна за нас. Затова Исус бе “във всичко изкушен като нас” (Евр. 4:15). Той издържа всяко изпитание, на което сме подложени ние, не упражни за своя полза сила, която не ни е предоставена безплатно. Срещна се с изкушението като човек и победи чрез силата, дадена му от Бога.” КВ – 10 стр.

“Христос влезе в контакт с човечеството чрез Своето човешко естество. Като Бог Той се хвана за Божия трон. Като човешки Син ни даде пример за послушание, а като Божи Син ни дава сила за послушание.” КВ – 10 стр.

“Като се унижи да приеме човешко естество, Христос разкри характер, противоположен на Сатана. Но Той слезе дори по-ниско по пътеката на смирението. “Като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Филип. 2:8).” КВ – 10 стр.

“Както първосвещеникът сваля своите великолепни святи одежди и служи с бяла ленена дреха на обикновен свещеник, така и Христос прие образ на слуга и принесе жертва, като самият Той бе и Свещеникът, и Жертвата.” КВ – 10 стр.

“Христос понесе това, което ние заслужаваме, за да може с нас да се постъпи така, както Той заслужава. Той бе осъден за нашите грехове, в които няма никакъв дял, за да може ние да бъдем оправдани чрез Неговата правда, в която ние нямаме никакъв дял. Той понесе смъртта, която принадлежеше на нас, за да можем ние да получим живота, който бе Негов. “С Неговите рани ние се изкупихме.” КВ – 10,11 стр.

“Чрез Своя живот и чрез смъртта си Христос придоби дори нещо повече от това да възстанови разрушеното от греха. Целта на Сатана бе да раздели вечно Бога и човека, но чрез Христос ние се свързваме с Бога още по-тясно, отколкото, ако никога не бяхме съгрешили. Приемайки нашето естество, Спасителят се свърза с човека с връзка, която никога не може да се разкъса. Той е свързан с нас през вечните векове.” КВ – 11 стр.

“Чрез изкупителното дело на Христос бе оправдано Божието управление. Всемогъщият бе изявен като Бог на любовта. Обвиненията на Сатана бяха отхвърлени и характерът му – разобличен. Никога вече нямаше да възникне бунт. Никога вече грехът няма да влезе във всемира. Всички ще са в безопасност за вечни векове.” КВ – 11 стр.

“Делото на изкуплението ще бъде завършено. Там, където изобилстваше грях, Божията благодат изобилстваше още повече. Самата земя – мястото, което Сатана твърдеше, че е Негово, ще бъде не само изкупена, но и възвисена. Нашият малък свят, попаднал под проклятието на греха, бе единственото тъмно петно в Неговото славно творение. Но той ще бъде издигнат над другите светове в Неговата вселена.” КВ – 11 стр.

“Тук, където Божият Син опъна Своя шатър, където Царят на славата живя, страда и умря – тук, сред хората ще бъде Божията скиния “и Той ще обитава с тях и те ще бъдат Негов народ, и Сам Бог ще бъде с тях и те ще бъдат Негови люде, и Самият Бог ще бъде с тях, техен Бог”. В безкрайни векове изкупените ще живеят в светлината на Господа и ще Го хвалят за неизразимо скъпия Му дар.” КВ – 11 стр.

КВ – Копнежът на вековете