Принципът на удоволствието или защо не мога да спра да ям?

I. МЕХАНИЗЪМ НА ЗАВИСИМОСТИТЕ

Какво ще направите, ако пипнете с пръст гореща печка? Ще се дръпнете веднага. Защо? Защото усещате болка. А какво ще направите, когато пред вас поставят любимата ви пица? Бързо ще започнете да я ядете. Защо? Защото предвкусвате удоволствието от храната. Именно такива реакции управлява принципът на удоволствието.

Принципът на удоволствието: В Психоанализата това е инстинктивното търсене на удоволствие и избягването на болка, за да се удовлетворят биологичните и психологическите нужди: глад, жажда, сексуален нагон, близост. Удовлетворяването на нуждите носи удоволствие, затова човек се стреми да прави всичко възможно, за да задоволи желанията си. А неудовлетворяването на нуждите причинява болка, която се опитваме да избегнем.

Пример: „Гладен съм и това ми причинява неприятни усещания в стомаха. За да ги избегна, ще си хапна“. Това е нормално. Обаче, има и друг случай. „Гладен съм, и това ми причинява неприятни усещания в стомаха. За да ги избегна, трябва да си хапна, но нямам пари. Затова ще открадна“.

Мъдрецът Соломон още преди около 3 хиляди години е открил този принцип: „Познах, че няма друго, по-добро за тях, освен да се весели всеки и да благоденства през живота си; и още всеки човек да яде и да пие, и да се наслаждава от доброто на целия си труд. Това е дар от Бога“ (Еклесиаст 3:12,13).

„Животът се състои от удоволствия. Всичко останало може да се счита за неприятности“ (Сергей Довлатов).

За да провери тезата си, цар Соломон провел едно дългосрочно психологическо проучване на принципа на удоволствието: „Аз казах на сърцето си: Ела сега, да те опитам с веселба (…) Намислих в сърцето си да веселя плътта си с вино (…) и да усвоя безумието (…) Направих си големи работи; съградих си къщи; насадих си лозя; придобих слуги и слугини (…) имах още добитък и стада повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим. Събрах си и сребро, и злато (…) набавих си певци и певици и насладите на човешките синове – наложници изключително много. Така станах велик и се възвеличих повече от всички, които са били преди мене в Йерусалим (…) И от всичко, които пожелаха очите ми, нищо не им забраних; не спрях сърцето си от никаква веселба (Еклесиаст 2:1-10)“.

Това проучване трае през голяма част от живота му, чак до старостта му. И какъв е резултатът: „Тогава разгледах всички дела, които бяха извършили ръцете ми, и труда, в който се бях трудил; и, ето, всичко беше суета и гонене на вятъра и нямаше полза под слънцето“ (Еклесиаст 2:11).

„Глупакът, търсещ удоволствия във всеки миг, в резултат открива, че всеки час му носи само отчаяние и опустошение“ (Уилям Сароян).

Въпрос: Съгласни ли сте с твърдението на мъдреца Соломон и Уилям Сароян, че постоянното търсене на удоволствия е „гонене на вятъра“ и носи „само отчаяние и опустошение“?

 Когато търсенето на удоволствието премине границата на нормалното удовлетворяване на нуждата, то се превръща в зависимост. Проблемът при зависимостите е, че заради удоволствието и избягването на болката преминаваме от нормалното към крайностите, от приемливото към неприемливото. Кога удовлетворяването на желанията става неприемливо? Когато има лоши последици според моралните и здравните стандарти.

„Всеки търси удоволствие за себе си, без да мисли за възможните неприятни последствия за другите“ (Теодор Драйзер). Защо едната от Десетте Божи заповеди казва: „Не кради“ (Изход 20:15). Защото когато крада от другия, на мен ще ми стане добре, но на него ще му стане зле. Когато всеки ден ям торта, на лакомията ми ще ѝ бъде добре, но на стомаха, мозъка, кръвоносните съдове и т.н. ще им бъде зле. Когато всяка вечер стоя до късно, за да се взирам в екрана, може и да ми е забавно, но със сигурност ще си докарам депресия и раздразнителност.

Ние сме създадени да търсим удоволствието и да избягваме болката. Това е нещо нормално. Но когато задоволяването на желанията ни престъпи границите на морала и на здравето, тогава то се превръща в нездравословна зависимост. Притчи 25:16: „Намериш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш“.

Елън Уайт, най-превежданата жена-автор в световен мащаб, казва: „Апетитът трябва винаги да бъде подчинен на моралните и интелектуалните сили. Важно е тялото да служи на ума, а не умът на тялото“ (Свидетелства. Ел Уай: София, 2013, т. 1, с. 473). При зависимостта умът служи на тялото.

„Апетитът и изблиците на чувства трябва да бъдат обуздавани и контролирани от просветената съвест, за да се запази интелектът непокътнат и възприятията – ясни“ (Свидетелства. Нов живот: София, 2013, т. 3, с. 472).

 „Здравейте! Аз съм момиче на 16 години. Имам сериозен (за мен) проблем. И искам съвет от вас. Та, миналата година по това време почнах да попрекалявам с храната и всякакви вкусотийки и качих няколко кила.

После се осъзнах и си върнах старото тегло. Преди близо 6 месеца пак почнах така да прекалявам с храната. Случва се цяла седмица да оставам сама вкъщи, тъй като баща ми е в чужбина, а майка много често я пращат на командировки. Когато остана сама, ям повече от обичайното, преяждам до такава степен, че ми става лошо и ми се повръща.

Така е цяло лято, по цял ден съм вкъщи (понякога сама, понякога с майка), не излизам никъде. Имах много приятели, но спрях да излизам с тях и те вече не ме викат с тях. Първоначално, естествено, ми се молеха доста, но аз почти винаги им отказвах, та те спряха вече. По цял ден мисля за храна.

Не съм гладна, не ми се яде (уж), но продължавам да мисля за храна и се тъпча с каквото ми падне (сладко, солено, горчиво). Понякога усещам как това нещо не ми се яде, но продължавам да го ям. Все едно някой ми казва: изяж го, изяж го.

Когато мама е вкъщи, гледам тайно да се тъпча, защото тя вижда колко много килограми качих и, естествено, за мое добро ми казва да се ограничавам. И аз мисля така, вече ме е срам да изляза някъде. Когато излизам, имам чувството, че все ме гледат и ми се присмиват.

Искам да спра да ям но някак си отвътре нещо ме спира и не мога. Моля ви се дайте ми съвети. Какво да направя. Искам всичко това да спре. Искам си увереността, искам си приятелите, искам всичко да се оправи“ (https://ezine.bg/lichno/s-7947).

Какви проблеми забелязваме в живота на това момиче?

Самотата ѝ причинява болка. Ниската себеоценка я кара да бяга от тази болка не чрез добри взаимоотношения с майката (крие се от нея) или приятелите (отказва да излиза), а чрез угаждане на апетита. И тъй като „тъпченето с храна“ временно подобрява настроението ѝ, тя продължава да преяжда. Обаче в дългосрочен план преяждането води до неприятни усещания, депресия, раздразнение. А това още повече я кара да се усамотява и да избягва контактите. Така стига до порочен кръг.

 Зависимостта от храна е поведенческа зависимост, която се характеризира с натрапчиво консумиране на вкусна храна (т.е. с високо съдържание на захар и мазнини), която подчертано активира системата за възнаграждение у хората, въпреки неблагоприятните последици. Наблюдава се и психологическа зависимост със симптоми на отказване, когато тези храни се заместят с храни с ниско съдържание на захари и мазнини.

(Olsen CM (December 2011). “Natural rewards, neuroplasticity, and non-drug addictions”. Neuropharmacology. 61 (7): 1109–22. doi:10.1016/j.neuropharm.2011.03.010. PMC 3139704. PMID 21459101.

Зависимостта е състояние, при което човек усеща непреодолимо желание да употребява дадено вещество или да има определено поведение заради възнаграждаващия ефект и въпреки пагубните последици.  Веществата и поведенията, които създават зависимост, имат една обща невробилогична характеристика: те силно активират мозъчните пътища на възнаграждение и подкрепа, много от които включват невромедиатора допамин.

Следва 2 част: Опасни последици от зависимостите

3 част: Как да се справим със зависимостите

 Йорданка Дейчева, психолог

Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен; Facebook:  Психология ЗА ВСЕКИ ДЕН; psihologiaizdrave@abv.bg