1 Силата на волята

Тренинг

Има ли неща, които знаете, че трябва да направите, но все ги отлагате?

Има ли неща, които знаете, че не трябва да правите, но не можете да спрете?

Има ли неща, които искате да постигнете, но се проваляте?

Проблемна ситуация: Защо при почти едни и същи обстоятелства двама човека реагират по диаметрално противоположен начин?

Една съседка и един съсед имаха донякъде сходни здравословни проблеми по различно време. Преди време съседката беше диагностицирана с вид рак, който не можеше да бъде опериран. Все пак ѝ приложиха някакво лечение. Като разбра проблема, тя се взе в ръце, изхвърли всички нездравословни храни, започна да се храни здравословно и да прави всичко, каквото зависи от нея, за да се пребори с болестта. Макар и да не е особено вярваща, когато ѝ предложих да се моля за нея, реагира много положително. И вече изследванията ѝ показват, че е добре.

Един съсед имаше проблем с белите дробове. Не можаха точно да го диагностицират, но някои казваха рак, други – абсцес. От време на време имаше кървене. Ходи често на изследвания. Обаче не се отказва от нито един от вредните си навици: пушене (въпреки че проблемът е в белите дробове), пиене, обездвижване, преяждане с месо и сладкиши. Има сто болести и въпреки това постоянно повтаря как ракийката лекува и как лекарите били казали на жена му да не отказва цигарите, че ще влоши някакво нейно заболяване. Постоянно ходи по изследвания и болестта му продължава да се развива.

Въпрос: Каква е разликата между тези двама човека? Употребата на волята. Разбира се, никой няма гаранция, че ако направи всичко според човешките си сили, нещата ще се оправят. Но според мен е длъжен поне да опита. И при двамата ми съседи наблюдаваме сблъсък между две желания: да се отдам на лакомията или да живея здравословно.

Това е проблемът с волята: в себе си много често наблюдаваме борба между две противоборстващи личности: едната иска лесното и приятното за сетивата, другата иска правилното според съвестта. Как ще завърши тази борба зависи от силата на волята.

Какво представлява волята?

Волята е способност на човека съзнателно да управлява своите постъпки, да ги насочва към съзнателно поставени цели и да преодолява външни и вътрешни трудности и препятствия.

„Волята е управляващата сила в естеството на човека, тъй като е способна да привежда в подчинение всички други способности. Волята не е вкус или предразположение, но решителната сила, която действа в човека и управлява решението му дали да се покорява, или да не се покорява на Бога“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Т. 4., С., Нов живот, 2001, с. 105).

„Нека никой не казва: „Не мога да излекувам дефектите на характера си“. (…) Невъзможността лежи в собствената ви воля. Ако НЕ ЖЕЛАЕТЕ, тогава НЯМА ДА МОЖЕТЕ да победите (Пак там, с. 106).

Пример: Направи ми впечатление изказването на Илиана Раева за децата-гимнастички. „Тренировките на деца-гимнастички започват от 1,5 часа на ден и достига до 7-10 часа“. „Аз ги деля в две категории – от една страна са физическите данни, а от друга – психическите. Дори и да е изключителен талант, но със слаб характер и по-мързелив, няма гаранции да успее. Би успял по-малкият талант, но със силна воля. Характерът играе основна роля в последния етап – на развитието на големия шампион“ (Илиана Раева).

„Днес повече от всякога хората осъзнават, че силата на волята – способността да контролират своето внимание, чувства и желания – влияе върху тяхното физическо здраве, финансова сигурност, взаимоотношения и професионален успех“ (д-р Кели Макгонигъл, „Волята“, с. 8).

 Днес ще разгледаме 4 фактора, които саботират силата на волята.

1. Воля и свръхстимулация на мозъка

 

Когато държим мозъка в състояние на постоянна възбуда, например когато постоянно се взираме в телефона или когато не спим достатъчно, активността на челния дял силно намалява. А челният дял е командният център на мозъка, който ръководи волята. И какво става, когато понижим активността на челния дял чрез свръхстимулация? Силата на волята отслабва и не можем да спрем да се взираме в екрана, нито пък да си легнем навреме. Създаваме си порочен кръг: свръхстимулация – отслабване на волята – още повече свръхстимулация – още по-слаба воля…

Освен отслабването на волята, има и още един страничен ефект: когато мозъкът свикне с тази неестествена стимулация, нормалният живот започва да ни изглежда скучен, еднообразен, монотонен, безвкусен, безцветен, безинтересен. И продължаваме да „бягаме от действителността“ чрез наркотици, алкохол, тютюн, храна, филми, секс, храна и т.н.

Пример: Пикантните и мазни/сладки храни стимулират вкуса и дразнят по-силно вкусовите рецептори, затова нормалните естествени храни започват да ни се струват безвкусни.

Кофеинът създава бързо изкуствено чувство за бодрост, затова ни се струва, че водата и безкофеиновите напитки не ни ободряват, защото тяхното действие е по-бавно. Например плодовият сок също има ободрително действие, но то е малко по-бавно и по-постепенно.

Клиповете и филмите стимулират по-силно зрителните възприятия, защото постоянно се сменя перспективата, от която се възприема дадено събитие – виждаме случките и хората отдясно, отляво, отгоре. Сцените се сменят на няколко секунди. Когато мозъкът възприема тази възбуда на сетивата часове наред, после нормалните събития и хора започват да ни се струват скучни, еднообразни, монотонни: защото в реалния живот всичко става много по-бавно.

Тази свръхстимулация на сетивата и мозъка създава зависимост. Проблемът е, че започваме да искаме да живеем в тази измислена реалност, а не в истинския живот. Губим интерес към истинските хора и събития. И стигаме до така наречения ескейпизъм (от английски – бягам) или бягство от реалността. Все по-малко се интересуваме от истинския свят и все повече – от измисления.

Какво да направя?

Трябва да призная пред себе си, че имам проблем. Това е трудно, но не невъзможно.

Задача: Отделете си 10 минути една вечер да помислите/запишете как е протекъл предишния ден. Колко време отделихте за телефона/Фейсбука/филми и т.н. и колко време за общуване с близките си и за спане?

Кели Макгонигъл, психолог в университета Станфорд, цитира проучване, че наркозависими, които започват да спят 1 час повече, увеличават значително вероятността да устоят на изкушението да вземат отново любимите си наркотици. По-малко от 6 часа сън на нощ силно понижава активността на челния дял на мозъка, който управлява волята и решенията. Когато челният дял не е достатъчно активен, ние забравяме дългосрочните си планове за това какви хора искаме да бъдем: да бъда добър морален човек, да имам самоконтрол, да бъда честен и т.н. Активна е тази част от мозъка, която регулира импулсивното поведение. Затова ни е по-лесно да избухнем или да изядем шоколада. Почивката и достатъчното време за спане са изключително важен фактор за силата на волята, защото подобряват действието на челния дял на мозъчната кора. Когато подобряваме активността на челния дял чрез почивка и спане, ние укрепваме волята.

Освен почивката и съня, Кели Макгонигъл споменава още три неща, които подобряват активността на челния дял, съответно силата на волята: медитация/молитва (като християнка трябва да заменя медитация с молитва), физически упражнения, растителна храна.

Започни с малка промяна: например мога да реша да си лягам половин час по-рано тази седмица; да оставя телефона в другата стая за 1 час, без да ходя постоянно да го проверявам.

2. Воля и самозаблуда

Пример: Всички знаем от опит какво удоволствие изпитва човек от храната. И точно това удоволствие много жени използват като „хапче“ против депресия, раздразнение, обида и всякакви неприятни чувства. Когато аз се ядосам, автоматично усещам нужда да изям нещо. И временно се успокоявам. Обаче ако правех това късно вечер или между храненията, не след дълго започваше да ме боли стомахът, появяваше се главоболие, отпадналост, лошо настроение. Проблемът е в избирателната памет: аз запомнях само краткото удоволствие след храненето, когато се повишават количествата на веществата в мозъка, предизвикващи удоволствие, а забравях проблемите, които идват след него. Това е когнитивното изкривяване психичен филтър. Иначе казано, лъжем себе си. Докато не си причиним гастрит или язва на стомаха.

Ние имаме способността да запомняме приятните неща, свързани с дадена лош навик, а да забравяме неприятните. Проблемът с вредните навици е, че те ни доставят определено удоволствие и ние ловко заблуждаваме самите себе си, че са добри за нас. Самозаблуждаваме се, като запомняме повече приятните чувства и усещания, а изтласкваме от съзнанието си неприятните последици от действието. Човек може изключително успешно да заблуждава сам себе си.

Тази самозаблуда пречи на волята да избира правилното, защото мозъкът изпраща сигнали, че вредният навик е приятен, а полезният навик е неприятен. В такъв случай ние, естествено, избираме вредния навик, за който се самозаблуждаваме, че ни носи само удоволствие.

Затова аз съзнателно си поставих целта да се самонаблюдавам: как се чувствам, след като се натъпча с храна. И забелязах, че е точно обратното: приятното усещане е доста кратко, съвсем кратко време след ядене. На другия ден усещах тежест в стомаха, умора, главоболие, особено ако бях яла късно вечер. Оказа се, че лошите последици от безразборното ядене са много повече от „добрите“. И сега почти не ми се случва да преяждам, да ям между храненията, а особено късно вечер.

Какво да направя?

Задача: Спри и помисли! Наистина ли това действие ти носи само удоволствие? Какви са неприятните последици! Поставете си съзнателната цел да прецените какво удоволствие ви носи вредният навик и какви неприятни последици произтичат от него. Това не трябва да бъде еднократен случай: всеки път, когато посегнете към сладкиша, избухнете, отложите почистването на прозорците или какъвто и вреден навик имате, трябва да си давате сметка за последиците. Така придобивате представа за истинското състояние на неща и постепенно се освобождавате от заблудата. А когато убедите себе си, че неприятните чувства са повече от приятните, тогава освобождавате силата на волята и тя се задейства в желаната от вас посока. Защото чувствата са силен мотиватор на поведението.

Във втората част ще намерите другите два фактора, които саботират волята, и как да се справим с тях.

Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg