10 идеи за отлични взаимоотношения
Каквото и да говорят хората, интровертите и екстровертите могат да имат напълно удовлетворяваща връзка: като съпруг и съпруга, родители и деца или просто приятели. Разликите в темперамента и характера не са задължително пречки за добрите отношения. По-скоро могат да бъдат стимул за личностно развитие. За да докажем това, трябва да направим разлика между темперамент, характер и индивидуалност.
Темпераментът е комбинация от вродени характеристики, които несъзнателно влияят върху поведението на човека. Тези характеристики са съчетани въз основа на националност, раса, пол и други генетични фактори. Предават се от поколение на поколение чрез гените. Някои психолози смятат, че получаваме повече гени от бабите и дядовците си, отколкото от родителите си. Това може да е обяснение за факта, че някои деца приличат повече на баба или дядо, отколкото на мама или тате. Особеностите на темперамента са така непредсказуеми, както цвета на очите, косата или ръста.
Характерът е истинската ти вътрешна същност – истинският ти. Великият апостол Павел го нарича „скритият в сърцето човек“. Той е резултат от трансформацията на естествения темперамент в детството под влияние на родителите, образованието и най-важните ни връзки, вярвания, принципи и мотивация. Често се нарича душата на човека, съставена от ума, емоциите и волята.
Индивидуалността е външният израз на самия мен, която може да бъде същата, но и да се различава от характера ми. Зависи от това доколко съм искрен/а. Понякога индивидуалността е приятната фасада, която прикрива неприятен и слаб характер. Някои хора се приспособяват към това, което прави мнозинството, вместо да останат верни на истинската си същност. Такава нагласа ги обрича на вътрешни конфликти и психологически проблеми като депресия.
„Накратко, темпераментът е съчетание на вродени черти; характерът е нашият „цивилизован“ темперамент, а индивидуалността е „лицето“, което показваме на обществото“ (Тим Лахей).
От това обобщение можем да заключим, че нашите вродени черти не са статични и могат да бъдат модифицирани до определена степен. Затова хората могат да се нагаждат към нуждите си един на друг и могат да имат удовлетворяваща връзка дори когато имат различия в темперамента. Например съпругът ми е интроверт и не обича да се среща с много хора за кратко време. Аз съм точно обратното – обичам да бъда в центъра на вниманието и не ме притеснява, ако, да кажем, за една седмица организирам семинар и говоря с абсолютно непознати хора през цялото време. Въпреки че сме толкова различни по темперамент, имаме много други общи неща: житейска философия, желание да помагаме на хората, бъдещи цели и т.н. И тъй като се обичаме и държим един на друг, винаги намираме начин да постигнем взаимно приемливо решение – той идва на семинара и чака в ъгъла, където говори с хората, които познава, докато аз стоя отпред и говоря с всички. Така и двамата сме доволни.
Интровертите и екстровертите често се оплакват, че противоположният темперамент е нечувствителен към техните нужди. Предлагам ви 10 идеи за удовлетворяващи взаимоотношения, независимо какъв е вашият темперамент.
- Бъди алтруист
Лари Юльонен, финландски певец и автор на песни, е казал: „Ако искаш истински отношения и чувства, то трябва да се откажеш от своя егоизъм“. Тенденцията да смятаме собствените си нужди и желания за по-важни от нуждите на другите разрушава семействата и приятелствата, защото внушава, че другият не е важен. За разлика от това, любовта е „безкористната вярност и щедрата загриженост за доброто на другия“ (https://en.wikipedia.org/wiki/Love#cite_ref-4). Освен това съвременни проучвания на благотворителността доказват, че щедростта и себеотрицателните действия носят истинско щастие и по-добро здраве.
- Прави всичко възможно за стабилността на връзката
Чували ли сте за закона на ентропията? Това е термин от термодинамиката, който може да се приложи и за човешките връзки. „Следователно ентропията е степента на безредие или случайност във всяка система. Вторият закон на термодинамиката казва, че ентропията се повишава в течение на времето. Тя отразява нестабилността на една система в определен период от време, ако няма какво да я стабилизира“.
„Трябва да влагаме енергия за стабилизирането на всяка връзка, за изглаждането на бръчките или разликите…“.
https://www.heartfulnessmagazine.com/entropy-human-relationships/
Спомняте ли си колко много усилия влагахте, когато започнахте да градите връзката с най-добрия си приятел/ка? Времето, което прекарвахте заедно, за да спортувате, да пазарувате или просто да си приказвате… Или когато с всички сили се опитвахте да очаровате бъдещата си съпруга/съпруг? Цветята, нежните думи, дългите разходки в парка… Дълготрайните връзки изискват постоянно отдаване на поне същото количество и качество енергия, каквото сте влагали в началото, а често дори и повече. Колкото повече, толкова повече, както казва Мечо Пух.
- Не забравяй защо започна всичко
„Изтъркването“ на близките връзки, особено на брака, е доказано както от проучванията, така и от личния ни опит. Една от причините е неуслужливата ни памет – хората лесно забравят това, което ги е привлякло в любимия човек, и понякога казват, че той/тя е различен човек, докато в много случаи самите те са променили гледната си точка.
Бях очарована от способността на съпруга ми да обмисля много внимателно нещата. Аз съм по бързите решения и понякога по-късно съжалявам, че не съм обмислила нещо по-добре. Обаче това негово качество започна да ме дразни, когато на мъжа ми му отнемаха векове (поне според мен!) да реши някой маловажен ежедневен проблем като например дали да купи нещо, или не. Някак си започнах да смятам за слабост точно качеството, което ме беше привлякло в началото. За щастие, някои добри книги за брачните отношения (особено християнски) освежиха паметта ми и ми върнаха правилната гледна точка. Сега смятам, че е по-добре да отделим време за премисляне на нещата (дори и малките), отколкото да направим нещо прибързано, а след това цял живот да съжаляваме.
- Търси положителното
Социалната психология твърди, че хората като цяло са склонни да забелязват повече отрицателната информация за други хора, отколкото положителната. Ако ни опишат един човек и ни споменат 15 положителни черти, а само 1 отрицателна сред тях – именно нея ще забележим и ще запомним. Този факт може да обясни колко е важно първото впечатление – тъй като хората са толкова чувствителни към отрицателната информация, всяко неприятно нещо, което кажем или направим на първата си среща, ще има доста по-силно влияние върху впечатлението, което оставяме, отколкото положителните думи или действия.
Затова трябва съзнателно да полагаме усилия да се фокусираме върху положителните черти на роднините, приятелите, колегите… и дори враговете.
- Не се взирай в отрицателното
Съпругът ми е истински „специалист по всичко“: може да поправи каквото се сетите вкъщи – от електрическите уреди в кухнята до зидарията на стената. Въпреки всичко това, между нас се появи препъни камък – неговите обувки. Те винаги се оказваха на пода в коридора, вместо в шкафчето за обувки. Въпреки цялото ми мърморене, тези непослушни обувки изобщо не ми обръщаха внимание. По едно време желанието ми да го накарам да ги сложи където аз искам, наистина се беше превърнало почти в мания и усещах как в сърцето ми се трупа негодувание.
Обаче един ден се случи така, че в дискусионната група в Съботното училище на моята църква стигнахме до темата за брака и аз споменах, че не съм белила картофи от години, защото съпругът ми винаги е готов да го прави. Изведнъж ми проблесна откровението, че в сравнение с всичко, за което ми помага, „обувният проблем“ е толкова незначителен, колкото зрънцето пясък, сравнено с пясъчна дюна; или колкото стотинка, сравнена с милиони левове; или колкото атом в сравнение с планета; или… разбирате какво искам да кажа. Сега вече не трупам негодувание. Просто слагам обувките в шкафа и честичко се подсещам за беленето на картофи…
- Превръщай недостатъците в предимства
Разликите могат или да отслабят, или да укрепят връзката. Зависи от гледната ви точка. Те могат да ви приличат на стени, които ни отчуждават, или на прозорци към нов и вълнуващ свят. Имам едно познато семейство, където съпругът е общителен екстроверт, докато съпругата е по-сдържат интроверт. Съпругът винаги се оплаква от разликите в темпераментите и не прави нищо, за да върви връзката. Нито пък съпругата му. Сега този брак преживява сериозни проблеми.
Колкото до моя брак, вече споменах, че аз съм общителен екстроверт, а съпругът ми е по-сдържан интроверт. Някои може да казват, че това е недостатък, но и двамата се учим как да го превръщаме в предимство за отношенията ни. От една страна, на мен ми харесва как той успява да обуздава моят вечно-бликащ-но-не-винаги-реалистичен оптимизъм. От друга страна, аз обичам да го стимулирам (не дотам цивилизовано!) да свърши нещо за по-малко от един век! И тъй като и двамата имаме желание семейната въртележка да върви гладко, мога да кажа със сигурност, че взаимната ни любов и привързаност са по-силни, отколкото в началото на брака ни. Въпреки не редките разногласия.
- Никога не мисли, че бракът ти е бил грешка
„Макар и да се появяват трудности, объркани ситуации и обезсърчение, нито мъжът, нито жената трябва да допускат мисълта, че тяхната връзка е била една грешка и да се отчайват. Решете да бъдете всичко възможно един за друг. Продължавайте да си оказвате един на друго същото внимание, както в началото. Насърчавайте се един друг по всякакъв начин, за да водите борбата на живота. Мислете как да си доставяте повече щастие един на друг. Оказвайте си взаимна любов и си правете отстъпки. Тогава бракът вместо да бъде край на любовта, ще бъде едва началото й” (Уайт, Е. Дом и семейство. Издателство „Нов живот“).
- Винаги подкрепяй
Приятният климат, създаден от насърчителните думи и тактичните действия, е единствената среда, в която може да вирее добре всяка връзка. Независимо дали се сблъсква с глупава грешка или житейска криза, всеки човек има нужда от лековития аромат на добротата. След дългия ден на борби с неуморими тригодишни хуни или спорещи тийнейджъри, съпругата има нужда от подкрепата на бащата. А след дългия ден на аварии в работата или спорове с недоволни клиенти, съпругът има нужда от успокояващата ръка на жена си. Най-превежданата жена-писател в световен мащаб ни напомня: „Любовта не може да съществува дълго, ако не й се два израз. Не оставяйте сърцето, което е свързано с вас, да чезне от лиса на любезност и съчувствие“ (Уайт, Е. Дом и семейство. Издателство „Нов живот“).
- Никога не омаловажавай усилията на другия
Лесното за един, може да е непреодолимо трудно за друг. Истинското разбиране изисква да обуем „обувките на другия“ и да видим нещата от неговата/нейната гледна точка. Тогава ще можем да оценим безпристрастно усилията, които влагат хората в постигането на целите си. Често моля дъщеря си да свърши техническата част от психологическите ми презентации – буквите, снимките, преходите и т.н. Когато презентацията е готова, я преглеждам за няколко секунди и се изкушавам да кажа: Какво толкова? Лесна работа. Обаче когато веднъж ми се наложи сама да си я оформям, осъзнах, че направо си е „голяма работа“.
Когато подценяваме усилията на другите хора, това ще ни попречи да изпитаме подобаващата благодарност за помощта им, докато смирението и уважението ще ни помогнат да оценим работата им както трябва.
- Бъди чувствителен към особеностите на партньора си
Всеки от нас идва от различна семейна среда и е придобил някои навици, които могат да изглеждат дразнещи или смешни за близките ни хора. Например аз съм общителна, но мразя да се обаждам по телефона заради някои неприятни преживявания от миналото ми. Съпругът ми знае това и е винаги готов да се обажда вместо мен, когато го помоля, без да ми се подиграва за тази моя странна особеност.
- Бъди готов да прощаваш
Прошката е единственият начин да поправим миналото и да възстановим връзката. Нежеланието да прощаваме води до трупане на гняв и раздразнение, които бавно разяждат любовта и разрушават близостта. Ако искате здрава връзка, трябва да се откажете от желанието за отмъщение. Логиката на прошката е следната: никой не е съвършен и всеки понякога се оказва в положението на виновник или жертва.
Разбира се, има едно изключение. Когато една от страните винаги прощава, а другата винаги потъпква достойнството ѝ без осезаема промяна, тогава това е връзка на насилие и жертвата трябва сериозно да обмисли възможността да раздяла, най-малкото за известно време, докато насилникът не промени поведението си.
Безценно е, от психологическа гледна точка, да имаме близки хора, на които да разчитаме и в добро, и в зло. Това благословение си струва всяко усилие.
Йорданка Дейчева, психолог
Клуб психология и здраве – Плевен; ydeicheva@facebible.bg
