10 принципа за удовлетворение в живота

1. Егоизъм или алтруизъм

Мислите ли, че за да бъдете щастливи, трябва да получавате и да притежавате все повече и повече неща? Проучванията показват съвсем друга реалност.

Пример: „В продължение на 75 години харвардски учени проследяват физическото и емоционално състояние на две групи хора: 456 бедни мъже, израснали в Бостън в периода от 1939 до 2014 г. (Изследване на Грант) и 268 мъже, завършили Харвардския университет в периода между 1939 и 1944 г. (Изследване на Глюк). От Втората световна война насам те анализират кръвни проби, сканират мозъци (в момента, в който става възможно) и изучават въпросници, попълнени от респондентите, както и общуват на живо с тях, за да стигнат до настоящите заключения. Според Робърт Уолдингър, директор на Харвардското изследване на развитието на възрастните хора, има едно нещо, което надминава всички останали по важност. „Най-ясното съобщение, което получаваме от това 75-годишно проучване е това: Добрите взаимоотношения ни поддържат по-щастливи и по-здрави. Точка.“

Не парите в сметката ви, не броят конфeренции, на които сте говорили, не броят публикации в блога ви или броят на феновете ви, нито в какви силни компании и на какви силни позиции сте работили“.

https://www.obekti.bg/chovek/75-godishno-harvardsko-izsledvane-razkriva-klyucha-km-plnocenniya-zhivot

Психологията потвърждава истинността на златното християнско правило, дадено преди повече от 2000 години: „Затова, постъпвайте с другите така, както искате те да постъпват с вас“ (Матей 7:12; ERV-BG). „Себеотрицанието лежи в основата на всяко истинско развитие. Чрез себеотрицателно служене ние развиваме в най-висша степен всяка своя способност“ (Уайт, Е. Възпитание. С., Нов живот, 1996, с. 13).

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, трябва да мислиш как да правиш хората около себе си щастливи!

2. Уважавай хората, независимо дали ти харесват

За да бъдем алтруисти, да обичаме и ценим хората около себе си, ние трябва да изграждаме едно силно дефицитно на пазара качество: уважението.

Според вас уважението ценност ли е в България? Какво ни пречи да уважаваме някой човек? Кои хора уважавате и кои – не?

Защо трябва да уважаваме другите? Според Християнството, защото всички сме деца на нашия небесен Баща и, следователно, всички сме еднакво важни. Никой не е по-низш или по-висш. Първата официална декларация за правата на човека, „Декларацията за независимост на САЩ“, написана от Томас Джеферсън, заявява още на първата си страница, че „Ние считаме тези истини за видни от само себе си, че всички хора са създадени равни, че те са дарени от своя Създател с някои неотчуждаеми права, че сред тези права са живот, свобода и стремеж към щастие“.

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, трябва да уважаваш другите, независимо дали ти харесват!

3. Изграждай си здравословна себеоценка

„Ако си изграждаш твърде високо мнение за себе си, ще мислиш, че трудът ти е от много по-голямо значение, отколкото е в действителност, и ще се стремиш към лична независимост, която граничи с високомерие. Ако отидеш в другата крайност и имаш твърде ниско мнение за себе си, ще се чувстваш по-нисш и ще оставяш впечатление за нищожност, което до голяма степен ще ограничи влиянието ти за добро. Трябва да избягваш и двете крайности. Чувствата не трябва да те контролират; обстоятелствата не трябва да ти влияят. Можеш да имаш правилна преценка за самия себе си – нещо, което ще се окаже за тебе защита и от двете крайности. Можеш да имаш достойнство без празна самоувереност; можеш да бъдеш снизходителен и отстъпчив, без да жертваш самоуважението или личната си независимост. Тогава животът ти ще оказва голямо влияние както върху хората от висшите класи, така и върху тези от по-низшите” (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 2. С.,  Нов живот, 149-150).

Как можем да забелязваме достойнствата си, без да се надуваме? Като осъзнаваме, че са ни дадени, за да бъдем полезни за хората около нас. Как можем да забелязваме слабостите си, без да се депресираме? Като вярваме, че можем да се променим. Какви полезни качества откривате в себе си? А какви недостатъци?

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, трябва да оценяваш реално себе си: да използваш добрите си качества градивно, без да подценяваш другите, и да се опитваш да поправяш слабостите и недостатъците си.

4. Управлявай чувствата си с помощта на волята

Колко от вас са песимисти? Оптимисти? Реалисти? Реалистичната себеоценка е пряко свързана с емоционалната интелигентност.

„Макар че доста се изтъква силата на положителното мислене, безграничният оптимизъм е също опасен, както и положителното мислене само заради идеята. Вместо да гледа през психичния филтър на песимизма или абсолютния оптимизъм, целта на човека трябва да бъде „реалистичния оптимизъм“, където винаги очакваме най-доброто, но сме готови и за най-лошото. (…)

Песимист, който трябва да хване самолет, може да си каже: „Няма начин да стигна до летището навреме“. Краката му ще натежат и тъй като не вярва, че може да стигне до летището, е почти сигурно, че няма да го направи. Абсолютният оптимист ще върви спокойно към летището, сигурен, че самолетът ще го чака 10 минути след определеното за излитане време. За разлика от тях, реалистичният оптимист ще каже: „Зная, че може и да закъснея, но полетът може да бъде забавен или дори ако терминалът е затворен, може да ме пуснат“. Макар да разбира и да се подготвя за потенциалните последици от пропуснат полет, той е в най-изгодната позиция да „форсира“ невъзмутимо и да стигне до изхода навреме.

 

РЕАЛИСТИЧНИТЕ ОПТИМИСТИ МОГАТ:

·       да се измъкват от леглото всяка сутрин и да посрещат деня с психически и емоционални операционни системи, напълно очистени от предразсъдъци, отрицателни спомени или други мисловни грешки. ·       да избягват съденето и насъбраните „сажди“, когато анализират получената всеки ден информация. ·       да вземат житейски решения с кристално чисти възприятия. ·       да планират деня си с яснота и увереност. ·       да виждат близките си хора не такива, каквито са, но каквито могат да станат.

 

14-ДНЕВЕН ПЛАН ЗА ПОДОБРЯВАНЕ НА МИСЛЕНЕТО

·       За две седмици (14 последователни дена) решете да не казвате нищо критично или отрицателно за нещо или някого. ·       Не се позволява да се изрича нито една дума на критика към другите (нито дори „конструктивна“ критика). ·       Говорете на другите с положителни или неутрални думи, или не казвайте нищо (използвайте същото правило за мислите). ·       Ако се изтървете в който и да е ден през двете седмици, започвате да броите отново, докато успеете в рамките на 14 последователни дена. ·       Не се обезсърчавайте, ако трябва да започвате отново. Ще ви стане по-лесно, когато започнете да следите мислите си. ·       След приключване на 14-те последователни дена се допуска конструктивна критика и тогава много по-добре ще преценявате какво всъщност означава това.

Източник: „Изгубеното изкуство на мисленето“, д-р Нийл Недли, издателство „Нов живот“

https://newlife-bg.com/product/338/Izgubenoto-izkustvo-na-misleneto.html

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, трябва да контролираш чувствата си с помощта на разума и волята!

5. Кризата ще премине като вълна

Колко дълго можете да задържите дъха си? Опитайте да не дишате 20 сек. Понякога ни се струва, че не можем да издържим повече на болката, страха, проблемите, преяждането или нещо друго. Струва ни се невъзможно да преодолеем проблема, какъвто и да е той. За някои например изневярата изглежда толкова неустоима, че са готови да жертват семейството си. Д-р Кели Макгонигъл разказва за експеримент с пушачи, в който учените се опитват да докажат, че ако само спрем за малко и помислим, и издържим, трудността може да не ни се струва вече толкова непреодолима.

Възбудата в мозъка трае определено време. Ако успеем да издържим това време, ще се убедим, че наистина можем да контролираме чувствата си много повече, отколкото предполагаме.

Разделили пушачи, които искали да откажат цигарите, на две групи. Едната група била обучена, че изкушението да запалят цигара може да се преодолее, ако само спрат за малко да помислят за неприятните усещания; трябва да дишат дълбоко и да потърпят известно време, възбудата в мозъка ще отмине като морска вълна и ще могат да преодолеят желанието. Просто трябва да изчакат и да не действат импулсивно. Другата група не получила такова обучение. И на двете групи било казано 24 часа да не пушат. След това трябвало да дойдат в лаборатория, където ги чакал по един пакет от любимите им цигари. Можете да си представите колко отчаяно им се пушело! Казали им да седнат на масите и да държат пред себе си само цигарите и запалка. Експериментаторът започва с думите: „Извадете кутията с цигари!“ И всички са приятно развълнувани. И изведнъж чуват: „Стоп!“ Сега трябва да изчакат две минути. И не могат да правят нищо друго, освен да гледат към кутията с цигари. После: “Махнете целофана”. “Стоп”. Отново изчакват две минути и записват на лист чувствата си. Това “мъчение” продължило ведин час. И дори след края на часа на никого не било позволено да си запали цигара. Резултатът: пушачите, които били обучени, че възбудата ще премине като вълна и че не трябва да действат импулсивно, пушили 40% по-малко през следващата седмица, без никой да иска това от тях.

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, не забравяй, че всяка криза преминава!

Мъдрецът Соломон потвърждава това в Псалми 30:5: „Вечер може да влезе плач да пренощува, а на сутринта иде радост“.

6. Прощавай, без да натякваш

Ако искате да се реши проблемът и да се възстановят отношенията, ощетеният трябва да се откаже от отмъщението. „Приемайте се един друг такива, каквито сте, и си прощавайте винаги, когато някой от вас се оплаче от друг. Както Господ ви прости, така и вие трябва да си прощавате“ (Колосяни 3:13).

Съгласни ли сте със следната мисъл: „Прощавай, но не забравяй!“ Защо да или защо не? Какво ни говори фактът, че продължаваме да натякваме на другия какво е направил в миналото?

Когато кажем на някого, че му прощаваме, ние всъщност му казваме, че повече няма да търсим възмездие за стореното. Казваме му, че няма да повдигаме повече въпроса, няма да натякваме, няма да му „мачкаме фасона“. Ако продължаваме да се връщаме назад към миналата обида, това означава, че:

• Не сме простили
• Продължаваме да търсим възмездие
• Няма да можем да възстановим отношенията

Да простим не означава, че омаловажаваме вината на другия. Но означава, че въпреки неговата вина, ние няма да търсим отмъщение (ако обаче той престане да ни наранява!). И ще правим всичко възможно да живеем в разбирателство оттук нататък. Ако този, който ни е ощетил, продължава да се държи по същия начин както преди, трябва да поставим граници, за да не може повече да ни вреди (например при домашно насилие жертвата трябва да излезе от дома).

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, трябва да се упражняваш да прощаваш всеки ден!

7. Мисли правилно

Спомняте ли си кои са десетте неправилни начина на мислене според Когнитивно-поведенческата терапия?

1. Мислене „Всичко или нищо“: „Сбърках, нищо не става от мен“, перфекционизъм
2. Прекалено обобщаване: „Все на мен се случва“, предразсъдъци.
3. Психичен филтър: песимизъм и оптимизъм.
4. Четене на мисли: „Зная какво си мислиш“; отгатване на намеренията
5. Предсказване на бъдещето: паника.
6. Преувеличаване или омаловажаване: „Не мога да понеса това!“.
7. Персонализация: „Ако бях тръгнал по-късно…“, „Защо точно на мен?“
8. Емоционална логика: „Не ми се ходи на работа…“, „Яде ми се шоколад, ще го изям“.
9. Поставяне на неправилни етикети: „Ти си грубиян, защото ме обиди“.
10. Омаловажаване на положителното: „Не направих нищо особено“.

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, трябва да поправяш изкривените мисли!

8. Грижи се за здравето на командния център на мозъка

Кой дял от мозъка управлява всички останали функции? Какво можем да правим, за да мислим трезво и да вземаме правилни решения?

• Да спим достатъчно (7-9 часа)
• Да се храним здравословно (предимно растителна храна)
• Да имаме физическа активност
• Да излизаме на слънце и чист въздух
• Да дишаме дълбоко
• Прекратяване употребата на алкохол, тютюн, кафе, стимулиращи напитки
• Електронните устройства – да ги използваме разумно и ограничено
• Да не престъпваме общочовешкия морален кодекс

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, трябва да поддържаш командния център на мозъка активен и в добро здраве!

9. Връзката ум/тяло

По какви начини мисленето въздейства върху физическото ни състояние? А как физическото ни състояние въздейства върху психиката ни?

„Психичното заболяване често може да се прояви като физически симптоми. Депресията може да се прояви като главоболие, тревожността като гастроинтестинални проблеми или посттравматичното стресово разстройство като болка в гърба, съобщава „Медикал експрес“.

https://bit.ly/2QWW6sc

Физическите упражнения намаляват риска от депресия

“Всяка форма на физическа активност има ефект. Изчисленията ни показват, че заменянето на седенето с 15-минутна интензивна физическа активност, като например бягане, или с едночасова умерена физическа активност е достатъчно, за да се увеличат получените с помощта на акселерометъра данни, които са свързани с понижен риск от депресия”, добави ученият.

https://bit.ly/2NoKhKD

Музиката действа като силен антидепресант

https://bit.ly/39Rl05d

Ако искаш да имаш удовлетворяващ живот, трябва да имаш здрав дух и здраво тяло!

10. Внимавай какво говориш

Мъдрецът Соломон ни предупреждава: „Смърт и живот има в силата на езика и онези, които го обичат, ще ядат плодовете му“ (Притчи 18:21).

„Ако гледаме на живота откъм светлата му страна, ще намираме достатъчно неща, които ще ни правят спокойни и щастливи. Ако раздаваме усмивки, те ще се върнат към нас. Ако говорим приятни и насърчителни думи, такива ще бъдат изговорени и на нас“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 3, с. 207).

Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg