КРЪЩЕНИЕТО

“Чудните вести на пророка от пустинята и удивителните му думи се разпръснаха по цяла Галилея…Това се обсъждаше и в Назарет, в работилницата на Йосиф, и Един разпозна призива. Неговото време бе дошло. Като остави Своя всекидневен труд, Той се сбогува с майка Си и последва стъпките на Своите съграждани, които се тълпяха край Йордан.” КВ – 55 стр.

“Когато Исус дойде да се кръсти, Йоан разпозна в Него такава чистота на характера, каквато никога преди не бе откривал в някой човек. Самата атмосфера на Неговото присъствие бе свята, изпълваща с благоговение.” КВ – 55 стр.

“Когато Исус помоли да бъде кръстен, Йоан се отдръпна с възклицанието: “Аз имам нужда да се кръстя от Теб и Ти ли идваш при мене?” Твърдо и в същото време нежно, Исус отговори: “Остави Ме сега, защото така ни е прилично да изпълним всичко, което е право.” И Йоан покорно въведе Спасителя в Йордан и Го потопи във водата.” КВ – 56 стр.

“Исус прие кръщението не като признание за собствени грехове. Той се уеднакви с грешниците, направи стъпките, които ние трябва да направим, и извърши делото, което ние трябва да извършим. Неговият живот на страдания и търпелива издръжливост след кръщението също бе пример за нас.” КВ – 56 стр.

“Като един от нас Исус трябваше да понесе тежестта на нашата вина и нещастие. Безгрешният трябваше да почувства срама за греха. Обичащият мира трябваше да обитава сред противоречия, истината трябваше да обитава наред с фалша, а чистотата – в близост с лукавството. Всеки грях, всяко несъгласие, всяка осквернителна похот, резултат от престъплението, измъчваха духа Му.” КВ – 56 стр.

“Сам трябваше да измине пътя Си, сам трябваше да понесе тежестта. Върху Него, Който бе оставил Своята слава и бе приел слабостта на човешкото естество, лежеше изкуплението на света. Той видя и почувства всичко това, но целта Му остана твърда. От ръката му зависеше спасението на падналата раса и Той протегна тази ръка, за да се хване за ръката на Всемогъщата Любов.” КВ – 56 стр.

“Никога досега ангелите не бяха слушали такава молитва. Те жадуваха да
донесат на своя Предводител вест на уверение и утеха. Но не! Самият Отец
ще отговори на молбата на Своя Син. Направо от трона се изляха лъчите на
Неговата слава, Небесата се отвориха и над главата на Спасителя слезе
една фигура във вид на гълъб от най-чиста светлина – подходяща емблема
за Него, кроткия и унизения.” КВ – 56 стр.

“Думите, които бяха изговорени на Исус край Йордан: “Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение”, обхващат цялото човечество. Бог говори на Исус като на наш представител. С всички наши грехове и слабости ние не сме отхвърлени като недостойни.” КВ – 57 стр.

“Чрез греха земята бе откъсната от небето и отчуждена от близостта с Бога. Но Исус отново я свърза с небесната славата. В любовта Си Той включи и човека и тя достигна до най-висшите небеса.” КВ – 57 стр.

“Нашият Изкупител е отворил път и за най-грешния, и за най-нуждаещия се, и за най-измъчения и презрения да се доближи до Отец. Всички могат да имат дом в обиталищата, които Исус отиде да приготви. ” КВ – 57 стр.

КВ – Копнежът на вековете