СХОДСТВОТО МЕЖДУ АВТОИМУННИТЕ БОЛЕСТИ

Можем ли да кажем нещо общо за автоимун[1]ните болести? За да отговорим на този въпрос, трябва първо до определим, колко общо има помежду им. Колкото повече е общото помежду им, толкова по-голяма е вероятността да имат обща причина или причини. Можем да изкажем  хипотезата, че ако МС, диабетът тип 1, ревматоидният артрит, лупусът и други автоимунни болести имат сходни характеристики, те могат да имат и сходни причини. Да видим, дали е така. Първо, по дефиниция, при всяка от тези болести имунната система се е объркала по такъв начин, че атакува свои собствени протеини, изглеждащи също като чужди протеини. Второ, всички автоимунни болести, изучени досега, са по-чести на по-големите географски ширини, където има по-малко слънчеви дни. Трето, някои от тези болести имат тенденция да засягат едни и същи хора. МС и диабет тип 1, например, се наблюдават понякога у едни и същи индивиди, а Паркинсоновата болест, която не е автоимунна болест, но има някои автоимунни характеристики, се среща често заедно с МС в едни и същи географски ширини или у едни и същи индивиди. МС има връзка – географска или личностна и с други автоимунни болести като лупус, миастения гравис, болестта на Грейвс и еозинофилния васкулит. Друга автоимунна болест, юношеският ревматоиден артрит, има силна връзка с тироидита на Хашимото. Четвърто, при тези от автоимунните болести, при които е изучена връзката с храненето, консумацията на храни от животински произход и специално на краве мляко е свързана с по-голям риск от заболяване. Пето, има данни, че вирус или вируси могат да „отключат” някои от тези болести. Шесто, най-важната, свързваща тези болести, характеристика, е общият им „механизъм на действие” (медицинският термин за описване на това, как се формира болестта). Излагането на слънце, което изглежда свързано с автоимунните болести, намалява с увеличаване на географската ширина и участва в механизма на действие, но е ясно, че има и други фактори. Консумацията на храни от животински произход и специално на краве мляко също нараства с увеличаване на разстоянието от екватора. Възможно ли е кравето мляко и липсата на слънчева светлина да имат сходен ефект върху МС и други автоимунни болести, т. е. да имат сходен механизъм на действие? Ако се окаже истина, това би било много интересно. Има експериментални животински модели на автоимунни болести като лупус, МС, ревматоиден артрит и възпаление на дебелото черво (напр. болестта на Крон, язвеният колит),  при всяка от които витамин D оказва предпазен ефект. При експериментални условия витамин D действа по два начина: потиска развитието на някои Т-клетки и продуцираните от тях активни агенти, наричани цитокини, които инициират автоимунния отговор и/или стимулира продуцирането на други Т-клетки, които се противопоставят на този ефект. Механизмът на действие при всички досега изучени автоимунни болести изглежда много сходен. След като вече сме запознати със силата на доказателствата за ролята на животинските храни и особено на кравето мляко за развитието на МС и диабет тип 1 и знаейки колко общо има между отделните автоимунни болести, трябва да проявим разум и да се замислим за връзката между храната и по-широкия кръг от автоимунни болести. Това, което знаем, е достатъчно, за да при­зовем за предпазливост, въпреки че са необходими още проучвания за достигане до окончателни заключения относно наличието на кръстосаност в сходствата между автоимунните болести. Но и доказателствата, с които разполагаме сега, са поразителни. Все още до знанието на обществото не са доведени почти никакви данни за връзката между храненето и автоимунните болести. В уебсайта на Международната федерация по множествена склероза например пише: „Не съществуват никакви достоверни данни, че МС се дължи на лоша диета или диетични дефицити.” Те предупреждават, че диетичният режим може да бъде „скъп” и „може да промени нормалния нутриционален баланс.” Ако смяната на диетата струва скъпо, не знам какво биха казали те за това да си прикован към леглото и вън от строя. Що се отнася до „нормалния нутриционален баланс”, какво означава „нормален”? Значи ли това, че днешната ни диета, диетата, която е отговорна за толкова много болести, осакатяващи, убиващи и довеждащи до страдание милиони американци ежегодно, е нормална? Нормална ли е огромната честота на сърдечносъдовата болест, рака, автоимунните болести, затлъстяването и диабета? Ако всичко това е нормално, аз предлагам да се замислим сериозно, какво е анормално?

,,Китайското проучване“  д-р Кембъл