НАМЕРИХМЕ МЕСИЯ

“По това време Йоан Кръстител проповядваше и кръщаваше във Витавара, отвъд Йордан… Мнозина от водачите отиваха да слушат Йоановите апели и изобличения, които ги подтикваха да разкрият тайните на собствения си живот. Но неговата проповед беше пряко съобщение за Месия. Той добре познаваше пророчеството на Даниил за седемдесетте седмици, стигащи до идването на Месия, и знаеше, че те са почти в своя край, а всички бяха нетърпеливи да участват в тази ера на национална слава, която се очакваше. ” КВ – 69,70 стр.

“Когато Божият Дух с Неговата чудна събуждаща сила докосва душата, Той снишава човешката гордост. Тогава светски удоволствия, ранг и власт се виждат без стойност… Тогава смирението и саможертвената любов, толкова малко ценени сред хората, биват издигнати като единствено достойни. ” КВ – 70 стр.

“Очи, които никога не бяха се обръщали с вяра към Невидимия, не видяха и откровението на Божията слава. Уши, които никога не бяха слушали Неговия глас, не чуха и думите на свидетелството. Така е и днес. Често присъствието на Христос и
службата на ангелите се проявяват в събранията на хората, но мнозина не ги различават. Те не виждат нищо особено. Но за някои присъствието на Спасителя се разкрива. Мир и радост съживяват сърцата им, те биват утешени, окуражени и благословени.” КВ – 71 стр.

“На другия ден Йоан видя, че Исус идва. Със сияещо от Божията слава лице пророкът протегна ръцете си, заявявайки: “Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!…” КВ – 72 стр.

“Но като се вгледаха в Исус, хората видяха лице, което изразяваше Божествено съчувствие, примесено със съзнание за сила. Всеки Негов поглед, всяка черта на лицето Му отразяваха скромност и неизразима любов. Той изглеждаше заобиколен от атмосфера на духовно влияние. Докато маниерите Му бяха благородни и непредвзети, на хората правеше впечатление със силата, която бе скрита в Него, но въпреки това
забелязваща се. ” КВ – 72 стр.

“Исус дойде в бедност и смирение, за да бъде наш пример и наш Изкупител. Ако се бе явил с царска помпозност, как би могъл да ни научи на смирение? Как можеше да представи такива съкрушителни истини като Планинската проповед? Къде щеше да бъде надеждата на унижените в живота, ако Исус бе живял сред хората като цар?” КВ – 72 стр.

“На другия ден, докато двама ученици стояха наблизо, Йоан отново видя Исус сред народа. Отново лицето на пророка се освети със слава от Невидимия и той извика: “Ето Божият Агнец!… Оставяйки Йоан, двамата ученици отидоха да потърсят Исус. Един от тях бе Андрей, брат на Симон. Другият бе евангелист Йоан. Те бяха първите ученици на Христос.” КВ – 72,73 стр.

“Исус знаеше, че учениците идват след Него. Те бяха първият плод на службата Му. Сърцето на Божествения Учител трепна от радост, когато тези души откликнаха на Неговата благодат. Но като се обърна, само ги попита: “Какво търсите?” Искаше да ги остави свободно да се върнат назад или да говорят за своето желание.” КВ – 73 стр.

“Ако Йоан и Андрей бяха обладани от духа на неверие, който имаха свещениците и управниците, те нямаше да станат ученици в нозете на Исус. Щяха да дойдат при Него като критици, за да осъдят думите Му. Така много хора затварят вратата на най-скъпоценните възможности. Но първите ученици не направиха така. Те бяха отговорили на призива на Светия Дух при проповядването на Йоан Кръстител. Сега разпознаха гласа на небесния Учител. За тях думите на Исус бяха пълни със свежест, истина и красота. Божествена светлина бе огряла ученията на Старозаветните писания.” КВ – 73 стр.

“Разкаяние, покаяние, вяра и любов правят душата способна да получи мъдрост от небето. Вяра, действаща чрез любов, е ключът към знанието; и всеки, който обича, “познава Бога” ( 4:7 1Йоаново 4:7).” КВ – 73 стр.

“Андрей потърси да сподели с някого радостта, която изпълваше сърцето му. Като отиде при брат си Симон, той извика: “Намерихме Месия!” Симон не чака втора покана. Той също бе чул проповядването на Йоан Кръстител и побърза да отиде при Спасителя.” КВ – 73 стр.

“Филип повика Натанаил. Той бе между тълпата, когато Кръстителят посочи Исус като Божия Агнец. Като гледаше Исус, Натанаил се разочарова. Можеше ли този човек, който носеше следи от изпитания и бедност, да бъде Месия?! Но не можа да се реши да Го отхвърли, защото вестта на Йоан бе убедила сърцето му.” КВ – 73 стр.

“По времето, когато Филип го повика, Натанаил се бе оттеглил в една тиха горичка, за да разсъждава върху вестта на Йоан и върху пророчествата за Месия. Той се молеше да разбере дали Този, за Когото Йоан бе съобщил, е Освободителят. Светият Дух го осени и го увери, че Бог е посетил народа Си и му е издигнал рог на спасение. ” КВ – 73,74 стр.

“Исус, Йосифовият син, Който е от Назарет.” Предразсъдъкът отново се надигна в сърцето на Натанаил. Той възкликна: “От Назарет може ли да произлезе нещо добро?”
Филип не влезе в спор. Само каза: “Ела и виж!” “Исус видя Натанаил да идва към Него и казва за него: Ето истински израилтянин, у когото няма лукавщина! Изненадан, Натанаил възкликна: Откъде ме познаваш? Исус в отговор му каза: Преди да те повика Филип, видях те като беше под смокинята.” КВ – 74 стр.

“Божественият Дух бе свидетелствал на Натанаил в неговата усамотена молитва под смоковницата. Същият Дух сега му говореше чрез думите на Исус. Макар и съмнявайки се и все още с известно предубеждение, Натанаил дойде при Христос с искреното желание да намери истината и сега на желанието му бе отговорено. Вярата му стигна по-далече от вярата на този, който го доведе при Исус. “Натанаил му отговори: Учителю, Ти Си Божи Син, Ти Си израилев Цар.” КВ – 74 стр.

“Ако Натанаил се бе доверил на ръководството на равините, никога не би намерил Исус. Виждайки и разсъждавайки сам, той стана ученик. Така е и с мнозина днес, чийто предразсъдък ги отдръпва от доброто. Колко различен щеше да бъде резултатът, ако бяха “дошли и видели”!” КВ – 74 стр.

“Никой, който се доверява на ръководство от човешки авторитет, не ще дойде до спасително познание на истината. И ние като Натанаил имаме нужда да изследваме Божието слово сами и да се молим за просветление от Светия Дух. Този, Който видя Натанаил под смокинята, ще види и нас в усамотеното място за молитва. Ангели от света на светлината са близо до онези, които в смирение търсят Божествено ръководство.” КВ – 74 стр.

“С призоваването на Йоан, Андрей и Симон, на Филип и Натанаил започна основаването на християнската църква. Йоан насочи двама от своите ученици към Христос. След това единият от тях – Андрей, намери своя брат и го повика при Спасителя. След това Филип бе повикан, а той отиде да потърси Натанаил. Тези примери трябва да ни учат колко важно е личното усилие, когато се отправя пряк апел към нашите сродници, приятели и съседи.” КВ – 74 стр.

“Има хора, които цял живот са изповядвали, че познават Христос, но никога не са направили лично усилие да доведат дори само един човек при Спасителя. Те оставят всичката работа на проповедника. Той може да бъде много добре подготвен за свято призвание, но не може да извърши това, което Бог е поверил на членовете на църквата!” КВ – 74 стр.

“Много хора се нуждаят от службата на добри християнски сърца. Мнозина са оставени да загинат – хора, които биха могли да бъдат спасени, ако техните съседи, обикновени мъже и жени, биха направили усилие за тях. Мнозина очакват някой да им отправи личен призив. В семейството, в съседството, в града, където живеем, има работа за нас като мисионери за Христос. Ако сме християни, тази работа ще бъде удоволствие за нас.” КВ – 74,75 стр.

“Всички, които са посветени на Бога, ще бъдат канали за предаване на светлината. Бог ги прави Свои работници, за да споделят с други богатствата на Неговата благодат. Обещанието Му е: “Ще направя тях и местата около хълма Си за благословение; и ще изпращам дъжда на времето му; дъжд на благословение ще бъде!” (Езекиил;34:26 Езекиил 34:26)” КВ – 75 стр.

“Филип каза на Натанаил: “Ела и виж!” Той не го помоли да приеме нечие свидетелство, а сам да види Христос. Сега Исус е възнесен на небето. Учениците Му са Негови представители сред хората; и един от най-успешните начини да се спечелят хора за Исус е нашият всекидневен живот да дава пример за Неговия характер.” КВ – 75 стр.

“Влиянието ни върху другите зависи не толкова от това, какво казваме, а от това, което сме. Хората могат да противоречат и да отричат нашата логика, могат да се противопоставят на нашите призиви, но един живот на несебелюбива любов е аргумент, който не могат да отрекат! Един изпълнен със съдържание живот, белязан с
кротостта на Христос, е сила в света.” КВ – 75 стр.

“Когато някой приеме истината от любов към нея, това ще проличава по убедителен начин в неговите маниери и думи. Той изявява това, което сам е чул, видял и
пипнал – Словото на живота – за да могат и други да имат общуване с Него чрез знанието за Христос.” КВ – 75 стр.

“Бог може да постигне целта Си за спасението на грешниците и без нашата помощ. Но за да развием характер, подобен на Христовия, ние трябва да участваме в Неговото дело. За да влезем в Неговата радост – радостта да виждаме хора, изкупени чрез Неговата жертва – ние трябва да участваме в Неговия труд за изкуплението им!” КВ – 75 стр.

“Ангелите Божии постоянно преминават от земята към небето и от небето към земята. Чудесата на Христос за изкушаваните и страдащите бяха извършени от Божията сила чрез службата на ангелите. И чрез Христос, със службата на Неговите небесни вестители всяко благословение от Бога идва към нас.” КВ – 76 стр.

“Като прие човешко естество, нашият Спасител съединява Своите интереси с интересите на падналите синове и дъщери на Адам, докато чрез Своето божествено естество Той се хваща за Божия трон. И така Христос е Посредникът за общуване на хората с Бога и на Бога с хората.” КВ – 76 стр.

КВ – Копнежът на вековете