НА СВАТБЕНОТО ТЪРЖЕСТВО

“Исус не започна службата Си с някое велико дело пред Синедриона в Ерусалим. Неговата сила се изяви на домашен празник в малко галилейско село, за да допринесе за радостта на едно сватбено тържество. Така Той показа съчувствие към хората и желанието Си да служи за щастието им. ” КВ – 77 стр.

“При изкушението в пустинята Сам бе изпил чашата на злощастието. Дойде, за да
даде на хората чашата на благословението, като чрез Своето благословение освети връзките в човешкия живот.” КВ – 77 стр.

“Единствената надежда за изкупление на нашата паднала раса е Христос. Мария можеше да се спаси единствено чрез Агнеца Божи. Тя не притежаваше никаква заслуга. Връзката – с Исус не я поставяше в сравнение с другите хора в по-различна духовна връзка с Него. Това отбелязват думите на Спасителя. Той изяснява разликата между отношението Си към нея като Човешки Син и като Божи Син. Роднинската връзка между тях в никакъв случай не прави Мария равна с Него.” КВ – 78,79 стр.

“Думите “Часът Ми още не е дошъл” показват, че всяко действие на Христовата любов на земята изпълнява плана, съществуващ от вечността. Преди да дойде на земята, планът лежеше пред Него, съвършен във всичките си подробности. Но докато живя сред хората, бе воден стъпка по стъпка от волята на Отца. Той не се колебаеше да действа в посоченото време. Със същото покорство чакаше да дойде времето Му.” КВ – 79 стр.

“Казвайки на Мария, че часът Му още не е дошъл, Исус отговори на неизказаната мисъл – на очакването, което и тя лелееше, както останалите от нейния народ. Тя се надяваше, че Той ще Се разкрие като Месия и ще заеме израилевия трон. Но времето не бе дошло.” КВ – 79 стр.

“Не като цар, а като “човек на скърби и навикнал на печал” Исус прие човешката съдба.
Но макар че нямаше правилна представа за Христовата мисия, Мария Му се доверяваше безрезервно. На тази вяра Исус отговори. За да уважи доверието и за да засили вярата на Своите ученици, Той извърши първото Си чудо. ” КВ – 79 стр.

“Както хората поднасят първо най-доброто вино, а след това – лошото, така прави и светът със своите дарби. Това, което той предлага, може да зарадва окото и да плени чувствата, но то не задоволява. Виното се превръща в горчилка, радостта – в мрак. Започнатото с песни и веселие завършва с умора и отвращение. ” КВ – 79 стр.

“Но Исусовите дарби са свежи и нови винаги. Празникът, който Той създава за душата, никога не престава да удовлетворява и радва. Всеки нов дар увеличава способността на
получателя да оценява и да се радва на Господните благословения. Той дава благодат върху благодат. При Него няма липса.” КВ – 79 стр.

“Ако пребъдвате в Него, богатият дар, който получавате днес, е гаранция за по-голям дар утре. Думите на Исус, изречени към Натанаил, изразяват Божия закон за
отношението Му към децата на вярата. С всяко ново откровение на любовта Си Той заявява на възприемчивото сърце: “- вярваш ли? Повече от това ще видиш” (1:50 Йоан 1:50).” КВ – 79,80 стр.

“Дарът на Христос за сватбеното тържество бе и един символ. Водата представляваше кръщението в Неговата смърт. Виното – проливането на кръвта Му за греховете на света. Водата за напълване на делвите бе донесена от човешки ръце, но само Христовото слово можеше да я изпълни с животворно съдържание. Така е и с ритуалите, които символизират смъртта на Спасителя. Само чрез Христовата сила, приети чрез вяра, те добиват свойството да хранят душата.” КВ – 80 стр.

“Думите на Христос послужиха да се задоволят напълно нуждите на празника. Неговата благодат е дадена така изобилно, че да изтрие нечестието и да обнови и поддържа душата.” КВ – 80 стр.

“Виното, което Христос сътвори за празника, и това, което даде на учениците Си като символ на Неговата кръв, беше чист плод на лозата. За това говори пророк Исая, когато казва за новото вино в гроздето: “Не го повреждай, защото има благословия в него- “ (65:8 Исая 65:8).” КВ – 80 стр.

“Христос беше Този, Който в Стария завет предупреди Израил: “Виното е присмивател и спиртното питие крамолник; и който се увлича по тях, е неблагоразумен” (20:1 Пр. 20:1). Самият Той не даде такова питие. ” КВ – 80 стр.

“Сатана прелъстява хората към себезадоволяване, което да затъмни разума и да
затъпи духовното възприятие. Но Христос ни учи да подчиняваме по-низшето
естество. Целият Му живот бе пример на себеотрицание. За да покори силата на апетита, Той понесе заради нас най-тежкия изпит, на който човечеството е било подложено някога.” КВ – 80 стр.

“Исус започна делото на реформация чрез съчувствие и близост с човечеството. Докато показа най-голямо почитание към Божия закон, Той отхвърли претенциозната набожност на фарисеите и се опита да освободи народа от безсмислените правила, които го обвързваха. Постара се да събори бариерите, които отделяха различните класи на обществото, за да може да съедини хората като деца на едно семейство. Присъствието Му на сватбеното тържество бе стъпка към тази цел.” КВ – 81 стр.

“Исус порица себелюбието във всички негови форми и все пак Той бе общителен по природа. Приемаше гостолюбието на всички съсловия, посещаваше домовете на богати и бедни, на учени и прости, като търсеше начин да издигне мислите им от въпросите на ежедневния живот към духовните и вечните неща.” КВ – 81 стр.

“Той не допусна суета, нито сянка на светска слава да опетнят поведението Му, но намираше удоволствие в сцените на невинно щастие и чрез присъствието Си на сватбата одобри социалните събирания. Една еврейска сватба бе вълнуващ случай и радостта от нея не бе чужда на Човешкия Син. С присъствието Си на този празник Исус зачете брака като Божествена институция.” КВ – 81 стр.

“И в Стария, и в Новия завет брачната връзка е използвана, за да представи нежния и свещен съюз, който съществува между Христос и Неговия народ. В съзнанието на Христос радостта на сватбените тържества сочеше напред към радостта на онзи ден, когато Той ще заведе Своята “невеста” в дома на Отца Си. И изкупените с Изкупителя ще седнат на сватбената вечеря на Агнето. ” КВ – 81 стр.

“Исус виждаше във всяка душа човек, когото трябваше да покани за Своето царство. Той достигаше сърцата на хората, отивайки сред тях като човек, който им желае доброто. Търсеше ги по оживените улици, в частните домове, в лодките, в синагогата, край брега на езерото, на сватбеното празненство. Срещаше ги в техните всекидневни занятия и проявяваше интерес към светските им дела. Даваше им наставления в техните домове, където влияеше на семействата със Своето Божествено присъствие. Силното
Му лично съпричастие Му помагаше да спечелва сърцата. ” КВ – 81,82 стр.

“Често се отдалечаваше в планините за уединена молитва, но това беше подготовка за
активна работа сред хората. След тези периоди се връщаше, за да помага на болните, да учи невежите, да разкъсва веригите на пленените от сатана.” КВ – 82 стр.

“Исус подготвяше Своите ученици, като общуваше с тях. Понякога ги поучаваше, седнал сред тях на планинския склон; понякога – край езерото или вървейки по пътя. Разкриваше им тайните на Божието царство. Не им изнасяше проповеди, както правят хората днес. Където сърцата се отваряха за Божествената вест, Той им откриваше истините за пътя на спасението.” КВ – 82 стр.

“Не заповядваше на учениците си да правят това или онова, а каза: “Следвайте ме!” В Своите пътувания из страната и по градовете Той ги взе със Себе Си, за да видят как учи народа. Свърза техния интерес със Своя и те се обединиха с Него в делото.” КВ – 82 стр.

“Примерът на Христос в свързване на личните интереси с интересите на човечеството трябва да бъде следван от всички, които проповядват Неговото Слово, и от всички, които са приели евангелието на благодатта Му. ” КВ – 82 стр.

“Божествената истина докосва сърцата на хората не само от амвона. Има едно друго поле на дейност – по-скромно, може би, но многообещаващо. То се намира в дома на смирените, на бедните и в дома на високопоставените, край болничното легло и на събиранията за невинни развлечения.” КВ – 82 стр.

“И ние като учениците на Христос трябва да се смесим със света не просто от любов към удоволствията, нито за да се уеднаквим с него в суетата му… Където и да отидем, трябва да водим Исус с нас и да открваме на другите колко е безценен нашият Спасител.” КВ – 82 стр.

“Но тези, които се опитват да запазят религията си, като я скриват в каменни стени, загубват скъпоценни възможности да сторят добро. Чрез социалните връзки християнството влиза в контакт със света. Всеки, който е получил Божественото просветление, трябва да освети пътеката на други, които не познават Светлината на живота.” КВ – 82 стр.

“Всички ние трябва да станем свидетели за Исус…Нека светът види, че не сме себелюбиво проникнати от лични интереси, че желаем и други да споделят нашите благословения и привилегии. Нека светът види, че нашата религия не ни лишава от съчувствие и не ни прави сурови. Нека всички, които изповядват, че са намерили Христос, да служат за благото на хората така, както Той служи.” КВ – 82 стр.

“Никога не бива да даваме на света фалшивата представа, че християните са мрачни и нещастни хора. Ако гледаме към Исус, ще виждаме един изпълнен със съчувствие Изкупител и ще улавяме светлината, която грее от Неговото лице. Където царува Неговият Дух, там са изобилни мирът и радостта, защото там има тихо, свято доверие в Бога.” КВ – 82 стр.

“Христос се радва заедно със Своите последователи, когато показват, че макар и човешки същества, са участници в Божието естество. Те не са статуи, а живи мъже и жени. Сърцата им, освежени от росата на Божията благодат, се отварят и разширяват за слънцето на правдата. Светлината, която ги е огряла те отразяват върху други чрез дела, осветени от Христовата любов.” КВ – 82 стр.

КВ – Копнежът на вековете