Морал, закон и безопасност
Какво става, когато няма авторитет, който да определя правилата? Всеки прави, каквото си иска. Какво лошо има в това?
„Законът е ред, а добрият закон е добър ред“ — Аристотел. Какво щеше да стане, ако нямаше закон за движението по пътищата? Всички щяха да се движат накъдето си искат и с каквато скорост си искат. Щеше ли да посмее някой да излиза на пътя? Авторитетът на закона създава ред и безопасност за всички: в такава среда всички имат определени права, които се зачитат от другите. Имат и задължения, и наказания за нарушителите. Какво става, когато обществото не зачита авторитета на закона: престъпност, безредие, хаос.
„По това време в Израил нямаше цар. Всеки правеше каквото смяташе за правилно“ (Съдии 17:6). Когато няма общоприет авторитет, всеки сам създава правилата, а това неминуемо води до несправедливости.
Експеримент с децата и оградата
Американското общество на ландшафтните архитекти дава наградата си за 2006 г. на един проект, който цели да провери как наличието или отсъствието на ограда влияе върху поведението на деца в предучилищна възраст. Учителите е трябвало да заведат децата на местна площадка, където няма ограда. Децата е трябвало да си играят както обикновено. След това същата група е трябвало да бъде заведена на подобна площадка, където има ограда, която представлява вид ограничение.
В първия сценарий децата останали скупчени около учителката и се страхували да я изпуснат от погледа си. При втория сценарий резултатите били коренно различни: децата свободно изследвали площадката в определените граници.
Авторите казват: „Налага се заключението, че когото има определено ограничение, децата се чувстват в безопасност. Без ограда те не могат да видят определена граница и затова не искат да се отделят от възрастния. Оградата им придава чувството за безопасна среда, която могат свободно да изучават“. (https://www.asla.org/awards/2006/studentawards/282.html)
ОГРАДА→БЕЗОПАСНОСТ→СВОБОДА
Обикновено не свързваме закона със свобода, с безопасност – изглежда по-логично да го свързваме с наказание. Но законът създава онази обстановка на безопасност, в която наистина сме свободни да се развиваме: да изграждаме семейство, кариера, да възпитаваме децата си, да постигаме целите си. Мога ли да градя кариера, ако животът на семейството ми е застрашен? Институциите, които създават и прилагат законите, също трябва да следят те да създават ред, безопасност и свобода за всички: народно събрание, правителство, съд, прокуратура, кметства, полиция, училища и т.н.
Законите са израз на моралните ценности: Божиите заповеди „Не убивай“, „Не кради“, „Не лъжесвидетелствай“ и др. – са залегнали в Наказателния кодекс. Защото моралът на едно общество получава видима изява в законите, които управляват отношенията между хората: писани и неписани. Апостол Павел: „Искаш ли да не се боиш от властта? Върши добро и ще бъдеш похвален от нея“ (Римляни 13:3).
Винаги ли се получава така?
Спецпрокуратурата предаде на съд прокурор за злоупотреба със служебно положение. Първото е за това, че на 30 юни 2012 г, като длъжностно лице, тя използвала служебното си положение (представяйки се като прокурор пред служители в Първо РУ „Полиция“ – Добрич), за да преустанови започнала проверка на съпруга й, спрян от полицаите във видимо нетрезво състояние.
Мъжът отказал на служителите на МВР проверка за алкохол, оказало се, че няма и необходимите документи в себе си – легитимирал се единствено с международен паспорт. След негово обаждане по телефона на мястото пристигнала съпругата му. Представила се със служебното си качество и попитала дали може да направи нещо, за да няма последствия за съпруга ѝ.
Това се е случило през 2012 г., през 2015 е издаден обвинителен акт, а се внася в съда през 2018 г. Как да има авторитет законът, когато хората, които трябва да следят за изпълнението му, самите те го нарушават?!
Моралът и законът създават безопасност за всички… Но само ако ги спазваме.
Йорданка Дейчева, Клуб Психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg
