НИКОДИМ

“Никодим заемаше висок пост и се ползваше с доверието на еврейския народ. Бе високо образован, притежаваше необикновени таланти и бе уважаван член на Националния съвет. Той, както и други, беше развълнуван от учението на Исус. Макар да беше богат, учен и уважаван, и той бе привлечен от скромния назарянин. ” КВ – 90 стр.

“Откакто чу Исус да говори, Никодим се зае сериозно да разучи пророческите писания за Месия. Колкото повече четеше, толкова повече се уверяваше, че Той е, Който трябваше да дойде… Можа да наблюдава как Спасителя се отнася към бедните и болните и видя тяхната радостна благодарност. И не можеше да се съмнява, че Исус от Назарет е изпратеният от Бога Месия.” КВ – 90 стр.

“Никодим силно желаеше да се срещне с Исус, но не смееше да Го потърси явно. Би било твърде унизително за един юдейски управител да признае, че симпатизира на толкова неизвестен учител… Осведоми се за мястото в Елеонската гора, където Исус почиваше, и когато настъпи нощта и градът утихна, отиде да Го потърси.” КВ – 90,91 стр.

“Исус се вгледа в лицето на събеседника Си, сякаш четеше в душата му. В безпределната Си мъдрост Той видя пред Себе Си човек, който търси истината. Знаеше целта на неговото посещение и като желаеше да затвърди още повече убеждението, което вече се беше зародило в душата на Неговия слушател, пристъпи направо към въпроса, казвайки сериозно, но в същото време любезно: “Истина, истина ти казвам, ако се не роди някой отгоре, не може да види Божието царство!” КВ – 91 стр.

“Исус му изложи основния принцип на истината. Той всъщност каза на Никодим: Ти се нуждаеш не толкова от теоретични познания, колкото от духовно обновление. Ти нямаш нужда да ти се задоволи любопитството, а да получиш ново сърце. Ти трябва да получиш нов живот отгоре, за да станеш способен да цениш небесните неща. Докато в тебе не настъпи тази промяна, която ще обнови всичко, напразно ще бъде да разискваш с Мене върху Моя авторитет или мисията Ми.” КВ – 91 стр.

“Никакво човешко изобретение не може да намери лек за грешащата душа. “Защото копнежът на плътта е враждебен на Бога, понеже не се покорява на Божия закон, нито пък може” ( 8:7 Римл. 8:7)… Първо трябва да се очисти изворът на сърцето, за да станат чисти и потоците.” КВ – 92 стр.

“Който се опитва да постигне Небето чрез собствени дела, чрез спазване на закона, опитва невъзможното. Няма безопасност за човек, който има законническа религия, формална набожност. Християнският живот не е видоизменение или подобрение на стария живот, а преобразуване на естеството. Той е смърт за егоизма и греха и нов живот на близост с Бога. Тази промяна може да се извърши само чрез резултатното действие на Светия Дух.” КВ – 92 стр.

“Никодим беше още объркан и Исус използва вятъра, за да илюстрира значението на думите Си… Вятърът се чува сред клоните на дърветата, като шумоли в листа и цветя, но е невидим. Никой не знае откъде идва и къде отива. Така е и с делото на Светия Дух в сърцето. То не може да бъде обяснено, както и движението на вятъра.” КВ – 92 стр.

“Чрез средство, невидимо като вятъра, Христос постоянно работи в сърцето. Малко по малко, може би несъзнателно за човека, се създават впечатления, които целят да привлекат душата при Христос. Те може да се получат чрез размисъл за Него, чрез четене на Писанията или чрез слушане на Словото от проповедник.” КВ – 92 стр.

“Внезапно, когато Духът дойде с по-ясен призив, душата се предава с радост на Исус. Мнозина наричат този процес внезапно обръщане към Бога, но той е резултат от дългото умоляване на Божия Дух и представлява търпелив продължителен процес.” КВ – 92 стр.

“Макар че вятърът е невидим, резултатът му е видим и се усеща, така и делото на Духа върху душата ще се открива във всяко действие на този, който чувства Неговата спасителна сила. ” КВ – 92 стр.

“Когато Божият Дух живее в сърцето, Той преобразява живота. Греховните мисли се отстраняват, злите дела се отхвърлят; любов, смирение и мир заемат мястото на гняв, завист и борби. Радостта заема мястото на тъгата и лицето отразява небесната светлина. ” КВ – 92 стр.

“Никой не вижда ръката, която вдига бремето, нито светлината, която слиза от небесните дворове. Благословението идва, когато душата се предава на Бога чрез вяра. Тогава тази сила, която никое човешко око не може да види, твори ново същество по образа на Бога.” КВ – 92,93 стр.

“Ограничените умове е невъзможно да схванат делото на изкуплението. То е тайна, която надминава човешкото знание. Но който преминава от смърт към живот, осъзнава, че това е Божествена реалност. Началото на делото за изкупление можем да разберем от личен опит. Неговите резултати достигат вечните векове.” КВ – 93 стр.

“Никодим бе привлечен от Христос. Когато Спасителят му обясни въпроса за новорождението, той закопня тази промяна да стане и в него. Как можеше да стане тя? Исус отговори на неизречения му въпрос: “Както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.” КВ – 94 стр.

“Символът на издигнатата змия му обясняваше мисията на Спасителя… Както образът, направен по подобие на унищожителните змии, бе издигнат, за да бъдат излекувани хората, така Този, Който беше “в плът, подобна на греховната плът”, трябваше да бъде техен Изкупител (8:3 Римл. 8:3).” КВ – 94 стр.

“Много израилтяни смятаха, че жертвената служба може да ги освободи от греха. Бог желаеше да ги научи, че самата служба няма стойност повече от медната змия. Но тя трябваше да насочва умовете към Спасителя. За лекуването на раните си и за прощението на греховете си те не можеха да направят нищо сами. Единственият начин бе да повярват в Божия дар. Трябваше да гледат и да живеят.” КВ – 94 стр.

“Не чрез борби и спорове се просветлява душата. Ние трябва да погледнем и да живеем. Никодим разбра поуката и я отнесе със себе си. Той изследва Писанията по нов начин, не за да участва в спорове върху теорията, а за да получи живот за душата си. Той започна да разбира небесното царство, след като се поддаде на ръководството на Светия Дух.” КВ – 94 стр.

“И днес хиляди имат нужда от същата истина, която бе дадена на Никодим чрез издигнатата змия. Те се надяват чрез послушание към Божия закон да получат Неговото одобрение. Когато са умолявани да погледнат към Исус и да повярват, че Той ги спасява единствено чрез благодатта Си, те възкликват: “Как може да стане това?” КВ – 94 стр.

“Също като Никодим и ние, както и най-големите грешници, трябва да желаем да получим вечния живот. Освен Исус “няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим” ( 4:12 Деян. 4:12).” КВ – 94 стр.

“Чрез вяра получаваме Божията благодат, но вярата не е нашият Спасител. Тя е само ръката, с която се хващаме за Христос и получаваме Неговите заслуги, а те са лекарството за греха. Ние не можем дори да се покаем без помощта на Божия Дух… Покаянието, също както и прощението, идват от Христос.” КВ – 94 стр.

“Как тогава да се спасим?… Светлината, която грее от кръста, разкрива Божията любов. Тази любов ни привлича към Него. Ако не се съпротивяваме на това привличане, ще бъдем доведени до подножието на кръста в покаяние за греховете, които са разпънали Спасителя. Тогава Божият Дух чрез вяра поражда нов живот в душата, мислите и желанията биват доведени до послушание на Христовата воля, а сърцето и умът се пресътворяват отново по образа на Този, Който действа в нас, за да подчини всичко на Себе Си. Тогава Божият закон се записва в ума и в сърцето и ние можем да кажем с Христос: “Драго ми е, Боже мой, да изпълнявам Твоята воля” (40:8 Пс. 40:8).” КВ – 94,95 стр.

“Когато най-накрая Исус бе издигнат на кръста, Никодим си спомни наученото на Елеонския хълм… Светлината от този таен разговор освети кръста на Голгота и Никодим видя Изкупителя на света. След възнесението на Господа, когато учениците бяха разпръснати от преследването, Никодим излезе смело напред. Той употреби своето богатство за поддържане на ранната църква, която евреите очакваха да бъде заличена от лицето на земята след смъртта на Христос.” КВ – 95 стр.

“Във време на опасност той, който беше толкова предпазлив и колеблив, стана твърд като скала. Окуражаваше вярата на учениците и предоставяше средства за делото на евангелието. Той бе презиран и преследван от онези, които му бяха отдавали почит през миналите дни. Стана беден на нещата от този свят, но не се поколеба във вярата, която се роди в онзи нощен разговор с Исус.” КВ – 95 стр.

“Никодим сподели разговора си с Исус с Йоан, чието перо го записа за наставление на милиони. Истините, открити в нея, са така важни и днес, както и в онази тържествена нощ, когато еврейският управник дойде на покритата със сенки планина да научи от смирения галилейски Учител пътя на живота.” КВ – 95 стр.

КВ – Копнежът на вековете