ДО ЯКОВОВИЯ КЛАДЕНЕЦ

 

 “По пътя към Галилея Исус мина през Самария… В нейното начало се намираше Якововият кладенец. Изморен от пътуването, Той седна да почива, а учениците отидоха да купят храна… Когато седна край кладенеца, Исус бе премалял от глад и жажда. Пътуването от сутринта бе дълго, а сега обедното слънце припичаше силно над Него. Жаждата Му се усили при мисълта за хладната, освежителна вода, която макар и толкова близко до Него бе недостъпна, защото нямаше въже, нито черпак, а кладенецът бе дълбок. Исус имаше човешка участ и чакаше някой да дойде да извади вода.” КВ – 99 стр.

“Приближи се една жена от Самария и сякаш без да Го забележи, напълни съда си с вода. Когато се обърна да си отива, Исус я помоли да Му даде да пие. Такава услуга никой ориенталец не би отказал… Омразата между евреи и самаряни пречеше на жената да предложи услугата си на Исус. Но Спасителят търсеше ключа за това сърце и с тактичност, извираща от Божията мъдрост, Той поиска, а не предложи услуга. ” КВ – 99 стр.

“Царят на небето дойде до тази отхвърлена душа, молейки за услуга от нейните ръце. Този, Който бе сътворил океана, Който владееше водите на огромната бездна, Който отваряше изворите и земните потоци, почиваше уморен край Якововия кладенец и бе зависим от добротата на някой непознат, дори за този дар – глътка вода.” КВ – 99 стр.

“Жената видя, че Исус е евреин. Изненадана тя забрави молбата Му, но се опита да научи причината за нея… Исус отговори: “…Ти се чудиш, че поисках от тебе толкова малка услуга, като глътка вода от кладенеца, край който си застанала, но ако поискаш от Мене, мога да ти дам да пиеш от водата на вечния живот.” КВ – 99,100 стр.

“Тя видя пред себе си само един жаден пътник, уморен от пътя. В съзнанието си го сравни с почитания патриарх Яков… Тя мислеше за отците в миналото и за идването на Месия в бъдещето, докато Надеждата на отците – Месия, стоеше до нея, но тя не Го позна.” КВ – 100 стр.

“Колко много жадни души днес са близо до живия извор, но отиват много далеч да търсят изворите на живота!” КВ – 100 стр.

“Който се старае да задоволи жаждата си от изворите на този свят, ще пие само за да ожаднее отново. Навсякъде хората са незадоволени. Копнеят за нещо, което да насити нуждата на душата им. Само Един може да задоволи тази нужда, нуждата на света… Живата вода е Божествената благодат, която само Той може да даде. Тя очиства, освежава и дава сили на душата.” КВ – 100 стр.

“Исус не предаде идеята, че само една глътка от водата на живота ще бъде достатъчна. Който вкусва от любовта на Христос, ще копнее постоянно за още, няма да търси нищо друго. Богатствата, славата и удоволствията на света няма да го привличат. Постоянният вик на сърцето Му ще е: “Повече от Тебе!” КВ – 100 стр.

“Всяка човешка сила и зависимост от човек ще пропаднат. Щерните ще бъдат изчерпани, водните извори – изсушени, но нашият Изкупител е неизчерпаем извор. От Него можем да пием и да пием и винаги да намираме още прясна вода. Този, в когото живее Христос, има в себе си извор на благословение… От този извор той може да черпи сили и благодат, достатъчни за всичките му нужди.” КВ – 100 стр.

“Докато Исус говореше за живата вода, жената Го гледаше с учудване и внимание. Той бе възбудил интереса -, събудил бе желанието – да получи дара, за който говореше. Жената разбра, че Той не говореше за водата на Якововия кладенец, от която тя постоянно пиеше и отново ожадняваше.” КВ – 100,101 стр.

“Хората общуват с Небето не чрез търсене на свята планина или свят храм. Религията не трябва да бъде ограничавана до външни форми и церемонии. Религията, която идва от Бога, е единствената, която води към Бога. За да Му служим правилно, трябва да бъдем родени от Божествения Дух. Това ще очисти сърцето и ще обнови ума, давайки ни нови способности да познаваме и обичаме Бога; ще ни дари с доброволно послушание към всички Негови изисквания.” КВ – 102 стр.

“Това е истинското поклонение. То е плод от делото на Светия Дух. Чрез Духа се произнася всяка искрена молитва и Бог приема такава молитва. Когато една душа се стреми към Бога, делото на Духа се проявява и Бог ще се открие на този човек. Такива поклонници търси Той. Очаква ги, за да ги приеме и да ги направи Свои синове и дъщери.” КВ – 102 стр.

“Разговаряйки с Исус, жената бе развълнувана от думите Му…Исус я бе убедил, че чете тайните на живота -, но тя почувства, че Той е неин приятел, който я съжалява и обича. Докато чистотата на Неговото присъствие осъждаше греха -, Той не изговори дума на присъда, а – разкри Своята благодат, която можеше да обновява душата. ” КВ – 102 стр.

“Тя започна да разбира Неговия характер. В ума – възникна въпросът: Да не би това да е дългоочакваният Месия? И Му каза: „Зная, че ще дойде Месия, който се нарича Христос. Той, когато дойде, ще ни яви всичко. Казва – Исус: Аз, Който се разговарям с тебе, съм Месия.” КВ – 102 стр.

“Тази жена имаше възприемчив ум… Светлината бе вече огряла ума. Духовният живот, който Христос дава на всяка жадна душа, бе започнал да блика в нейното сърце. Духът на Господа работеше в нея.” КВ – 102 стр.

“Това, което не бе разкрил на евреите и което бе запазено в тайна дори за учениците, бе разкрито на нея. Исус видя, че тя щеше да използва знанието си, за да доведе други да споделят Неговата благодат.” КВ – 102 стр.

“Исус се зарадва, че думите Му към жената бяха събудили нейната съвест. Той видя как тя пи от водата на живота и собственият Му глад и жажда бяха задоволени. Изпълнението на мисията, заради която бе напуснал Небето, укрепи Спасителя в Неговата работа и Го издигна над нуждите на физическото естество. ” КВ – 103 стр.

“Да послужи на една гладна и жадна душа да намери истината – това бе за Него по-ценно от яденето и пиенето. Това Го утешаваше и освежаваше. Добротата бе животът на душата Му.” КВ – 103 стр.

“Нашият Изкупител жадува да Го оценим. Гладува за съчувствието и любовта на изкупените със собствената Му кръв. Неизразимо е желанието Му те да дойдат при Него, за да имат живот. Както майката очаква усмивката на благодарност и признание на своето малко дете, признак за събуждането на ума му, така и Христос очаква да изразим благодарността и любовта си. Това е знак, че духовният живот е покълнал в душата.” КВ – 103 стр.

“Жената се изпълни с радост като слушаше думите на Христос. Чудното откровение бе почти завладяващо. То плени ума -. Като остави стомната, тя се върна в града, за да занесе вестта и на други.” КВ – 103 стр.

“Искреното желание на душата – да получи живата вода я накара да забрави работата, за която бе дошла на кладенеца, а и жаждата на Спасителя, която възнамеряваше да задоволи. С препълнено от радост сърце тя се завтече по пътя, за да занесе на други неоценимата светлина, която бе получила.” КВ – 103 стр.

“- Той ми каза всичко, което съм направила – каза тя на хората в града. – Да не би Той да е Христос?” Думите – докоснаха сърцата им. Те видяха нов израз на лицето -, целият – външен вид бе променен. В тях се пробуди интерес да видят Исус. “Те излязоха от града и отиваха към Него.” КВ – 103 стр.

“Като седеше все още до кладенеца, Исус погледна житните ниви, които се простираха пред Него, нежната им зеленина, позлатена от слънцето. Като показа тази картина на учениците Си, Той я използва за символ… И като говореше, Той гледаше групата, идваща към кладенеца. Четири месеца оставаха до жетвата, но тук имаше готова жетва за жетваря.” КВ – 103 стр.

“Който жъне – каза Той, – получава заплата и събира плод за вечен живот,…”… Тук Христос посочи свещената служба, която отдават на Бога хората, приемащи евангелието. Те трябва да бъдат Негови активни работници. Той изисква личната им служба. Сеем или жънем, ние работим за Бога. Един хвърля семето, друг събира жътвата, но и двамата – и сеячът, и жетварят – получават награда. Те се радват заедно на наградата за труда си.” КВ – 103,104 стр.

“Още от падането на Адам Христос бе поверил на Своите избрани служители да сеят семето на Словото в човешките сърца, а един невидим работник, една всемогъща сила бе работила тихо, но резултатно, за да се стигне до жетвата. Росата, дъждът и слънчевата светлина на Божията благодат бяха дадени, за да освежат и подхранят семето на истината.” КВ – 104 стр.

“Учениците имаха привилегията да бъдат сътрудници на Бога. Те бяха сътрудници на Христос и на светиите от древността. Чрез изливането на Светия Дух на Петдесетница хиляди трябваше да повярват в един ден. Това бе резултат от Христовото сеене, жетва на Неговото дело.” КВ – 104 стр.

“Исус бе започнал да събаря разделителната стена между евреите и езичниците и да проповядва спасението на света… Пред лицето на еврейските предразсъдъци прие гостоприемството на този презрян народ. Спа под техните покриви, яде с тях на трапезите им, сподели храната, приготвена и поднесена от ръцете им. Проповядва по техните улици и се отнесе към тях с най-голямо благородство и любезност.” КВ – 104 стр.

“В Ерусалимския храм висока стена отделяше външния двор от всички други части на свещената сграда. На тази стена имаше надписи на различни езици, че никой, освен евреин, не се допуска да премине тази граница… Но Исус, Начинателят на храма и на неговите служби, привлече езичниците със съчувствие, а Божествената Му благодат им донесе спасението, което евреите отхвърлиха.” КВ – 105 стр.

“Спасителят още извършва същото дело, както и тогава, когато предложи на самарянката водата на живота. Тези, които изповядват, че са Негови последователи, може да презират и да се стараят да отхвърлят другите, но никакво обстоятелство – раждане или националност, никакво житейско условие не могат да отблъснат Неговата любов от човешките чада. На всяка душа, колкото и грешна да е тя, Исус казва: “Ако би поискал от Мене, аз бих ти дал жива вода.” КВ – 105 стр.

“Поканата на евангелието не бива да се ограничава и да се предлага само на няколко избрани, за които предполагаме, че ще ни направят чест, ако я приемат. Вестта трябва да се предаде на всички.” КВ – 105 стр.

“Христос е готов да поучава сърцата, отворени за истината. Той им открива Отца и поклонението, приемано от Този, Който чете в тях. На такива сърца Той не говори с притчи. На тях, както и на жената при кладенеца, Исус казва: “Аз, Който говоря с тебе, Съм Този.” КВ – 105 стр.

“Спасителят не чакаше да се съберат множествата. Често започваше Своите уроци само с неколцина събрани около Него. Но един след друг минувачите се спираха да послушат, докато се събираха множества, учудени и благоговеещи пред думите Божии на изпратения от небето Учител.” КВ – 105 стр.

“Който работи за Христос, не трябва да смята, че не може да говори пред малко слушатели със същата сериозност, както пред голяма група. Може да има само един, който слуша вестта. Но кой може да каже колко далеч може да стигне нейното влияние?” КВ – 105 стр.

“Дори на учениците им изглеждаше, че Спасителят си губи времето с една самарянка. Но Той разговаряше с нея по-задушевно и по-красноречиво, отколкото с царе, съветници или първосвещеници. Уроците, които даде на тази жена, се повтарят до най-далечните краища на земята.” КВ – 105,106 стр.

“Веднага щом намери Спасителя, самарянката доведе други при Него. Тя доказа, че е по-успешен мисионер от собствените Му ученици… Жената, която те презряха, доведе цял град да чуе Спасителя. Тя веднага занесе светлината на своите съграждани.” КВ – 106 стр.

“Всеки истински ученик се ражда в царството Божие като мисионер. Който пие от живата вода, става извор на живот. Получателят става дарител. Благодатта на Христос в душата е като извор в пустинята, от който блика свежест за всички. Тя пробужда в тези, които са близо до загиване, желание да пият от водата на живота.” КВ – 106 стр.

КВ – Копнежът на вековете