(2) Бог няма проблеми със самочувствието: Прояви на здравословната себеоценка

 За да разберем какво означава нормално самочувствие, трябва да отговорим на въпроса как външно се проявява добрата самооценка. За тази цел ще разгледаме как нормалното здраво самочувствие се проявява при Бога.

 1. Когато имам добро самочувствие, аз осъзнавам и приемам собствената си личност с всички нейни качества.

Изход 34:6, 7: “Господ мина пред него и прогласи: Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който показва милост към хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но не оневинява виновния” – Бог съвсем открито и без срам говори за своите качества като личност и за своя характер.

Голяма част от проблемите на хората идват от това, че те искат да приемат само добрите си качества, но да скрият главата си в пясъка от лошите си качества. Това води само до отричане на части от себе си и потискането им в подсъзнанието. Но фактът, че се опитваме да се скрием от себе си, не ни помага да се справим с лошите качества – напротив, те стоят някъде дълбоко в нас и при удобен случай се проявяват без да можем да ги контролираме.

Имало ли е случаи в живота ви, когато сте си казвали: “Не зная какво ми стана. Направо не можах да се овладея и сякаш не бях аз, а някой друг човек”, или “Аз обикновено не съм такъв/такава, но този път си изпуснах нервите”, или пък “Изненадах се от собствената си реакция”. Всеки път, когато кажем тези, или подобни думи, ние признаваме, че не познаваме и не приемаме себе си. Опитваме се да се скрием от лошите си качества, вместо да признаем, че сме точно такива – егоисти, завистливи, гневни, критични и т.н. – не за да почнем да мразим себе си, а да ги представяме пред Бога в постоянна молитва, докато Той ни излекува от тях.

Разликата между разрушителната и градивната самокритика се състои в това, че първата ни води към отчаяние и омраза към себе си, а втората – към осъзнаване на слабостите и силно желание за промяна, към търсене на начин за справяне с тях. Както Павел казва за Коринтяните: “Сега се радвам за наскърбяването ви, защото наскърбяването ви доведе до покаяние, понеже скърбяхте по Бога…” (2 Кор. 7:9) Приемането и признаването на отрицателните качества е истинско, когато води не до депресия и отчаяние, а до искрено съжаление за лошото качество и желание за поправяне, отправено в молитва към Бога.

Пример: Например в миналото аз доста често избухвах, после страшно се засрамвах от себе си и си казвах: Каква християнка си ти, като не се променяш? Това веднага ме вкарваше в депресия и отчаяние и се чувствах безнадежден случай. Но когато започнах да се моля Бог да ми покаже защо не се променям, Той ми каза ясно две неща: първо, че се опитвам да намеря причини да оправдая избухванията си – обстоятелствата са такива, дъщеря ми ме е ядосала, майка ми ме дразни; и второ, че не приемам избухването като част от себе си, а постоянно се срамувам от него и изпадам в депресия и отчаяние. Тогава осъзнах, че Бог ме обича, дори когато съм лоша и това ми помогна да започна да си казвам: да, ето и сега се провалих, но Бог е до мен, Той не ме мрази, когато избухна, Той ще ми помогне. Постепенно това ми помогна да осъзная причината за проблема и сега проявявам това лошо качество все по-рядко, като вярвам, че Бог напълно ще го премахне от моя характер.

 2. Когато имам добро самочувствие, аз мога да изразявам открито и любезно истинските си чувствата и мнението си.

Бог никога не се притеснява да изкаже направо отношението Си към хората, дори към Своя избран народ – най-близките Му. Той казва: “Ако махнеш отсред себе си хомота, соченето с пръст и нечестивите думи, ако подариш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне; Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите тие” (Исая 58:10,11).

Много често ние се страхуваме да изказваме истинските си чувства или мнение, защото мислим, че така ще нараним хората около нас. Но в много случаи истината е, че ние зависим от тяхното одобрение, мнение, пари, влияние и др. и затова не смеем да кажем какво точно мислим и чувстваме.

Зависимостта може да бъде здравословна и нездравословна. Как да ги различим? Трябва да помним следното: Една зависимост е здравословна, ако доброволно се отдаваме на нея и ако разкъсването на зависимостта не предизвиква рухване на личността. Да вземе за пример нуждата от одобрение. При здравословна зависимост от приятел, е нормално да желая неговото одобрение. Но ако тя ми каже, че не харесва новият ми приятел, аз няма да се разделя с него заради това, а ще изчакам сама да си съставя мнение, въпреки че ще се вслушвам в мнението й и ще ми се иска тя да го одобри.

Една зависимост е нездравословна, когато сме принудени да се отдаваме на нея и когато разкъсването й води до тежки последици за личността. Както неприемането на дозата наркотик води до страдание и ужасен вътрешен глад, така и неодобрението от човек, с когото сме в нездравословна зависимост, може да доведе до силно вътрешно страдание, чувство за вина и самообвинения. Ако приятелката ми каже, че не харесва новия ми приятел и аз съм прекалено зависима от нейното одобрение, аз ще започна да се разкъсвам между желанието да угодя на себе си и на нея. И ако тя продължава да има отрицателно мнение, в края на краищата ще жертвам собствените си чувства и желания заради нейното одобрение. Това е принудена зависимост, защото в този случай аз не мога да се чувствам нормално без нейното одобрение. Когато не го получа, мога да изпадна в депресия и да се самообвинявам постоянно, че не съм достойна за нея.

Спрямо Бога също можем да бъдем в здравословна или нездравословна зависимост. Здравословна е, когато разбираме, че Господ желае доброволното ни покоряване на Неговата воля и когато сами решаваме дали да вършим Неговата воля, без да се чувстваме вътрешно принудени. Но когато се чувстваме задължени да Го почитаме, защото така трябва или защото се страхуваме да не загубим одобрението Му, тогава сме нездравословно зависими от Него. Пример за това е законничеството. Законникът се покорява на Божия закон, не защото обича Бога, а защото така се изисква от правилата за добър християни. И ако не успее да изпълни даден закон и извърши грях, изпитва невероятно чувство за провал, започва да мрази себе си и може да стигне до отчаяние. А Бог не желае ние да Му се покоряваме по принуда. Чуйте какво казва за нашите грехове: “Защото няма да се съдя с човеците вечно, нито ще бъда винаги гневен. Понеже тогава биха примрели пред Мене духът и душите, които съм направил. Поради беззаконното му лакомство се разгневих и го поразих, отвърнах лицето Си и се разгневих, но той упорито последва пътя на сърцето си. Видях пътищата му и ще го изцеля. Още ще го водя и пак ще утеша него и наскърбените му. Аз, Който създавам плода на устните, казва Господ, ще река: Мир, мир на далечния и близкия; и ще го изцеля” (Исая 57:16-19).

Бог зачита желанието ни да последваме “пътя на сърцето ни” и в голямата Си любов ни изчаква да се обърнем пак към Него след греха, за да може да ни излекува. Бог иска да бъдем в здравословна зависимост от Него и от хората, а това е възможно само, когато си позволяваме да изпитваме и изразяваме истинските си чувства и мнение.

3. Когато имам добро самочувствие, аз се чувствам способен да използвам добрите си качества в полза на другите.

Много библейски стихове ни говорят, че в сравнение с Бог ние сме нищо, че сме лъх, който преминава като цвете, което увяхва за няколко дена. Разбираме, че сме родени в грях, че имаме много лоши склонности, че сме порочни и зли. Но, това ли е всичко? А какво ще кажете за това?

Йеремия 1:5: “Преди да ти дам образ в корема, познах те, и преди да излезеш от утробата, осветих те”.

Исая 43:4: “Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми и почетен, и Аз те възлюбих, затова ще дам човеци за тебе и племена за живота ти”.

Ефесяни 4:11-13: “И Той даде едни да бъдат апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за делото на служенето… докато всички достигнем… в пълнолетно мъжество, в мярката на ръста на Христовата пълнота”.

Бог оценява реално Себе Си и Своите качества, затова е способен да ги използва за доброто на всички същества в цялата вселена. Той иска и ние също да осъзнаваме и използваме без страх качествата, които Той лично ни е дал, за да бъдем благословение на хората около нас. Ако си спомним притчата за талантите, която Исус разказва, ще забележим, че Той дава способности на всички хора: на едни повече, на един по-малко. Повечето хора от притчата влагат своите таланти в действие и си спечелват двойно повече, отколкото им е било дадено. Последният, на когото е даден един талант, изобщо не го използва. Ето как коментира неговото поведение един християнски психолог:

“Човекът с единия талант беше прикован от страх и чувство за некомпетентност. Тъй като толкова много се страхуваше от провал, той не инвестира таланта си, но го зарови в земята и се опита да играе на сигурно. Животът му беше един замразен актив – замразен от страха от господаря, страха от провал, страха от сравнение с другите, които вече правеха своите инвестиции, страха от поемане на риск. Той направи това, което провят много хора с ниска самооценка – нищо. А точно това иска Сатана за теб – да бъдеш толкова окован, че да си ограничен, смразен, парализиран, за да вършиш работа или да водиш живот, който е далеч под твоя потенциал”. (Д. Сиймъндс. Лечение за наранените чувства. Стр. 50)

Следва: (3) Как да си върна самочувствието на Божие дете?

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб Психология и здраве – Плевен; psihologiaizdravbe@abv.bg

Фейсбук: Психология за всеки ден