Принципът на удоволствието или защо не мога да спра да ям?

II. ОПАСНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ЗАВИСИМОСТИТЕ

 1. Зависимостите свръхстимулират мозъка и когато той свикне с тази неестествена стимулация, нормалният живот започва да ни изглежда скучен, еднообразен, монотонен, безвкусен, безцветен, безинтересен. И се опитваме да „избягаме от действителността“ чрез наркотици, алкохол, тютюн, храна, филми, секс и т.н.

Пикантните и мазни/сладки храни стимулират вкуса и дразнят по-силно вкусовите рецептори, затова нормалните естествени храни започват да ни се струват безвкусни.

Кофеинът създава бързо изкуствено чувство за бодрост, затова ни се струва, че водата и безкофеиновите напитки не ни ободряват, защото тяхното действие е по-бавно. Например плодовият сок също има ободрително действие, но то е малко по-бавно и по-постепенно.

Клиповете и филмите стимулират по-силно зрителните възприятия, защото постоянно се сменя перспективата, от която се възприема дадено събитие – виждаме случките и хората отдясно, отляво, отгоре. Сцените се сменят на няколко секунди. Когато мозъкът възприема тази възбуда на сетивата часове наред, после нормалните събития ѝ хора започват да ни се струват скучни, еднообразни, монотонни: защото в реалния живот всичко става много по-бавно.

Тази свръхстимулация на сетивата и мозъка създава зависимостта. Проблемът е, че започваме да искаме да живеем в тази измислена реалност, а не в истинския живот. Губим интерес към истинските хора и събития. И стигаме до така наречения ескейпизъм (от английски – бягам) или бягство от реалността. Все по-малко се интересуваме от истинския свят и все повече – от измисления.

Ето как обяснява д-р Недли кофеиновата зависимост: „Когато всеки ден пием кафе, мозъкът се опитва да компенсира това поне по два начина. Първо, намалява производството на ацетилхолин. Това изглежда е начин да се намали влиянието на повишените количества ацетилхолин, предизвикани от кофеина. Второ, мозъкът повишава броя на рецепторите за аденозин. Това вероятно е опит за засилване влиянието на аденозина в мозъчната комуникация – въпреки факта, че кофеинът блокира неговата функция до известна степен.

За съжаление, тези мозъчни промени допринасят за кофеинова зависимост. Мозъчните структури и функции се променят и мозъкът всъщност започва да очаква кофеиновия ефект върху невроните. Това е една от причините хората неудържимо да настояват за сутрешната си чаша кафе“ (Depression: The Way Out).

2. Зависимостите често водят до усамотяване и депресия. А това още повече пречи на трезвото мислене и правилните решения.

ИНТЕРНЕТ ЗАВИСИМОСТ: От колко време седите и се взирате в този екран? Прекарвате ли все повече от времето си да цъкате и пишете, да пишете и цъкате? Няма ли нищо друго, което да правите?

За много хора Интернет е бягство от грижите и затрудненията в живота. В едно проучване от 1998 г., докладвано в „Американски психолог“, учените осигуряват Интернет достъп на 169 човека, които преди това не са имали възможност да влизат в мрежата от дома си. Учените откриват, че колкото повече време прекарват тези хора онлайн, толкова по-малко време отделят за семействата си, толкова по-малък става социалният им кръг и толкова по-депресирани и самотни се чувстват.

 3. Зависимостите ни карат да губим чисто човешката си способност за съчувствие: Когато апостол Павел пише на сътрудника си Тимотей за хората в наше време, знаете ли кое качество споменава на първо място? „Себелюбиви“. А след това добавя: „сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни“ (2 Тимотей 3:2). Един от водещите фактори за това състояние на хората е постоянното търсене на удоволствия.

Една бивша наркоманка споделя: „Крадях от приятелите си, за да имам пари за наркотици. Тежах 45 кг. Лъжех семейството си. Мамех. Изневерявах. Наранявах добри хора“.

Копирано от https://www.168chasa.bg/article/5961859

4. Зависимостите парализират потенциала на личността: човек става роб на зависимостта и насочва усилията си към удовлетворяването ѝ. Затова много от качествата му остават неразвити. Какво добро може да направи за обществото един наркоман или човек, който през целия ден се взира в телефона или компютъра си? Зависимостите ни превръщат в безполезни хора!

 5. Зависимостите „изключват“ челния дял, който управлява волята. А тя е главното ни оръжие в борбата срещу тях. „Волята е управляващата сила в естеството на човека, тъй като е способна да привежда в подчинение всички други способности. Волята не е вкус или предразположение, но решителната сила, която действа в човека и управлява решението му дали да се покорява или да не се покорява на Бога“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. София: Нов живот, 2001, с. 105).

Коварното при зависимостите е, че те парализират точно тази психична структура, която може успешно да се пребори с тях – нашата воля.

 6. Зависимостите поощряват егоизма – по принуда човек се концентрира върху себе си и нуждата си. Както споменахме вече, голяма част от зависимостите водят до усамотяване. Например интернет зависимостта ме кара часове и дни наред да седя пред екрана на телефона или компютъра, без истински, живи контакти с роднини, приятели. Липсата на общуване води до депресивни склонности, ирационални мисли, усещане за превъзходство над другите или пък страх от хора, загуба на уменията за общуване и т.н. – които на свой ред водят до още по-голямо усамотяване. Порочен кръг.

Следва 3 част: Как да се справим със зависимостите?

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен; Facebook: Психология ЗА ВСЕКИ ДЕН; psihologiaizdrave@abv.bg