2 Силата на волята (тренинг)

Има ли неща, които знаете, че трябва да направите, но все ги отлагате?

Има ли неща, които знаете, че не трябва да правите, но не можете да спрете?

Има ли неща, които искате да постигнете, но се проваляте?

4 фактора, които саботират силата на волята

 3. Воля и мироглед: потъпкване на собствената съвест

Какво става, когато често нарушаваме собствения си и общочовешкия морален кодекс? Християните знаят, че тези общочовешки ценности са 10-те Божии заповеди: Не убивай; Не кради; Почитай баща си и майка си; Не пожелавай и т.н. „Ще успееш, ако излъжеш. Ще успееш, ако се възползваш от колегата си. Ще се чувстваш добре, ако тормозиш жена си, децата си“. Успехът с цената на престъпване на моралните принципи е горчив успех.

Когато често потъпкваме моралните си принципи, ние „собственоръчно“ понижаваме активността в челния дял на мозъчната кора, където се намира центърът на моралните решения. Проблемът е, че това е също и центърът на волята. Когато се понижи активността в челния дял, волята отслабва. Когато потъпкваме съвестта си, ние отслабваме и волята си.

Пример: Класическият случай на Финиъс Гейдж в средата на 19 век. Гейдж изгубил челния си дял вследствие на сериозна мозъчна травма – железен прът се забил в главата му. След забележително възстановяване от нея той изглеждал същият, говорел и ходел както преди. Обаче по същество бил съвсем различен човек. Преди инцидента Финиъс бил обичан и отговорен съпруг. Работел усилено и бил много интелигентен. Бил известен с високия си морал и образцовото си поведение.

След инцидента станал очевиден моралният упадък на Гейдж. Станал свръх емоционален и склонен към гневни изблици. Изгубил интерес към духовните неща, станал непочтителен и постоянно ругаел. Започнал изцяло да пренебрегва социалните правила и станал напълно безотговорен. От ценен служител се превърнал в безработен. Д-р Джон Харлоу, неговият лекар, заявил, че инцидентът разрушил „равновесието или баланса на Гейдж между интелектуалните му способности и животинските му склонности“.

Какво да направя?

Задача: Когато се изкушаваш да направиш нещо нередно, първо спри и помисли: Какви са отрицателните последици от моето действие? Психологически проучвания показват, че когато мислим за отрицателните последици, това ни мотивира да бъдем по-добри хора.

Кели Макгонигъл представя едно проучване на жени, които искат да започнат да правят упражнения. На едната група се говори в положителен смисъл: „Добре е да се правят упражнения. Ето причините, поради които трябва да се движиш. Мисли за целта си и си представи как постигаш целта“. Другата група трябвало да си представи, че не успява да постигне целта. Те трябвало да се запитат: „Кога няма да правя упражнения? Каква ще бъде пречката? Какво ще стане? Какво ще правя, ако това стане?“ Трябвало да записват всички тези неща. Жените станали детективи за собствените си бъдещи провали. Всеки ден преглеждали записките си и виждали защо са се провалили. Например: „Казвах си, че ще го направя по-късно, по-късно, по-късно, докато денят свърши“. И така им станало съвсем ясно защо се провалят и можели да „предскажат“ бъдещите си провали. Както и да променят поведението си.

Резултат: Незабавно се удвоило времето, което отделяли за упражнения. Другата група имала съвсем малък напредък. Дори 16 седмици след това жените, които мислели за бъдещия си провал, продължавали да правят два пъти повече упражнения от групата жени, които били насърчавани положително. Оказва се, че в дългосрочен план, когато мислим твърде много за постиженията си, когато постоянно се потупваме по рамото и се пъчим колко сме добри, ние се отпускаме и не довършваме работата. А когато мислим за възможните негативни последици, това ни мотивира да се променяме.

За мен това е едно много добро обяснение за положителното въздействие на християнския принцип „Всички съгрешиха“. Християнинът знае, че е грешник и че има голяма вероятност да извърши грях, затова се моли на Бога и внимава какво прави. Той е наясно, че може да се провали в бъдеще и затова прави всичко възможно да предотврати това. А ако човек си мисли, че е вродено добър, той няма да внимава толкова много, защото мисли, че като добър човек няма да извърши нещо лошо. Затова и лесно може да падне в капана на изкушението.

 4. Волята и зависимостите

Принципът на удоволствието: В Психоанализата този принцип изразява инстинктивното търсене на удоволствие и избягването на болка, за да се удовлетворят биологичните и психологическите нужди: глад, жажда, сексуален нагон, близост. Удовлетворяването на нуждите носи удоволствие, затова човек се стреми да прави всичко възможно, за да задоволи желанията си. А не удовлетворяването на нуждите причинява болка, която се опитваме да избегнем.

Пример: „Гладен съм и това ми причинява неприятни усещания в стомаха. За да ги избегна, ще си хапна“. Това е нормално. Обаче, има и друг случай. „Гладен съм, и това ми причинява неприятни усещания в стомаха. За да ги избегна, трябва да си хапна, но нямам пари. Затова ще открадна“.

Има и трети случай. Гладен съм, но виждам край пътя бездомник, който гледа като омагьосан сандвича ми. „Гладен съм, но няма да умра от глад в близките часове. Този човек има по-голяма нужда от мен“.

От какво се ръководи волята ми в последните два случая? От житейската ми философия, от морала.

 Въпрос: Кога удовлетворяването на желанията става неприемливо? Когато има лоши последици според моралните и здравните стандарти.

„Всеки търси удоволствие за себе си, без да мисли за възможните неприятни последствия за другите“ (Теодор Драйзер).

Ние сме създадени да търсим удоволствието и да избягваме болката. Това е нещо нормално. Но когато задоволяването на желанията ни престъпи границите на морала и на здравето, тогава то се превръща в нездравословна зависимост.

Притчи 25:16: „Намериш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш“.

Елън Уайт, най-превежданата жена-автор в световен мащаб, казва: „Апетитът трябва винаги да бъде подчинен на моралните и интелектуалните сили. Важно е тялото да служи на ума, а не умът на тялото“ (Свидетелства. Ел Уай: София, 2013, т. 1, с. 473). При зависимостта умът служи на тялото.

Понякога изкушението ни се струва толкова непреодолимо, че ни се струва невъзможно да спрем. За някои например изневярата изглежда толкова неустоима, че са готови да жертват семейството си. Д-р Кели Макгонигъл разказва за експеримент с пушачи, в който учените се опитват да докажат, че ако само спрем за малко и помислим, изкушението може да не ни се струва вече толкова непреодолимо.

Разделили пушачи, които искали да откажат цигарите, на две групи. Едната група била обучена, че изкушението да запалят цигара може да се преодолее, ако само спрат за малко да помислят за неприятните усещания; трябва да дишат дълбоко и да потърпят известно време, възбудата в мозъка ще отмине като морска вълна и ще могат да преодолеят желанието. Просто трябва да изчакат и да не действат импулсивно. Другата група не получила такова обучение. И на двете групи било казано 24 часа да не пушат. След това трябвало да дойдат в лаборатория, където ги чакал по един пакет от любимите им цигари. Можете да си представите колко отчаяно им се пушело! Казали им да седнат на масите и да имат пред себе си само цигарите и запалка. Експериментаторът започва с думите: „Извадете кутията с цигари!“ И всички са приятно развълнувани. И изведнъж чуват: „Стоп!“ Сега трябва да изчакат две минути. И не могат да правят нищо друго, освен да гледат към кутията с цигари. „Махнете целофана от кутията!“ „О, най-накрая!“ – се чува от пушачите. „Стоп!“ Отново чакат две минути. „Извадете една цигара!“ „Уф, най-накрая ще запаля!“ Обаче трябва да чакат още 2 минути. Това продължило близо един час. И на всеки две минути е трябвало да записват как са се чувствали и колко им се пушело. „Помириши цигарата!“ „Стоп!“ Две минути. „Сложи цигарата в уста!“ „Стоп!“ Две минути. И така нататък. И дори след края на единия час на никого не било позволено да си запали цигара.

Резултатът: пушачите, които били обучени да изкачат и да не действат импулсивно, намалили цигарите с 40% през следващата седмица, без никой да изисква това от тях.

Наблюдавайте наистина ли е невъзможно да устоите на изкушението. Самонаблюдението и изчакването могат да постигнат чудеса.

Какво да направя?

Задача: Когато възникне изкушение, спри и помисли: Колко много ми се иска да го направя? Какво ще стане, ако изчакам две минути? Възбудата в мозъка наистина може да отмине доста бързо. Аз мога да изтърпя две минути. Не! Няма да действам импулсивно.

Като християнка, аз мога да разчитам не само на моите собствени усилия, а и на Божията сила. Затова в такъв момент първото нещо за един християнин е да потърси помощ от Бога в тиха молитва. Преди да стана християнка, бях пушачка. Разбирах колко е вредно пушенето, но не можех да се откажа. Волята ми беше изключително отслабнала. Интересното е, че дори след като започнах да се моля, пак продължавах да пуша. И един ден изрекох молитва от цялото си сърце: „Господи, не мога да се откажа. Моля Те използвай всички средства, давам ти разрешение да правиш каквото искаш с мен, само махни тези цигари!“ За мен беше огромна изненада, че още на другия ден започнах толкова силно да кашлям като пуша, че дори не забелязах как ги отказах. За невярващ човек това може да звучи фантастично, но за мен е реално лично преживяване.

Ще завърша с едно пожелание: „Силата на характера се състои от две неща – сила на волята и сила на самоконтрола. Много млади хора бъркат силната и неконтролируема страст със силата на характера. Но истината е че този, който е роб на страстите си, е слаб човек. Истинското величие и благородство на човека се измерва чрез силата на чувствата, които той подчинява, а не чрез силата на чувствата, които владеят и подчиняват него. Най-силната личност е тази, която макар и чувствителна към злоупотреби и обиди, въпреки това обуздава страстите си и прощава на враговете си. Такива хора са истински герои“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Т. 4. София: Нов живот, 2001, с. 109).

Пожелавам ви да бъдете „истински герои“!

Автор: Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg