АКО НЕ ВИДИТЕ ЗНАМЕНИЯ И ЧУДЕСА
“Хората оценяват характера според възможностите си да го разберат. Ограничените и светски настроените съдеха за Христос по Неговото скромно рождение, по простата Му дреха и всекидневния Му тежък труд. Те не можеха да оценят чистотата на този дух, върху който нямаше и петънце от грях.” КВ – 107 стр.
“Новината за връщането на Христос в Кана се разпръсна бързо из Галилея, носейки надежда на страдащите и нещастните. В Капернаум тази вест привлече вниманието на еврейски благородник, който бе царски служител. Един от синовете на офицера страдаше от болест, която изглеждаше неизлечима. Лекарите го бяха оставили да умира, но когато бащата чу за Исус, реши да потърси помощ от Него.” КВ – 107 стр.
“Преди още офицерът да излезе от къщи, Спасителят бе видял тревогата му. Исус знаеше и това, че бащата си бе поставил условие, при което да повярва в Него. Ако молбата му не бъдеше изпълнена, той не би Го приел за Месия. ” КВ – 107 стр.
“Докато офицерът стоеше в мъчително очакване, Исус каза: “Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.” Въпреки всички доказателства, че Исус бе Христос, молителят бе решил да повярва в Него само ако отговори на молбата му. Спасителят подчерта контраста между тази съмняваща се вяра и простото доверие на самаряните, които не поискаха нито чудеса, нито знамения.” КВ – 107,108 стр.
“Но благородникът имаше вяра до известна степен,… Исус щеше да му даде по-голям дар. Той желаеше не само да излекува детето, но да направи служителя и семейството му участници в благословенията на спасението и да запали светлина в Капернаум, който съвсем скоро щеше да стане поле на Неговия труд.” КВ 108 стр.
“Думите на Спасителя към благородника разкриха помислите на сърцето му, както блясъкът на светкавицата прави това. Той видя, че подбудите му да потърси Исус бяха себелюбиви. Видя колебливата си вяра в истинската – светлина…Вярата му се хвана за Исус както Яков, който, борейки се с ангела, извика: “Няма да те пусна да си отидеш, догде не ме благословиш” (Бит.;32:26).” КВ – 108 стр.
“И той надви като Яков. Спасителят не може да се отдръпне от душа, която се държи за Него и Го умолява за голямата си нужда. Той каза: “Синът ти е жив.” Благородникът си тръгна с мир и радост, чувства, които никога преди не бе познавал.” КВ – 108 стр.
“Чак на следващата сутрин пристигна в Капернаум. Какво връщане у дома бе това!… Колко различни бяха чувствата му сега! Цялата природа носеше нова премяна. Той видя всичко с нови очи. Когато пътуваше в тишината на ранната утрин, цялата природа сякаш хвалеше Бога заедно с него.” КВ – 108 стр.
“В същия момент, когато вярата на бащата се хвана за уверението: “- син ти е жив”, Божествената любов бе докоснала умиращото дете. Бащата побърза да прегърне сина си. Притисна го до сърцето си като възкресен от мъртвите и благодареше на Бога отново и отново за това чудно възстановяване.” КВ – 109 стр.
“Благородникът копнееше да узнае повече за Христос. Когато по-късно чу учението Му, той и всички в дома му станаха Негови ученици. Тяхното изпитание бе благословение, за духовното обръщане на цялото семейство.” КВ – 109 стр.
“Този, Който благослови благородника в Капернаум, още желае да благославя… Спасителят копнее да ни даде по-голямо благословение, отколкото искаме и отлага отговора на молбите ни, за да ни покаже злото в нашите сърца и дълбоката ни нужда от благодатта Му… Признавайки своята безпомощност и остра нужда, трябва да се доверим напълно на Исусовата любов.” КВ – 109 стр.
“Благородникът искаше да ВИДИ изпълнението на своята молитва, преди да повярва, но трябваше да приеме думите на Исус, че молбата му е чута и благословението – дадено. Този урок трябва да научим и ние. Не защото виждаме или чувстваме, че Бог ни чува, трябва да вярваме. Ние трябва да се доверяваме на Неговите обещания.” КВ – 109 стр.
“Когато идваме при Него с вяра, всяка молитва влиза в сърцето на Бога. Когато се молим за благословение, трябва да вярваме, че го получаваме и да Му благодарим, че СМЕ го получили. Тогава трябва да вършим задълженията си уверени, че благословението ще се осъществи, когато най-много имаме нужда от него.” КВ – 109 стр.
КВ – Копнежът на вековете