- СЪБОТАТА
Благодетелният Творец след шестте дни на сътворението, на седмия ден Си е починал и е установил съботата за всички хора като паметник на сътворението. Четвъртата заповед от Божия непроменим закон изисква съблюдаването на седмия ден – съботата, като ден за почивка, поклонение и служене в съгласие с учението и практиката на Исус, Господаря на съботата. Съботата е ден за радостно общуване на хората с Бога и един с друг. Тя е символ на нашето изкупление в Христос, знак за нашето освещение, белег за нашата вярност, предвкусване на вечното бъдеще в Божието царство. Съботата е Божият вечен знак за вечния завет между Него и народа Му. Радостното съблюдаване на това свято време от вечер до вечер, от залез до залез, е честване на Божието творческо и изкупително дело.
(Битие 2:1-3; Изход 20:8-11; Лука 4:16; Исая 56:5,6; 58:13,14; Матей 12:1-12; Изход 31:13-17; Йезекил 20:12,20; Второзаконие 5:12-15; Евреи 4:1-11; Левит 23:32; Марк 1:32)