Колкото е по-лесно, толкова е по-трудно
Вчера чух поредната реклама, която се опитваше да ми продаде лекарство, с което мога да отслабна, без да се налага да се потя и да правя упражнения. Друга пък ми предлагаше да вземам хапче за черния дроб, за да мога да нагъвам любимите си вредни храни и да се наливам с алкохол, без да го увреждам. А знаете ли, че днес шампоаните играят ролята на магическия любовен еликсир от шаманските времена? Те могат да накарат мъжете да се редят на опашка, за да просят любовта ви, щом се измиете с „магическата“ смес, без да полагате никакви усилия да им се харесате.
Нашето поколение е най-мързеливото в цялата световна история. Ние разполагаме с непостижими за предците ни удобства. Имаме всякакви уреди, които да вършат вместо нас досадната работа, която е отнемала повечето време на хората дори отпреди стотина години. Имаме училища, учители, педагогически съветници и смартфони, които да възпитават децата ни. Имаме кетъринг и доставки по домовете, които да готвят вместо нас. За пълното ни щастие май остана само да се намери някой и да живее вместо нас…
Колкото е по-лесен животът ни, толкова е по-трудно да бъдем истински личности с неподправена оригиналност. Не ме разбирайте погрешно. Нямам нищо против съвременните технологии и удобства. Но имам всичко против злоупотребата с тях: да живеем лесно на всяка цена. Според мен съвременният градски живот е създал 3 опасни прецедента, които ни превръщат от свободни морални личности в зависими и безволеви „тухли в стената“.
-
Колкото е по-лесен животът ни, толкова по-трудно използваме волята си и толкова по-лесно манипулируеми ставаме.
Най-плашещата цена на лесния живот е слабата воля. Волята е онази психична категория, която „е способна да привежда в подчинение всички други способности“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Т. 4., С., Нов живот, 2001, с. 105). Тя е „мениджърът“ на нашия ум, който задейства всички психични и физични функции, за да изпълняваме решенията си или да постигаме целите си. Волята става по-силна, когато преодоляваме успешно препятствия и изпълняваме задачите си без отлагане. А отслабва, когато отлагаме, бездействаме, забавляваме се или просто си губим времето.
Слабата воля ни кара да се движим по траекторията на най-малкото съпротивление. Много по-лесно е да ритнеш съученика си, отколкото да отделиш време и усилия да се разберете цивилизовано. Много по-лесно е да не ти пука за оценките, отколкото да отделиш време и усилия да научиш нещо полезно (има и такива неща в учебната програма!). Много по-лесно е да откраднеш нещо, отколкото да отделиш време и усилия да изкараш пари и да си го купиш. И така неусетно вместо в съзнателен гражданин се превръщаш в несъзнателен лентяй и вероятно бъдещ проблемен контингент на социалните служби и полицията.
По силата на обстоятелствата имам възможност да наблюдавам отблизо съучениците на моя син, които са в шести клас. Те така са свикнали никой да не изисква нищо от тях, че и най-малкото задължение за зряло поведение им се струва непоносимо трудно. Веднъж едно момиче нещо се скара с друго и започна да нервничи и да избухва. И след като се ядоса, каза, че няма да влиза в последния час, тъй като трябваше да направи „огромното“ усилие да се придвижи до другия кабинет. Ами просто вече не й се ходело, каза тя. Опитах се да поговоря с нея и да я „кандърдисам“ да не си тръгва. Но тя най-хладнокръвно ми отговори:
– Че какво като ми пишат отсъствие, мама ще ми напише извинителна бележка.
Когато имаме слаба воля и мотивация, ние ставаме изключително лесно манипулируеми. Обърнете внимание, че когато пазарувате в големите магазини, постоянно звучат музика и реклами, които ви разсейват. Защото бизнесмените са се информирали от учените, че когато човек се разсейва, волята му отслабва и той е склонен да направи неща, които не би направил, ако е съсредоточен. Например да си купи още един промоционален пакет от магазина, въпреки че вкъщи вече има два.
Когато имаме слаба воля и мотивация, ние лесно възприемаме целите и ценностите на по-агресивните (и често не особено морални) личности. Например всички диктатори са силно волеви личности, които се възползват от инертността на поданиците си. Когато децата се възпитават предимно с отстъпчивост, те нямат силна воля и ценности и много лесно могат да се подхлъзнат по волята на по-агресивните си съученици, които са склонни да нарушават правилата.
Слабоволевите хора лесно могат да бъдат подведени да одобряват злото, защото нямат силата да отстояват добрите принципи. Ширещият се егоизъм, масовото нарушаване на законите и необузданата престъпност са тъжен пример за това.
-
Колкото по-„безболезнен“ става животът ни, толкова по-трудно проявяваме състрадание. Спестяването на болката ни прави коравосърдечни, защото ставаме неспособни за емпатия.
Под „спестяване на болката“ имам предвид постоянния стремеж на хората да избягват болезнените преживявания на всяка цена. Дори да си затварят очите за болките на другите. А истински може да съчувства човекът, който не само е преживял болката, но и знае как да се справи с болезнените чувства от отхвърляне, самота, обида, насилие, предателство, изневяра и цялата гама мъчителни преживявания, които си причиняваме един на друг, насъсквани от дълбоко вкоренения си егоцентризъм.
Реших да отида на един лагер, защото много ми харесваше програмата. Но се оказа, че ще бъдем четири жени в стаята. За мое огромно съжаление, две от тях хъркаха. За мен това е голямо изпитание, защото аз мога да заспивам само на тишина. След като заспя, могат да хъркат колкото си искат. Но ако заспят преди мен, просто няма начин да затворя очи. Обаче тук идва другият проблем – не мога да заспивам бързо. Въртя се поне половин час. И какво се получи? Докато аз се въртях, те заспаха. Първата вечер едната започна да хърка. Но тъй като бях уморена от пътуването (бяхме станали в 5 часа), някак си заспах. Обаче другата вечер, докато аз пак се въртях, те пак заспаха. Тогава започна да хърка другата. И то постоянно. Като добре зареден компресор. До 12 и половина се въртях. После извадих лаптопа и започнах да си редактирам един семинар за чувствата. Сигурно съм заспала не по-рано от 2 часа. На другия ден чувствата ми бяха далеч от радостни. Бях изпълнена с негодувание и възмущение. От себе си – защо изобщо дойдох! Бях изпълнена с негодувание и възмущение от нея – като се знае каква е, защо спи в стая с други, та да ми пречи и на мен да спя.
Обаче тъй като пишех семинар точно за чувствата, Бог реши да ми предаде урок по контрол на чувствата. Вярвам, че не в мен се роди следната мисъл, защото аз бях раздразнена до крайност: „Тези жени не са виновни, че аз съм решила да дойда на този лагер. Пък и все пак това са само три нощи. Те не хъркат нарочно, за да ме дразнят. Може да си имат някакви здравословни проблеми“. Все още не ми се вярва, че в мига, когато си помислих това, негодуванието и възмущението ми драстично намаляха, а след няколко часа постепенно напълно изчезнаха. Вече не бях ядосана. Дори на себе си. А след като малко си поплаках, още повече се успокоих. Преживяната болка ми помогна да стана по-състрадателна и да простя.
Всъщност ние няма как да избегнем болката наистина, защото живеем в несъвършен и осакатен от греха свят. Но се опитваме да я притъпим като задръстваме сетивата си със забавни филми, музика, телевизионни предавания, социални мрежи и т.н. За съжаление, изтласкването на болката само я потиска още по-дълбоко в подсъзнанието, откъдето тя може да избива като ирационални страхове, фобии, кошмари, главоболие, стомашни разстройства и още много други психични и физични проблеми. Затова не се опитвай да притъпяваш болезнените чувства чрез наркотици, алкохол, преяждане или агресия. Учи се да ги изразяваш и ще усетиш колко освобождаващи са прошката и състраданието.
-
Колкото по-технологичен става животът ни, толкова по-трудно забелязваме истинските, реални неща.
Може би очаквате да говоря за смартфоните, защото те наистина откъсват (особено младите хора!) от реалността. Но тъй като по тази тема има доста публикации, ще тръгна в друга посока. Всички сме чували термина „болести на цивилизацията“. А чували ли сте каква е профилактиката за тях и как можем да ги предотвратим? Има една програма, основните принципи на която датират от края на XIX в., и която въпреки това става все по-актуална: как да запазим здравето си и да се предпазим от диабет, затлъстяване, сърдечно-съдови заболявания, рак, депресия и т.н. Това е програмата NEW START, а основните ѝ принципи се състоят в осем прости фактора:
- Здравословно хранене
- Движение/упражнения (по възможност на открито)
- Пиене на достатъчно вода
- Влиянието на слънчевата светлина
- Въздържане от вредни вещества
- Влиянието на свежия въздух
- Достатъчно почивка/сън
- Доверие в Божествената сила
Природата е най-добрият лечител, но по-голямата част от човечеството днес живее в претъпкани мегаполиси, където почти не може да се възползва от тези прости природни средства. И неизбежният резултат – болестите на цивилизацията.
Повече за тази програма можете да прочетете на английски език тук: https://www.newstart.com/program/
Българският център, който прилага тази програма, можете да намерите тук:
А подробна книга за осемте стъпки можете да поръчате тук:
https://newlife-bg.com/product/113/Novo-nachalo.html
Логично е да предположим, че всички удобства, които имаме, ще ни направят по-спокойни и по-щастливи хора. Само че логиката не винаги отговаря на реалността. Човешката реалност. При нас важи точно обратното – колкото повече удобства имаме, толкова по-егоцентрични и недоволни ставаме и искаме още повече удобства. Порочен кръг.
За щастие, положението не е безнадеждно. Поне за този, който осъзнава, че се е заразил от пандемията „синдром на лесния живот“ и има нужда от лечение. Опитайте ефикасното лекарство, предписано от най-превежданата жена-писател в световен мащаб Елън Уайт: „Удоволствието от доброто, което вършим за другите, възпламенява чувствата и този пламък профучава през нервните пътища, ускорява кръвообращението и подобрява умственото и физическото здраве“. Да отделяш време и сили за другите не е лесно, но пък е здравословно.
Егоизмът ще ни затрупва с вещи, но няма да ни донесе щастие. Любовта ще дава от вещите ни на другите, но ще ни затрупва с щастие. Каквото търсиш, това ще получиш…
Йорданка Дейчева, психолог, Клуб психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg