Къде ли се загуби човещината…

Някъде в хаоса между карантината, пандемията, работата, парите, децата, глобалното затопляне, магистралите, Европейския съюз и какво ли още не – взехме да губим онова качество, което ни отличава от маймуната – обикновената човещина.

Толкова е лесно да постваме във Фейсбук за любовта и доброто; толкова много лайкове събират клиповете, където полицаите спасяват коте от дървото; а е толкова трудно да проявим реална загриженост към реалния си съсед. Пък дори и да ни дразни.

Една истинска случка: Коминът на блока не е направен както трябва и затова печката на единия комшия задимява хола на другия. Горният трябва да си поправи комина, за да не му пуши. Няма друг начин. И той започва, но никой не знае дали е свършил. Долният комшия мръзне. Всички опити да го попитат дали вече е свършил с ремонта завършват с мълчание. И понеже е зима и комшията отдолу все пак трябва да се топли, той отива боязливо да попита дали вече няколкоседмичният ремонт е завършил и дали може все пак да си запали печката. И какво мислите му отговарят? Трясват му вратата под носа.

Всеки от нас има проблеми. И то немалко. Но няма ли да бъдем МАЛКО по-щастливи, ако запазим поне МАЛКО човещината си и покрай собствените си грижи се сетим, че и другите имат нужда от само МАЛКО по-човешко внимание?

Мисля, че ще е подходящо да завърша със златното правило на световния бестселър на всички времена, Библията: „И така, всяко нещо, което желаете да правят човеците на вас, така и вие правете на тях“ (Матей 7:12).

Толкова ли е невъзможно?

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб психология и здраве – Плевен, psihologiaizdrave@abv.bg