ПРИЗИВЪТ КРАЙ ЕЗЕРОТО

 “Зазоряваше се над Галилейското езеро… Исус дойде да прекара един спокоен час на брега… Но скоро около Него започнаха да се събират хора… Исус скочи в лодката на Петър и го помоли да я отдалечи малко от брега… Каква гледка бе това за ангелите! Техният славен Предводител седеше в рибарска лодка, тласкана насам-натам от неспокойните вълни, и провъзгласяваше добрите вести за спасение на слушащата тълпа, струпала се край брега! ” КВ – 137 стр.

“Почетеният от Небето изявяваше великите неща на Своето царство на открито, пред простия народ. И все пак нямаше по-подходяща сцена за Неговото дело. Езерото, планините, околните поля, слънчевата светлина, която обливаше земята – всичко това илюстрираше уроците Му и завладяваше умовете.” КВ – 137 стр.

“Гледайки напред през вековете, Той видя Своите верни в затвори и в съдилища, в изкушения, в самота и нещастия. Всяка сцена на радост, борба и трудности бе открита пред Него. Думите Му, изговорени пред събралите се, бяха отправени и към други души. Те трябваше да стигнат до тях като вест на надежда в изпитанията, на утеха в скърбите и на небесна светлина в мрака.” КВ – 137,138 стр.

“Като свърши проповедта Си, Исус покани Петър да отплува навътре и да хвърли мрежата. Но Петър бе обезверен. Цяла нощ не бе хванал нищо…Но Исус бе дал заповедта и любовта към Учителя накара учениците да се подчинят. Симон и брат му заедно спуснаха мрежата. Когато се опитаха да я извадят, в нея имаше толкова много риба, че започна да се къса.” КВ – 138 стр.

“Но Петър не го беше грижа сега за лодките и за товара им… Той видя Исус като Този, Който държи природата във властта Си. Присъствието на Божеството му разкри собствената несвятост. Завладяха го любов към Учителя, срам от собственото му неверие, благодарност за снизхождението на Христос и, повече от всичко друго, чувство за собствената му нечистота в присъствието на Безкрайната Чистота.” КВ – 138 стр.

“Човешкото естество със своята слабост и грях застана в контраст със съвършенството на Божеството и Петър почувства цялата си недостатъчност и несвятост. Така е ставало с всички, на които е било дадено да вникнат в Божието величие и сила. Петър възкликна: “Иди си от мене, Господи, защото съм грешен човек.” Но падна в нозете на Исус, чувствайки, че не може да се отдели от Него.” КВ – 138 стр.

“Спасителят отговори: “Не бой се, отсега човеци ще ловиш.” След като Исая бе видял Божията святост и недостойнството си, му бе поверена Божествената вест. Така беше и с Петър. След като бе доведен до себеотричане и зависимост от Божията сила, той прие призива да работи за Христос.” КВ – 138 стр.

“Дотогава никой от учениците не се бе присъединил напълно като сътрудник на Исус. Те бяха свидетели на много от чудесата Му и слушахаучението Му, но не бяха оставили напълно предишните си занятия… Но сега Исус ги повика да оставят досегашния си начин на живот и да обединят интересите си с Него. Петър прие този зов. Наближавайки брега, Исус каза на другите трима ученици: “Вървете след Мене и Аз ще ви направя да станете ловци на човеци.” Те веднага оставихавсичко и Го последваха.” КВ – 138,139 стр.

“Този, Който е “богат към всички, които Го призовават”, е казал: “Давайте и ще ви се дава, добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават” (Римл. 10:12; Лука 6:38). С тази мярка бе възнаградил Той службата на ученика. И всяка жертва, която е отдадена в служба на Него, ще бъде възнаградена според “премногото богатство на Своята благодат” (2:7 Еф. 2:7).” КВ – 139 стр.

“Без Христос нашата работа е безплодна и е лесно да ни завладее недоверие и да изразим недоволство. Но когато Той е близо до нас и работим под Неговото ръководство, тогава се радваме на доказателството на силата Му.” КВ – 139 стр.

“Делото на сатана е да обезкуражи душата, а Христовото дело – да я вдъхнови с вяра и надежда.” КВ – 139 стр.

“И един по-дълбок урок предаде това чудо на учениците, а също и на нас: че Този, Чието слово можа да събере рибите от езерото, може да повлияе и върху човешките сърца и да ги привлече с връзките на Своята любов, така че служителите Му да станат “ловци на човеци”. ” КВ – 139 стр.

“Господ Исус търси съучастието на онези, които ще бъдат живи проводници на Неговата благодат. Първото нещо, което трябва да научат всички желаещи да станат съработници на Бога, е урокът да не се уповават на себе си. Тогава ще са готови да отразяват Христовия характер. Това не се постига с образование в най-престижните училища. То е плод на мъдростта, придобита единствено от Божествения Учител.” КВ – 139 стр.

“Исус избра необразовани рибари, защото те не бяха научени на традициите и погрешните обичаи на своето време. Бяха хора с природни способности, скромни и приемащи поучение – хора, които Той можеше да ги подготви за Своето дело.” КВ – 139 стр.

“Когато учениците завършиха обучението си при Спасителя, не бяха вече невежи и некултурни. По ум и по характер станаха като Него и хората познаха, че са били с Исус.” КВ – 140 стр.

“Апостолите на нашия Господ нямаха с какво да се прославят. Очевидно бе, че успехът на труда им се дължеше единствено на Бога. Животът на тези мъже, усъвършенстваните им характери и могъщото дело, което Бог извърши с тях, са свидетелство, че може да го извърши с всички, които приемат поучение и са Му послушни.” КВ – 140 стр.

“Обичащият най-много Христос, ще извърши и най-много добри дела. Няма граница за полезността на човека, който, като отстрани егоизма си, дава място в своето сърце за работата на Светия Дух и заживява напълно посветен на Бога.” КВ – 140 стр.

“Ако скромните хора бяха окуражавани да извършват всичките добрини, които могат, ако нямаше ръце, които да ги задържат и които да потискат техния жар, то за Христос би имало стотици работници там, където сега има един.” КВ – 140 стр.

“Божият Дух, приет в душата, ще оживотвори всичките им способности. Под водачеството на Светия Дух умът, безрезервно предаден на Бога, се развива хармонично и е подкрепен, за да разбере и изпълни Божиите изисквания.” КВ – 140 стр.

“Слабият, колеблив характер се променя в силен и устойчив. Постоянното себепредаване установява такава близка връзка между Исус и ученика Му, че християнинът става като Него по ум и характер. Чрез връзката с Христос той ще има по-ясни и по-обхватни възгледи. Разсъждението му ще бъде по-проницателно и разумът му – по-уравновесен.” КВ – 140 стр.

“Който копнее да служи на Христос, така се повлиява от живителната сила на Слънцето на правдата, че става способен да принася плод за слава на Бога.” КВ – 140 стр.

“Хора с най-високо образование в областта на изкуствата и науките са научили безценни уроци от скромни християни, пренебрегнати от света като неучени. Но тези неучени са придобили образование в най-висшето от всички училища. Те са седели са до нозете на Този, Който говореше, както “никога човек не е говорил”.” КВ – 140 стр.

КВ – Копнежът на вековете