В КАПЕРНАУМ

 

“В Капернаум Исус прекарваше интервалите между Своите пътувания из страната и този град бе известен като “Неговия град”… Тук в дните на Христос имаше палмови и маслинени дървета, овощни градини и лозя, зелени ниви и ярки цветя в богато разнообразие, всички напоявани от живителните потоци, извиращи от скалите.” КВ – 141 стр.

“Самият Капернаум бе удобен център за делото на Спасителя. Разположен на пътя от Дамаск за Ерусалим и Египет и към Средиземно море, той бе голям кръстопът… Тук Исус можеше да срещне лица от всеки народ и ранг, богати и високопоставени, както и бедни и смирени, и уроците Му щяха да бъдат разнесени в други страни, в много домове. Щеше да бъде предизвикано изследването на пророците, вниманието щеше да бъде насочено към Спасителя и мисията Му щеше да се изяви на света.” КВ – 141 стр.

“Независимо от противодействието на Синедриона, народът с готовност очакваше развитието на Исусовата мисия. Цялото Небе бе развълнувано от интерес. Ангели приготвяха пътя за Неговата служба, раздвижвайки човешките сърца и притегляйки ги към Спасителя.” КВ – 141 стр.

“В Капернаум за Христовата сила бе свидетелствал синът на благородника, който бе излекуван… В събота хората се струпаха в синагогата, като много от тях трябваше да се върнат, защото не можаха да влязат вътре. Всички, които чуха Спасителя, “учудваха се на учението Му, защото Неговото слово беше с власт”. “Защото ги поучаваше като един, който има власт, а не като техните книжници” (4:32 7:29 Лука 4:32; Матей 7:29).” КВ – 141 стр.

“Учението на книжниците и старейшините бе студено и формално като урок, научен наизуст. За тях Божието слово нямаше жизнена сила… В обичайния цикъл от служби те претендираха, че обясняват закона, но никакво вдъхновение от Бога не вълнуваше сърцата им или сърцата на техните слушатели.” КВ – 141,142 стр.

“Исус не се занима с различните спорни въпроси между евреите. Неговата работа бе да представи истината. Думите Му хвърляха поток от светлина върху ученията на патриарсите и пророците и писанията се разкриваха на хората в нова светлина. Никога преди слушателите не бяха прониквали така дълбоко в значението на Божието слово.” КВ – 142 стр.

“Исус посрещаше хората на тяхната собствена почва като човек, който познава трудностите им. Той изявяваше красотата на истината, като я представяше по най-пряк и прост начин. Учението Му бе чисто и ясно като течащ поток. Гласът Му бе като музика за слушалите монотонните поучения на равините.” КВ – 142 стр.

“Но макар учението Му да бе просто, Той говореше с авторитет… За каквото и да говореше, излагаше нещата с властта на човек, на чиито думи не можеше да се противоречи.” КВ – 142 стр.

“Поставяше нещата от живота в тяхната истинска връзка, като подчинени на нещата с вечна стойност. Но не пренебрегваше важността им. Учеше, че небето и земята са свързани и че знанието за Божествената истина подготвя хората да изпълнят по-добре задълженията си във всекидневния живот. Говореше с познаване за Небето, като съзнаваше връзката Си с Бога и признаваше единството Си с всеки член на човешкото семейство.” КВ – 142 стр.

“Неговите вести на милост бяха разбираеми за слушателите. Той знаеше „как да помогне с дума на уморения” (50:4 Исая 50:4), защото благодатта се изливаше на устните Му, за да предава на хората по най-привлекателен начин съкровищата на истината. ” КВ – 142 стр.

“Примерите Му бяха от всекидневния живот и макар че бяха прости, съдържаха удивителна дълбочина. Птичките във въздуха, кремовете в полето, семената, овчарят и овцете – с тези предмети Христос илюстрира безсмъртни истини. И винаги след това, когато слушателите видеха същите неща в природата, си спомняха думите Му. Христовите илюстрации постоянно повтаряха уроците Му.” КВ – 142 стр.

“И най-високообразованите бяха очаровани от Исусовите думи, а неуките винаги се възползваха от тях. Той имаше вест и за неграмотния и дори езичниците разбраха, че имаше вест и за тях.” КВ – 142 стр.

“Нежното Му съчувствие докосваше целебно уморените и тревожни сърца. Дори сред буйството на разярените неприятели Той бе обкръжен от атмосфера на мир. Красотата на Неговото изражение, добротата на характера Му и повече от всичко – любовта, изразена в погледа и гласа Му, привличаха всички, които не бяха закоравели в неверие.” КВ – 142,143 стр.

“Ако не бе благият Му и съчувстващ дух, който се излъчваше от всеки Негов поглед и дума, Той не би привличал множествата. Нещастните, които идваха, чувстваха, че Христос свързва Своя интерес с техния като верен и мил приятел и желаеха да знаят повече за истините, които поучаваше. Небето се бе снишило ниско. Хората копнееха да са по-близо до Него, за да може утехата на любовта Му да ги съпътства винаги.” КВ – 143 стр.

“Исус наблюдаваше с дълбоко внимание променящите се лица на Своите слушатели. Лицата, които изразяваха интерес и радост, Го изпълваха с голямо задоволство. Спасителят беше щастлив, когато стрелите на истината проникваха в душата, разрушавайки бариерите на егоизма, пораждайки смирение и най-накрая благодарност.” КВ – 143 стр.

“В синагогата Исус говори за царството, което бе дошъл да установи, и за Своята мисия да освободи пленниците на сатана. Но бе прекъснат от вик на ужас. Един безумен се втурна сред хората, крещейки: “Остави ни! Какво имаш Ти с нас, Исусе Назарянине? Нима си дошъл да ни погубиш? Познавам Те Кой Си, Светий Божий!” КВ – 143 стр.

“Умът на нещастния страдалец бе помрачен от Сатана, но в присъствието на Спасителя лъч от светлина проникна през тъмата. Копнежът за свобода от властта на сатана се бе пробудил в него, но демонът се противеше на Христовата сила. Когато човекът се опита да призове Исус на помощ, дяволският дух сложи думи в устата му и той извика в агония от страх.” КВ – 143 стр.

“Този, Който победи Сатана в пустинята на изкушението, застана лице срещу лице със Своя неприятел. Демонът употреби цялата си сила, за да запази властта върху жертвата. Да загуби позиция тук, означаваше да отстъпи победата на Христос… Но Спасителят проговори с власт и освободи пленника. И обхванатият от демони човек застана пред учудения народ щастлив в свободата си, владеещ себе си.” КВ – 143 стр.

“Човекът възхвали Бога за своето освобождение. Очите, които толкова време бяха блестели с безумен огън, сега грееха с интелигентност, облени с благодарни сълзи. Хората онемяха от почуда. Веднага щом можаха отново да проговорят, възкликнаха, казвайки си един на друг: “Какво е това? Едно ново учение! С власт заповядва и на нечистите духове и те Му се покоряват!” ( 1:27 Марко 1:27).” КВ – 143,144 стр.

“Тайната причина за бедата, която бе направила този човек страшна гледка за приятелите му и бреме за самия него, бе в собствения му живот. Той бе пленен от удоволствията на греха и бе решил да превърне живота си в един голям карнавал. Не бе и сънувал, че ще стане ужас за хората и укор за семейството си. ” КВ – 144 стр.

“Но веднъж тръгнали по пътя надолу, стъпките му започнаха бързо да се ускоряват. Невъздържание и излишества преобразиха благородните черти на естеството му и сатана го завладя напълно.” КВ – 144 стр.

“Изкусителят го бе примамил с много очарователни предложения, но след като нещастният човек бе вече в негова власт, демонът стана безпощаден в своята жестокост и страшен в гневните си атаки. Така ще бъде и с всички, които се поддадат на злото.” КВ – 144 стр.

“Същият зъл дух, който бе изкушавал Христос в пустинята и бе завладял безумния в Капернаум, държеше във властта си невярващите евреи. Но пред тях той си придаваше вид на благочестие, като се опитваше да ги измами, да им подскаже мотиви, за да отхвърлят Спасителя. Тяхното състояние беше дори по-безнадеждно от това на безумния, защото те не чувстваха нужда от Христос и затова сатана ги държеше здраво във властта си.” КВ – 144 стр.

“Исус разкриваше на хората Божия характер. Той разбиваше силата на сатана и освобождаваше пленниците му. Нов живот, любов и сила от небето съживяваха сърцата на хората и Князът на злото бе предизвикан да се пребори с превъзходството на Неговото царство.” КВ – 144 стр.

“Така ще бъде във великата последна борба между правдата и греха. Докато върху учениците на Христос ще се спускат от небето нов живот и светлина, нов живот ще блика и отдолу, даващ сила на последователите на сатана.” КВ – 144 стр.

“Със Словото Божие Христос надви Лукавия. Водачите на Израил твърдяха, че проповядват Божието слово, но те го бяха изследвали само за да подкрепят своите традиции и човешки наредби. Чрез тълкуването си изразяваха неща, които Бог не бе дал никога. Техният мистицизъм направи неясно изясненото от Бога.” КВ – 144,145 стр.

“Историята се повтаря. С отворена Библия и претенции, че зачитат нейното учение, много религиозни водачи в нашето време унищожават вярата в нея като Слово Божие.” КВ – 145 стр.

“Когато сатана подкопае вярата в Библията, той насочва хората към други източници на светлина и сила. Точно по този начин той успява да се вмъкне. Онези, които отхвърлят ясните учения на Писанията и убедителната сила на Светия Божи Дух, поканват демоните да ги овладеят.” КВ – 145 стр.

“Когато човек отхвърли веднъж ограниченията на Божието слово и на Неговия дух, никой не знае до каква дълбочина може да стигне деградацията му. Таен грях или силна страст могат да го държат в плен така безпомощен, както бе обхванатият от бесове в Капернаум. Но състоянието му не е безнадеждно.” КВ – 145 стр.

“Средството, с което можем да победим злия, е същото, с което и Христос победи – силата на Словото. Бог не владее умовете ни без наше съгласие. Но ако желаем да знаем и да вършим Неговата воля, за нас се отнасят и обещанията: “И ще познаете истината и истината ще ви направи свободни.” КВ – 145 стр.

“Всеки е свободен да избере коя сила ще го управлява. Никой не е паднал толкова ниско, никой не е толкова долен, че да не може да получи освобождение чрез Христос.” КВ – 145 стр.

“Никой вик на нуждаещата се душа, макар и неизговорен с думи, няма да остане незабелязан. Онези, които ще се съгласят да влязат в заветна връзка с Бога в небето, не са оставени на силата на сатана или на нечестието на своето собствено естество.” КВ – 145 стр.

“Духовете на тъмнината ще се борят за душата, която е още в тяхна власт, но ангели Божии ще оспорват властта им върху нея с побеждаваща сила.” КВ – 145 стр.

“Вестите за делото на Христос се разпръснаха бързо из Капернаум…От домовете, от магазините, от пазарите обитателите награда се стекоха към скромното жилище, където се бе подслонил Исус…Спасителят бе щастлив от радостта, която събуждаше…Докато не излекува и последния болен, Исус не престана да работи.” КВ – 146 стр.

“…докато градът още бе потънал в сън, Спасителят “стана и излезе, и отиде в уединено място и там се молеше”… Вечер или рано сутрин се уединяваше, отиваше в светилището на природата, за да общува със Своя Отец. Често прекарваше по цяла нощ в молитва и размисъл и се връщаше на разсъмване, за да започне работата Си сред народа.” КВ – 146 стр.

“Исус не се стремеше просто да привлече вниманието към Себе Си като чудотворец или като лечител от физически болести. Стараеше се да привлече хората като техен Спасител. Докато те бяха нетърпеливи, вярвайки, че трябва да дойде като цар, за да установи земно царство, Той желаеше да насочи мислите им от земното към духовното.” КВ – 146 стр.

“Преклонението, което света отдава на пост, богатство, таланти бе чуждо на Човешкия Син. Исус не употреби нито едно от средствата, с които си служат хората, за да спечелят привързаност или уважение към себе си.” КВ – 146,147 стр.

“Фарисеите се стремяха да се изтъкнат чрез своите съвестно изпълнявани церемонии, чрез показността на своето поклонение и чрез благодеянията си… Но животът на Исус бе в забележителен контраст с всичко това. Той не участваше нито в шумен спор, нито в богослужение за показ, нито в дело, целящо похвала. Христос беше скрит в Бога и Бог беше разкрит чрез характера на Сина Си.” КВ – 147 стр.

“Слънцето на Правдата не изгря на света с блясък, за да заслепи етивата със славата Си…Бавно и нежно дневната светлина огрява земята, изгонвайки сенките на тъмнината и събуждайки света за ивот. Така изгря и Слънцето на правдата “с изцеление в крилата си” Малахия; 4:2 Малахия 4:2). КВ – 147 стр.

КВ – Копнежът на вековете