ЛЕВИЙ – МАТЕЙ

“Никой от римските чиновници в Палестина не бе мразен повече от бирниците… Към тази класа принадлежеше Левий — Матей, който след четиримата ученици в Генисарет бе следващият, призован в служба за Христос. Фарисеите съдеха за него според службата му, но Исус видя в този човек сърце, готово да приеме истината.” КВ – 155 стр.

“Матей бе слушал учението на Спасителя. Когато убеждаващият Божи Дух му разкри собствената му погрешност, той закопня да потърси помощ от Христос, но беше свикнал с големеенето на равините и не си и помисли, че великият Учител ще го забележи. ” КВ – 155 стр.

“Един ден, седейки в своята данъчна бутка, бирникът видя, че Исус се приближава. Голямо беше учудването му, като чу думите, отправени към самия него: “Върви след мен!” КВ – 155 стр.

“Матей “остави всичко, стана и тръгна след Него”. Нямаше колебание, нямаше въпроси, нито през ума му мина мисълта, че заменя доходния си бизнес с бедност и трудности. Достатъчно му беше да бъде с Исус, за да може да слуша Неговото Слово и да се обедини с Него в делото Му.” КВ – 155 стр.

“Никой не може да последва Божията служба, без цялото му сърце да е в делото и без да смята, че всичко е загуба в сравнение с превъзходството да познаваш Христос.” КВ – 156 стр.

“Никой човек, който прави някакви уговорки, не може да бъде ученик на Христос, още по-малко – Негов сътрудник. Когато хората оценяват великото Спасение, саможертвата, видяна в Христовия живот, ще се вижда и в техния. Където и да ги води Той, те ще се радват да Го следват.” КВ – 156 стр.

“Сред бирниците се породи голям интерес. Сърцата им бяха привлечени към Божествения Учител. В радостта от своето ново ученичество Матей закопня да доведе при Исус бившите си приятели. Затова направи угощение в къщата си… Присъстваха не само бирници, но и много хора със съмнителна репутация, които бяха презирани от техните страдащи от скрупули съседи.” КВ – 156 стр.

“Празненството бе дадено в чест на Исус и Той не се поколеба да приеме поканата… Това, което притегли сърцето Му, беше една душа, жадуваща за водата на живота.” КВ – 156 стр.

“Исус седна като почетен гост на трапезата на митарите. Чрез съчувствие и общителност показа, че признава достойнството на човека и хората копнееха да бъдат достойни за присъствието Му. Думите Му падаха върху техните жадни сърца с благословена, животворна сила.” КВ – 156 стр.

“За самия Матей примерът на Исус на това празненство беше постоянен урок. Презреният бирник стана един от най-преданите евангелисти. Чрез службата си той следваше отблизо стъпките на своя Учител.” КВ – 156 стр.

“Защо яде вашият учител с бирниците и грешниците?” – попитаха завистливите равини… Исус… отговори: “Здравите нямат нужда от лекар, а болните… Фарисеите твърдяха, че са духовно здрави и затова нямат нужда от лекар, докато смятаха бирниците и езичниците за погиващи от болести на душата. Тогава не беше ли Негова работа като лекар да отиде точно при тази класа, която се нуждаеше от помощта му?” КВ – 156,157 стр.

“Фарисеите не разбираха, че Исус ядеше с бирници и грешници, за да даде небесна светлина на онези, които са в тъмнина. Те не искаха да видят, че всяка дума, изговорена от Божествения Учител, беше като живо семе, което щеше да покълне и да даде плод за Божия слава.” КВ – 157 стр.

“Князът на небето бе сред Своя народ. Най-великият Божи дар бе даден за света. Радост за бедните, защото Христос бе дошъл да ги направи наследници на царството Си! Радост за богатите, защото искаше да ги научи как да спечелят вечни богатства! Радост за невежите – искаше да ги направи мъдри за спасение! Радост за учените – искаше да открие пред тях по-дълбоки тайни, в които те никога не бяха прониквали!” КВ – 158 стр.

“Истинският пост не е в никакъв случай формална служба. Писанието разкрива поста, който Бог е предписал – “- да развързваш несправедливите окови, да разслабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот”; да “даруваш на гладния желаното от душата ти и насищаш наскърбената душа” (Исая 58:6,10).” КВ – 159 стр.

“Ето тук е представен истинският дух и характер на Христовото дело. Целият Му живот е бил жертване за спасението на света. Постейки в пустинята на изкушението или ядейки с бирниците на угощението у Матей, Той даваше Своя живот за изкуплението на изгубените.” КВ – 159 стр.

“Не в празно жалеене, в просто унижение на тялото и в многобройни жертви се изявява истинският дух на посвещението, а в готовността да се отдадеш в доброволна служба на Бога и хората.” КВ – 159 стр.

“Свещеници, книжници и управници бяха закоравели в поддържането на церемонии и традиции. Сърцата им се бяха свили като изсъхналите кожени мехове, с които Той ги сравни. Докато се задоволяваха със законническа религия, не бе възможно да станат съдове за вливане на живата истина от Небето. ” КВ – 159 стр.

“Инструментите, които трябва да бъдат използвани за делото на евангелието, са ония души, които с радост приемат светлината, изпращана от Бога. Те са Негови работници за разнасяне познанието на истината по света. Щом чрез благодатта на Христос Неговите чада станат нови мехове, Той ще ги изпълни с ново вино.” КВ – 159,160 стр.

“Цялата истина, дадена на света чрез патриарсите и пророците, изгря чрез думите на
Христос в нова красота, но книжниците и фарисеите нямаха желание за скъпоценното ново вино. Докато не се очистеха от старите традиции, обичаи и навици, те нямаха място в ума или в сърцето си за Христовите учения.” КВ – 160 стр.

“Хиляди правят същата грешка като фарисеите, които Христос укори на угощението в дома на Матей. За да не се откажат от някоя любима идея или да не изоставят някой духовен идол, мнозина отказват истината, която идва от Отца на светлините. Доверяват се на себе си и се надяват на собствената си мъдрост, а не съзнават духовната си бедност. ” КВ – 160 стр.

“Вярата и любовта са златото, пречистено в огън. Но у мнозина златото се е помрачило и богатото съкровище е било загубено. Правдата на Христос за тях е една необлечена дреха, един недокоснат извор. За тях е казано: “…спомни си откъде си изпаднал и покай се, и върши първите си дела;…” КВ – 160 стр.

“Човек трябва да се очисти от егоизма, преди да може да бъде в пълния смисъл на думата, вярващ в Исус. Когато егоизмът се отхвърли, Господ може да направи човека ново създание.” КВ – 160 стр.

“Само нови мехове могат да държат ново вино. Любовта на Христос ще оживотворява вярващия с нов живот. В този, който гледа към Автора и Завършителя на вярата, ще се изяви характерът на Христос.” КВ – 160 стр.

КВ – Копнежът на вековете