Принципът на удоволствието

(3) Как да се справя със зависимостта?

     1. Трябва да си призная, че имам проблем и нужда от помощ.

Първият принцип на Анонимните алкохолици: „Принципът, че няма да постигнем истинска сила, докато първо не признаем пълното си поражение, е основният корен, от който нашето Общество е изникнало и процъфтяло“.

А мъдрецът Соломон потвърждава: „Който крие престъпленията си, няма да успее, а който ги изповяда и оставя, ще намери милост“ (Притчи 28:13).

2. Трябва да взема обосновано решение за промяна.

Това означава, че трябва да се убедя с разума си, че тази моя зависимост ми носи повече проблеми, отколкото добро. Проблемът при зависимостите е, че те ни доставят определено удоволствие и ние ловко заблуждаваме самите себе си, че са добри за нас. Човек може изключително успешно да заблуждава сам себе си.

Пример: Всички знаем от опит какво удоволствие изпитва човек от храната. И точно това удоволствие много жени използват като „хапче“ против депресия, раздразнение, обида и всякакви неприятни чувства. Когато аз се ядосам за нещо, автоматично усещам нужда да изям нещо. И временно се успокоявам. Обаче ако правех това късно вечер или между храненията, не след дълго започваше да ме боли стомахът, появяваше се главоболие, отпадналост, лошо настроение. Проблемът е в избирателната памет: аз запомнях само краткото удоволствие, а забравях проблемите, които идват след него. Това е когнитивното изкривяване психичен филтър. Иначе казано, лъжем себе си. Докато не си причиним гастрит или язва на стомаха.

Затова съзнателно си поставих целта да се самонаблюдавам. И постепенно осъзнах, че лошите последици от безразборното ядене са много повече от „добрите“. И сега почти съм се преборила с този лош навик. 

3. Трябва да потърся помощ отвън.

Зависимият човек не може да се справи сам със зависимостта си. Той има нужда от помощ от Бога и хората.

Стъпка 2 от плана на анонимните алкохолици: „Повярвахме, че сила по-висша от нас може да ни върне здравия разум“. Вярата е лично решение и всеки е свободен да я приеме или да я отхвърли. Но като християнска нация ние вярваме, че Сила, по-висша от човешката, управлява вселената. И тази Сила е добронамерена и може да помогне на всеки човек, който я потърси.

Помощта от хората също е решаваща. Когато преживявах развод, бях изпаднала в тежка депресия. Но имах една приятелка, с която се бяхме разбрали да ѝ се обаждам винаги, когато имах нужда. Нейната подкрепа изключително много ми помогна да преодолея отчаянието и депресията.

Може да се потърси помощ и от специализирани центрове за зависимости.

4. Трябва да впрегна волята.

„Силата на характера се състои от две неща – сила на волята и сила на самоконтрола. Много млади хора бъркат силната и неконтролируема страст със силата на характера. Но истината е че този, който е роб на страстите си, е слаб човек. Истинското величие и благородство на човека се измерва чрез силата на чувствата, които той подчинява, а не чрез силата на чувствата, които владеят и подчиняват него. Най-силната личност е тази, която макар и чувствителна към злоупотреби и обиди, въпреки това обуздава страстите си и прощава на враговете си. Такива хора са истински герои“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Т. 4. София: Нов живот, 2001, с. 109).

Нещо практично: Определете си граница, отвъд която да не преминавате. „Ще играя на компютъра един час“. „Ще си лягам най-късно в 11.30“. „Ще ям най-много по 1 филия хляб“.

Ако се случи да наруша тази граница, има две възможности:

1. „Не мога да се справя с това“ – „гуляйджийска реакция“ – започвам отново необуздано да ям, да пия, да крещя, да вземам наркотици и т.н; оставаме роби на зависимостта.
2. „Днес си изпуснах нервите, но утре започвам отначало“ – приемаме, че сме изгубили битката, но можем да спечелим войната. Аз всеки ден си напомням, че мога да започна на чисто.

Апостол Павел казва какво прави самият той: „Има едно нещо, което винаги правя – забравям онова, което е зад мен, и правя всичко възможно, за да достигна това, което е пред мен“ (Филипяни 3:13; ERV-BG). 

5. Трябва да избягвам местата или дейностите, или хората, които ме връщат към зависимостта.

Когато повтаряме многократно една и съща мисъл, чувство или действие, в нашия мозък се създават „утъпкани пътечки“. И при едни и същи обстоятелства ни е много по-лесно да вършим едни и същи действия. Например, когато пушех, винаги пиех и кафе. Когато спрях да пуша, спрях да пия и кафе. Или когато синът ми допусне някаква глупава грешка, веднага съм склонна да повишавам тон.

За да се преборим със зависимостта, трябва да променим някои обстоятелства. Пример: Ако с приятел се събираме да пием, ще трябва да развалим това приятелство, за да се откажа от алкохола. Ако вися на лаптопа или телефона часове наред, трябва като вляза вкъщи, да го сложа в другата стая и да измисля с какво ще го заместя.

Това е много важно! Трябва да намеря полезен заместител: Прочети книга! Образовай се! Свърши някаква домакинска работа! Излез на разходка с приятел! 

6. Трябва да променя фокуса от себе си към другите.

Все повече проучвания потвърждават, че когато помагаме на другите, ние лекуваме себе си. Помогни на някой роднина, съсед. Стани доброволец в някоя обществена кауза.

„Истинското щастие може да се открие единствено в това да бъдеш добър и да вършиш добро. Най-чистата и най-висша наслада изпитват хората, които предано изпълняват определените си задължения“ (Уайт, Е. Ум, характер, личност. Кн. 4. София: Нов живот, с. 28).

„Когато се научим да мислим по-малко за себе си и повече за това, как да правим другите щастливи, ще получим Божествена сила“ (Уайт, Е. Свидетелства. Т. 3. София: Нов живот, 2013, с. 457).

Д-р Недли отправя призив към всеки един от нас:

„Ако сте пристрастени към нещо, вие не сте свободни. За да възприемете напълно принципите на свободата в живота си, защо не си отделите време да прецените дали има някакъв навик, който заплашва бъдещето ви? Дали това е коригиране на неточните мисли, или отказ от вредни храни или вещества, вие можете да вземете решението да се борите за свободата си, въпреки че отначало ще ви се струва, че правите жертва“ (Изгубеното изкуство на мисленето. София: Нов живот, 2018; https://newlife-bg.com/product/338/Izgubenoto-izkustvo-na-misleneto.html).

 „Не се оставяй да те побеждава злото; а ти побеждавай злото чрез добро“ (Римляни 12:21).

Йорданка Дейчева, психолог

Клуб ПСИХОЛОГИЯ и ЗДРАВЕ – Плевен; Facebook: Психология ЗА ВСЕКИ ДЕН; psihologiaizdrave@abv.bg