И ОПРЕДЕЛИ ДВАНАДЕСЕТ ДУШИ

“Полята и хълмовете бяха любимите прибежища на Исус и много от Неговите поучения бяха изречени под открито небе, а не в храма или в синагогите…Исус обичаше природните красоти. За Него всяко спокойно кътче бе свят храм.” КВ – 167 стр.

“Първите земни жители бяха избрали за свое светилище мястото под Едемските дървета. Там Христос бе общувал с бащата на човечеството. След като бяха изгонени от рая, нашите първи родители продължиха да се покланят на Бога по полета и гори, където Христос ги посрещаше с евангелието на Своята благодат. ” КВ – 167 стр.

“При обучението на Своите ученици Исус предпочиташе да се оттегля от шумотевицата на града към тишината на поля и хълмове, които бяха много повече в хармония с уроците за себеотричане.” КВ – 167 стр.

“По време на Своята дейност Той обичаше да събира около Себе Си хора под синьото небе, на някой тревист хълм или на пясъка до езерото. Тук, заобиколен от собственото Си творение, Той можеше да насочи мислите на слушателите от изкуствените към естествените неща.” КВ – 167 стр.

“В растежа и развитието на природата бяха разкрити принципите на Неговото царство. Когато хората вдигаха очи към хълмовете, създадени от Бога, и виждаха чудните дела на Неговите ръце, те можеха да научат ценни уроци на Божествена истина. За тях Христовите поучения щяха да бъдат повтаряни в нещата от природата.” КВ – 167,168 стр.

“Така става с всички, които излязат сред нея с Христос в сърцата си. Те ще се почувстват заобиколени от свято присъствие. Нещата от природата подемат притчите на нашия Господ и повтарят Неговите съвети. Чрез общуване с Бога сред природата умът се възвисява и сърцето намира успокоение.” КВ – 168 стр.

“Първата стъпка сега бе да се организира църква, която след възнесението на Христос трябваше да остане Негов представител на земята…И святото преживяване от този ден остана в умовете им, свързано завинаги с красотата на планината, долината и езерото.” КВ – 168 стр.

“Исус бе призовал учениците Си, за да ги изпрати като Свои свидетели, които да провъзгласят на света какво са видели и чули от Него. Тяхната задача бе най-важната, възлагана някога на човешки същества, и отстъпваше по значение само на задачата на самия Христос. Те трябваше да бъдат Божии съработници за спасението на света.” КВ – 168 стр.

“Както в Стария завет дванадесетте патриарси представляваха Израил, така и дванадесетте апостоли трябваше да бъдат представители на евангелската църква.” КВ – 168 стр.

“Спасителят познаваше характера на хората, които бе избрал; всичките им слабости и грешки бяха открити пред Него. Той знаеше опасностите, през които трябваше да преминат и отговорността, която щяха да поемат. Сърцето Му бе изпълнено със състрадание към тези избрани мъже.” КВ – 168 стр.

“Застанал сам на една планина близо до Галилейското езеро, Той прекара цяла нощ в
молитва за тях, докато те спяха в подножието. С първите лъчи на зората ги извика, защото имаше да им предаде нещо важно.” КВ – 168 стр.

“Спасителят обичаше всички, но Йоан бе най-възприемчив. Бе по-млад от другите и с детска доверчивост откриваше сърцето си пред Него. Така между него и Христос се установи още по-голяма привързаност и чрез него бе разкрито на Божия народ най-дълбокото духовно учение на Спасителя.” КВ – 168 стр.

“Докато Исус подготвяше учениците за тяхната мисия, един, който не беше повикан, натрапи присъствието си между тях. Това беше Юда Искариотски – човек, който изповядваше, че е Христов последовател. Сега той дойде, молейки за място във вътрешния кръг на учениците. ” КВ – 169 стр.

“Юда вярваше, че Исус е Месия, и се надяваше, като се присъедини към апостолите, да си осигури висок пост в новото царство. Исус реши да пресече тази надежда, като му разкри колко е беден.” КВ – 169 стр.

“Юда не остана безразличен към красотата на Христовия характер. Той почувства влиянието на Божията сила, която привличаше души към Спасителя. Този, Който не дойде да пречупи смазана тръстика или да угаси замъждял фитил, не би отхвърлил душа, докато в нея има и най-слабия копнеж към светлината.” КВ – 169 стр.

“Спасителят четеше мислите на Юда;…Свързвайки този човек със Себе Си, Исус му даде възможност да бъде ден след ден в допир с лъчите на Неговата всеотдайна любов. Ако отвореше сърцето си пред Христос, Божествената благодат би прогонила демона на себелюбието и Юда би могъл да стане поданик на Божието царство.” КВ – 169,170 стр.

“Бог приема хората такива, каквито са, с човешките черти в техния характер и ги обучава да служат, стига да желаят да се подчиняват и да бъдат учени от Него. Те са избрани не защото са съвършени, а въпреки несъвършенствата си, така че посредством познаването и практикуването на истината, посредством благодатта на Христос да могат да се преобразят по Негов образ.” КВ – 170 стр.

“Юда имаше същите възможности като другите ученици. Той слушаше същите ценни уроци. Но практикуването на истината, изисквано от Христос, не съответстваше на желанията и намеренията на Юда, тъй като той не желаеше да се откаже от своите идеи и да приеме мъдрост от Небето.” КВ – 170 стр.

“Вместо да приеме светлината, той предпочете да запази своите недостатъци. В него се подхранваха зли пожелания, страст за отмъщение, мрачни и лоши мисли, докато накрая Сатана го завладя изцяло. Юда стана представител на Христовия враг.” КВ – 170 стр.

“Всички ученици имаха сериозни недостатъци, когато Исус ги призова да Му служат. Дори Йоан…В Йоан имаше гордост и амбиция да бъде пръв в Божието царство. Но ден след ден, в противовес на бунтарския си дух той виждаше Исусовата нежност и въздържаност и слушаше Неговите уроци на смирение и търпение.” КВ – 170 стр.

“Йоан отвори сърцето си за Божието влияние и стана не само слушател, но и изпълнител на думите на Спасителя. Той се научи да търпи игото на Христос и да носи Неговото бреме.” КВ – 170 стр.

“Исус укоряваше и предупреждаваше Своите ученици, учеше ги на предпазливост, но Йоан и неговите братя не Го напуснаха; избраха Го въпреки укорите. Спасителят не ги остави поради слабостите и грешките им. Те продължиха да споделят Неговите изпитания докрай и да учат уроците от живота Му. Наблюдавайки Го, преобразяваха своя характер.” КВ – 171 стр.

“Апостолите бяха твърде различни по темперамент и характер…Всички те бяха събрани заедно, с различните им недостатъци и с всичките им унаследени и придобити наклонности към злото. Но в Христос и чрез Христос те трябваше да живеят в Божието семейство, като се учат да бъдат единни във вяра, в учения и в дух.” КВ – 171 стр.

“Щяха да имат своите изпитания, огорчения и различни мнения, но докато Той пребъдваше в сърцата, не можеше да съществуват разногласия. Неговата любов щеше да доведе до взаимна любов между тях; уроците на Учителя щяха да изгладят всички различия, водейки учениците към единство в мислите и в преценките.” КВ – 171 стр.

“Христос е великият център и те биха се приближили един към друг дотолкова, доколкото се бяха приближили към центъра.” КВ – 171 стр.

“Когато Исус завърши наставленията към учениците Си, събра малката група и като коленичи между тях и положи ръце на главите им, произнесе молитва, с която ги посвети в святото Си дело. Така Господните ученици бяха ръкоположени за евангелска служба.” КВ – 171 стр.

“За Свои представители между хората Христос не избра ангели, които никога не бяха съгрешавали, а човешки същества – хора със същите чувства – като тези, които те трябваше да спасяват. Сам Той прие човешко естество, за да достигне човечеството.” КВ – 171 стр.

“Човек се нуждае от сила вън от него, която да го възстанови до подобието на Бога и да го направи способен да върши Божието дело… Човек се сдобива с Божествена сила и Христос обитава в сърцето чрез вяра. А чрез сътрудничество с Бога човешката сила става способна да върши добро.” КВ – 171 стр.

“Този, Който призова галилейските рибари, все още призовава хората за служене. Той желае да изяви силата Си чрез нас, така както я изяви чрез първите ученици. Колкото и несъвършени и грешни да сме, Господ ни предлага да бъдем Негови сътрудници, Христови помощници. Той ни кани да приемем Божествените наставления, така че, съединени с Христос, да можем да вършим Божиите дела.” КВ – 171 стр.

“Ето защо проповядването на евангелието бе поверено на грешни хора, а не на ангели. Така става явно, че силата, която действа в слабото човешко естество, е Божията сила. Така ние сме насърчени да вярваме, че силата, която помага на други хора, толкова слаби, колкото сме ние, може да помогне и на нас.” КВ – 171 стр.

“Самите тези, които са “обиколени с немощ”, трябва “да състрадават с невежите и заблудилите се” (Евр.; 5:2 Евр. 5:2). След като самите са били в беда, те са запознати с опасностите и трудностите на пътя и затова са призовани да достигнат хората, които са в същата беда.” КВ – 171,172 стр.

“Има души, объркани от съмнение, обременени с недостатъци, слаби по вяра и неспособни да разберат Невидимия. Но един приятел, когото могат да видят, идващ при тях вместо Христос, може да бъде съединителното звено, което да свърже плахата им вяра с Христос.” КВ – 172 стр.

“Ние трябва да бъдем съработници на небесните ангели в представянето на Исус пред света. С нетърпение и желание ангелите очакват нашето сътрудничество, тъй като човек трябва да бъде Божи проводник за свързването на Бога с човека. И когато се предадем на Христос с цяло сърце, ангелите се радват, че могат да говорят чрез нашите гласове, за да разкрият Божията любов.” КВ – 172 стр.

КВ –Копнежът на вековете