ПЛАНИНСКАТА ПРОПОВЕД

“Христос рядко събираше само учениците, за да слушат Неговите думи. Той не избираше за Свои слушатели само тези, които знаеха пътя на живота. Неговата задача бе да достигне множествата, които живееха в невежество и заблуда.” КВ – 173 стр.

“Исус преподаваше уроците Си върху истината там, където те можеха да стигнат до замъглените умове. Самият Той бе въплъщение на Истината, застанал препасан, с протегнати напред ръце за благословение и с думи на предупреждение, молба и насърчение, желаещ да издигне духовно всеки, който би дошъл при Него.” КВ – 173 стр.

“Тясната пясъчна ивица не можеше да побере дори прави всички хора в обсега на Неговия глас, които искаха да Го чуят, и Исус тръгна обратно към планинския склон. След като стигна до място, подходящо за събиране на множество хора, Той седна на тревата и учениците и всички останали последваха примера Му.” КВ – 173 стр.

“Учениците винаги стояха до Исус. Народът се притискаше до Него, но те разбираха, че не трябва да бъдат отделени от Неговото присъствие. Сядаха близо, за да не пропуснат нито дума от поученията Му. Слушаха внимателно, с желание да разберат истините, които те трябваше да разнесат по всички страни от всички векове.” КВ – 173 стр.

“Без да оборва представите им за Божието царство, Той каза какви са условията, за да се влезе там, и ги остави сами да си направят заключение за неговия характер.” КВ – 174 стр.

“Истините, които им предаваше, са не по-малко важни за нас, отколкото бяха за следващите Го тогава множества. Ние имаме не по-малко нужда да научим основните принципи на Божието царство.” КВ – 174 стр.

“Първите думи на Христос, отправени към хората на хълма, бяха думи на благословение. Щастливи са тези, каза Той, които осъзнават духовната си нищета и чувстват нужда от изкупление.” КВ – 174 стр.

“Евангелието трябва да се проповядва на бедните. То се разкрива не на духовно гордите – тези, които твърдят, че са богати и нямат нужда от нищо, а на тези, които са
смирени и разкаяни. Има само един извор за очистване от греха – изворът, предназначен за нищите по дух.” КВ – 174 стр.

“Гордото сърце се стреми да си спечели спасението, но както нашето право, така и нашата годност за небето могат да се осигурят чрез Христовата правда.” КВ – 174 стр.

“Господ не може да направи нищо за възстановяване на човека, докато той, убеден в своята слабост и освободен от самодоволство, не се постави под Божие ръководство. Едва тогава може да получи дара, който Бог иска да му даде.” КВ – 174 стр.

“Всичко се предоставя на душата, която чувства нужда от Него. Тя има неограничен достъп до Този, в Когото обитава цялата пълнота на Божеството.” КВ – 174 стр.

“Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.”… Скръбта, за която говори Исус, не се състои от меланхолия и ридания. Докато скърбим заради греха, ние трябва да се радваме на скъпоценната привилегия да бъдем Божии чада.” КВ – 174 стр.

“Често страдаме, защото злите ни дела водят до неприятни за нас последствия, но това не е покаяние. Истинската мъка за греха е резултат от действието на Светия Дух.” КВ – 174 стр.

“Духът разкрива неблагодарността на сърцето, което е обидило и наскърбило Спасителя, и чрез покаяние ни води до подножието на кръста.” КВ – 174 стр.

“С всеки нов грях Христос е наранен отново. Когато погледнем към Този, Когото сме проболи, ние изпитваме мъка за греховете, които са Му причинили страдание. Такава скръб води до отхвърляне на греха.” КВ – 174,175 стр.

“Светският човек може да обяви тази скръб за слабост, но тя е силата, свързваща каещия се грешник и безкрайния Бог с връзки, които не могат да бъдат прекъснати. Тя показва, че Божиите ангели връщат на душата добрите качества, които са били изгубени чрез закоравяване на сърцето и беззаконие.” КВ – 175 стр.

“Сълзите на покаяние са само дъждовни капки, предхождащи слънчевата светлина на светостта. Тази скръб предвещава радост – бъдещия извор на живот в душата.” КВ – 175 стр.

“Има утеха и за тези, които преживяват мъка в изпитание. Горчивината от мъката и унижението са по-добри от насладата в греха. Чрез беди Бог ни разкрива слабите места в нашия характер, за да можем с Неговата благодат да победим недостатъците си.” КВ – 175 стр.

“Когато стигнем до изпитание, не трябва да се измъчваме и да се оплакваме. Не трябва да се бунтуваме или да се безпокоим, така че да изпуснем Христовата ръка. Необходимо е да смирим душите си пред Бога.” КВ – 175 стр.

“Господните пътища са неясни за този, който иска да вижда нещата в приятна за него светлина. Те изглеждат мрачни и безрадостни за нашето човешко естество. Божиите пътища обаче са милостиви и краят им води до спасение.” КВ – 175 стр.

“Илия не знаеше какво върши, когато в пустинята каза, че не иска да живее и се помоли да умре. Господ в Своята милост не послуша думите му. На Илия тепърва предстоеше да извърши велико дело и след като приключи работата си, не трябваше да загине в пустинята обезсърчен и самотен. На Илия предстоеше не да слезе в мрака на смъртта, а да се възнесе в слава до небесния трон, придружен от ангелски колесници.” КВ – 175 стр.

“Блажени кротките.” Трудностите, с които ще се сблъскаме, могат да бъдат облекчени до голяма степен от кротостта, скрита в Христос. Ако притежаваме смирението на нашия Господ, ние ще се издигаме над обидите, отказите и неприятностите, които преживяваме всеки ден, и те няма да обезсилват духа ни.” КВ – 175 стр.

“Най-висшето свидетелство за благородството в един християнин е себевладеенето… Смиреното сърце е силата, която дава победа на Христовите последователи; смирението е белег за връзката им с небесните дворове.” КВ – 175 стр.

“Бог се отнася с нежност към хората, които разкриват кроткия и смирен Христов дух. Макар и презирани от света, те имат голяма стойност в Божиите очи.” КВ – 175 стр.

“Нищите по дух, които копнеят за присъствието на пребъдващия Христос; смирените по сърце, чиято най-висша цел е вършене на Божията воля – именно такива хора ще получат достъп до небесните жилища. Те ще бъдат измежду тези, които са изпрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца.” КВ – 176 стр.

“Блажени, които гладуват и жадуват за правдата.” Чувството за собствено нищожество ще предизвика в сърцето глад и жажда за правда и това желание няма да остане неудовлетворено.” КВ – 176 стр.

“Онези, които направят за Исус място в сърцата си, ще осъзнаят Неговата любов. Копнежът на всички, желаещи да имат характер, подобен на Божия, ще бъде задоволен.” КВ – 176 стр.

“Светият Дух никога не оставя без подкрепа душата, която се стреми към Исус.
Светият Дух – показва Христовите качества. Ако погледът не се измества от Христос, работата на Духа не спира, докато душата не стане подобна на Неговия образ.” КВ – 176 стр.

“Чистата любов ще разшири кръгозора на душата, като – даде способност за по-големи постижения, за по-голямо познание на небесните неща, така че да не остане лишена от духовна пълнота.” КВ – 176 стр.

“Всяка нечиста мисъл омърсява душата, притъпява чувството за морал и заличава следите, оставени от Светия Дух. Тя замъглява духовното зрение по такъв начин, че човек не може да види Бога.” КВ – 176 стр.

“Господ може да опрости покаялия се грешник и прави това, но макар и опростен, душата му остава опетнена. Този, който иска да има ясно разбиране за духовната истина, трябва да избягва всякаква нечистота в говор и мисъл.” КВ – 176 стр.

“Себелюбието не ни позволява да видим Бога. Човекът със себелюбив дух смята Бога за напълно подобен на себе си. Докато не отхвърлим това разбиране, не можем да
разберем Този, Който е любов. Само безкористното сърце, смиреният и доверчив дух ще Го видят като “жалостив и милосерд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и вярност” (Изх.;34:6 Изх. 34:6).” КВ – 176 стр.

“Блажени миротворците.” Божият мир се ражда от истината. Това означава хармония с Бога. Светът е във вражда с Божия закон; грешниците са във вражда със своя Творец и в резултат на това те враждуват помежду си.” КВ – 176 стр.

“Човек не може сам да постигне мир. Човешките планове за пречистване и облагородяване на хората или обществото ще бъдат лишени от мир, тъй като те не достигат сърцето. Единствената сила, която може да създаде и увековечи истинския мир, е Христовата благодат.” КВ – 176 стр.

“Когато тази истина се възприеме от сърцето, то ще отхвърли злите страсти, които предизвикват спорове и разногласия.” КВ – 176 стр.

“Множествата бяха удивени от това учение, което толкова много се различаваше от заповедите и примера на фарисеите. Хората бяха започнали да мислят, че щастието се съдържа в притежанията и че славата и почитта на света са нещата, към които трябва да се стремят.” КВ – 176 стр.

“Светът обича греха и мрази правдата и това беше причината за неговото враждебно отношение към Исус. Всички, които отхвърлят Исусовата безгранична любов, ще намират християнството за едно обезпокоително учение.” КВ – 177 стр.

“Всяко огнено изпитание е Божие средство за пречистване. То ги прави годни за делото им на Божии съработници. Всеки конфликт има значение във великата битка за правда; всеки конфликт ще допринесе за радостта от окончателната им победа.” КВ – 177 стр.

“С копнеж да изпълнят задълженията си към света, съсредоточили мислите си в желанието да бъдат одобрени от Бога, Неговите служители трябва да изпълняват всяко задължение независимо от страха или от благоразположението на хората.” КВ – 177 стр.

“Вие сте солта на земята”, каза Исус. Не се оттегляйте от света, за да избегнете гоненията. Вие трябва да живеете между хората, така че Божествената любов да бъде като сол, която запазва света от развала.” КВ – 177 стр.

“Сърцата, поддали се на влиянието на Светия Дух, са проводници, чрез
които се излива Божието благословение.” КВ – 177 стр.

“Ако служителите на Бога бъдат взети от Земята и Неговият Дух се оттегли от хората, този свят ще бъде опустошен и унищожен от управлението на Сатана. Макар че нечестивите не го знаят, те дължат дори благословенията в този живот на присъствието на Божиите люде, които презират и потискат.” КВ – 177,178 стр.

“Но ако християните са такива само по име, те са като солта, която е загубила вкуса си. Те нямат добро влияние в света. Чрез погрешното представяне на Бога стават по-лоши и от невярващите.” КВ – 178 стр.

“Вие сте светлината на света.” Евреите искаха да ограничат спасението до собствената си нация, но Христос им показа, че спасението е като слънчевата светлина. То принадлежи на целия свят.” КВ – 178 стр.

“Библейската религия не трябва да бъде затваряна между кориците на една книга или между стените на една църква. Тя не трябва да бъде изваждана от време на време за наша полза и след това отново оставяна настрана, а да освещава всекидневния
живот, да се разкрива във всяка делова работа и във всичките ни обществени взаимоотношения.” КВ – 178 стр.

“Истинският характер не се формира вън от човека, за да се облече като дреха; той се излъчва отвътре. Ако желаем да насочваме други хора по пътя на правдата, принципите на правдата трябва да живеят в собствените ни сърца.” КВ – 178 стр.

“Постоянството в живота, осветеният говор, непоклатимата вярност, духът на дейна благотворителност, примерът на благочестие – това са средствата, чрез които светлината се предава на света.” КВ – 178 стр.

“Сам Христос бе дал и моралния, и церемониалния закон. Той не дойде, за да премахне доверието в собствените Си наставления.” КВ – 178 стр.

“Именно поради голямата Си почит към закона и пророците Исус се опита да разруши стената от предания и ритуали, която бе станала затвор за евреите. Отхвърляйки
погрешните им тълкувания на закона, в същото време Той внимателно пазеше
учениците Си да не би да пренебрегнат жизненоважните истини, поверени на евреите.” КВ – 178 стр.

“Фарисеите се гордееха с това, че изпълняват закона. И все пак във всекидневния си живот те познаваха неговите принципи толкова малко, че думите на Спасителя им звучаха като ерес.” КВ – 178 стр.

“Ако Божият закон можеше да бъде променен или отменен, тогава нямаше нужда Христос да изтърпи последствията от нашите грехове. Той дойде да обясни отношението на закона към човека и да онагледи неговите заповеди чрез собствения Си
живот на послушание.” КВ – 178 стр.

“Бог ни е дал Своите святи заповеди, защото обича човечеството. Той разкрива принципите на правдата, за да ни предпази от последствията на беззаконието.” КВ – 178 стр.

“Законът е израз на Божия начин на мислене; когато го приемем с вярата в Христос, превръща се в наш начин на мислене. Законът ни издига над силата на естествените желания и наклонности, над изкушенията, които водят до грях.” КВ – 178,179 стр.

“Бог иска да бъдем щастливи. Той ни е дал заповедите от закона, за да имаме радост, като ги спазваме.” КВ – 179 стр.

“Когато законът бе провъзгласен на Синай, Бог откри пред хората светостта на Своя характер, така че те да видят разликата с греховността на собственото си естество. Законът бе даден, за да осъзнаят греха си и да разберат, че имат нужда от Спасител.” КВ – 179 стр.

“Тези принципи на закона са изяснени в живота на Христос и когато Светият Божи Дух докосва сърцето, когато светлината на Христос открива на хората тяхната нужда от пречистващата Му кръв и оправдаващата Му праведност, законът продължава да бъде средство, което ни води до Христос, за да бъдем оправдани чрез вяра.” КВ – 179 стр.

“Слънцето, което свети в небето, твърдата земя, на която живеем, са Божии свидетели
за непроменимостта и вечността на Неговия закон. Дори те да преминат, Божиите заповеди ще останат.” КВ – 179 стр.

“Системата от символи, които посочваха Исус като Агнец Божи, беше отменена с
Неговата смърт, но заповедите от Декалога са толкова непоклатими, колкото непоклатим е Божият трон.” КВ – 179 стр.

“Тъй като “законът Господен е съвършен”, всяко отклонение от него е грях. Тези, които пренебрегват Божиите заповеди и учат другите да вършат същото, са осъдени от Христос.” КВ – 179 стр.

“Животът на послушание, изживян от Спасителя, потвърди изискванията на закона; той доказа, че законът може да бъде спазван в човешко естество и показа превъзходството на характера, който послушанието развива.” КВ – 179 стр.

“От друга страна всички, които нарушават Божиите заповеди, поддържат твърденията на Сатана, че законът е несправедлив и не може да бъде спазван. Така те подкрепят измамите на големия противник и позорят Бога.” КВ – 179 стр.

“Нито един човек, умишлено пренебрегващ един-единствен принцип от закона, не може да влезе в небесното царство.” КВ – 179 стр.

“Най-голямата заблуда в дните на Христос бе, че самото съгласяване с истината представлява праведност. В цялата човешка история теоретичното познаване на истината не е било достатъчно за спасяване на душата. То не ражда плодове на правда.” КВ – 179,180 стр.

“Фарисеите твърдяха, че са Авраамови потомци и се хвалеха с притежаването на Божиите слова. Но тези предимства не ги предпазиха от себелюбие, злоба, алчност и най-долно лицемерие. Те се смятаха за най-добрите вярващи на света, но с тяхното така наречено правоверие разпънаха Господа на славата.” КВ – 180 стр.

“Някои могат да изповядват вяра в истината, но ако тя не ги прави искрени, любезни,
търпеливи, въздържани, благочестиви, истината става проклятие за тези, които я притежават, а чрез тяхното влияние – проклятие за света.” КВ – 180 стр.

“Грешни хора могат да станат праведни само ако имат вяра в Бога и поддържат жива връзка с Него. Тогава истинското благочестие ще направи мислите възвишени и ще облагороди живота. Тогава външните форми на религията се съгласуват с вътрешната
чистота на християнина.” КВ – 180 стр.

“Вярно е, че има възмущение, оправдано дори в Христовите последователи. Когато видят, че Бог е позорен и службата за Него е компрометирана; когато видят, че невинните са потискани, праведно възмущение раздвижва душата им. Гняв, породен от висок морал, не е грях.” КВ – 180 стр.

“Но тези, които при всяко предполагаемо предизвикателство се чувстват свободни да подхранват гняв и негодувание, отварят сърцата си за Сатана. Раздразнението и ненавистта трябва да бъдат прогонени от душата, ако искаме да бъдем в хармония с Небето.” КВ – 180 стр.

“Мнозина са ревностни в религиозното служене, а в същото време между тях и братята им има неуместни противоречия, които биха могли да бъдат изгладени. Бог изисква
от тях да направят всичко възможно, за да възстановят хармонията. Докато не направят това, Той не може да приеме тяхната служба.” КВ – 181 стр.

“Планът за изкупление предвижда да се освободим напълно от властта на Сатана.
Христос винаги отдалечава покаялата се душа от греха. Той дойде да унищожи делата на дявола и да направи така, че Светият Дух, вложен във всяка покаяла се душа, да я пази от съгрешаване.” КВ – 181 стр.

“Действията на изкусителя не трябва да бъдат считани като извинение за каквато и да е погрешна постъпка. Сатана ликува, когато чува как хора, наричащи се Христови последователи, се извиняват за уродливите черти на своя характер. Точно тези извинения водят до грях.” КВ – 181 стр.

“Не може да има никакво извинение за греха. Осветен характер, Христоподобен живот са достъпни за всяко Божие чадо, което се е покаяло и вярва.” КВ – 181 стр.

“Идеалът за християнски характер е приликата с Христос. Както Човешкият син бе съвършен в Своя живот, така Неговите последователи трябва да бъдат съвършени в техния живот.” КВ – 181 стр.

“Христос е стълбата, която Яков видя – основата – е положена на земята, а върхът стига до небесната врата, до самия праг на славата. Ако тази стълба не беше достигнала земята само с едно стъпало, ние щяхме да бъдем изгубени.” КВ – 181 стр.

“Но Христос дойде при нас там, където сме. Той прие нашето естество, за да можем ние, приемайки Неговото естество, да победим.” КВ – 181 стр.

“Той живя безгрешен живот. Сега чрез Своето Божествено естество Исус притежава небесния трон и в същото време чрез човешкото Си естество стига до нас. Желае от нас чрез вяра в Него да достигнем славата на Божия характер. Затова и ние трябва да бъдем съвършени, “както е съвършен нашият небесен Отец”.” КВ – 181 стр.

“Именно човекът, който е готов да служи на Бога, може да Му се предаде безрезервно. Защото чрез близостта с Бога хората стават Негови съработници в представянето на Божия характер пред човечеството.” КВ – 182 стр.

“Характерът се оформя чрез живота, който живеем с Христовата благодат. Първоначалната красота започва да се възстановява в душата. Чертите на Христовия характер се възприемат и образът на Божеството започва да излъчва светлина. Лицата
на хората, които ходят и работят с Бога, изразяват небесния мир.” КВ – 182 стр.

“За тези души Божието царство е вече започнало. Те имат радостта на Христос,
радостта да бъдат благословение за човечеството. Имат честта да бъдат приети за служители на Бога; на тях е поверено да вършат Божието дело в Божието име.” КВ – 182 стр.

“Не можем да служим на Бога с разделено сърце. Библейската религия не е само едно влияние измежду многото други; нейното влияние трябва да вземе връх, като измества и контролира всяко друго.” КВ – 182 стр.

“Библейската религия не трябва да бъде като петна от боя, нанесени върху плат. Необходимо е да проникне в целия живот подобно на плат, който стои потопен в боя, докато всяка нишка се обагри с равномерен, неизбледняващ цвят.” КВ – 182 стр.

“Този, който желае да познае истината, трябва да бъде готов да приеме всичко, което тя разкрива. Той не може да прави компромис със заблудите. Да бъдеш колеблив и половинчат в придържането към истината, означава да избереш тъмнината на заблудата и сатанинската измама.” КВ – 182 стр.

“Приликата с Христос е толкова различна от приликата със Сатана, колкото различен е слънчевият ден от нощната тъмнина. Само тези, които живеят живота на Христос, са
Негови съработници.” КВ – 182 стр.

“Ако един-единствен грях бъде съхранен в душата или един лош навик остане в живота, цялото естество се омърсява. Човекът става инструмент на неправдата.” КВ – 182 стр.

“Всички, които са избрали службата за Бога, трябва да се оставят на Неговите грижи… Великият Художник се е погрижил да направи лилиите толкова красиви, че те надминават славата на Соломон. Колко повече Той се грижи за човека, който е образ и слава на Бога.” КВ – 182 стр.

“Както слънчевият лъч придава на цветята разнообразни и изящни багри, така Бог придава на душата красотата на Своя характер.” КВ – 182,183 стр

“Всички, които изберат Христовото царство на любов, правда и мир, като поставят неговите интереси над всички други, се свързват с небето и всяко необходимо за живота благословение става тяхно притежание.” КВ – 183 стр.

“Книгата на Божието провидение – Книгата на живота, за всеки един от нас е отделена страница. Там се съдържа всяка подробност от нашия живот; дори космите на главата са преброени. Чадата на Бога никога не излизат от Неговите мисли.” КВ – 183 стр.

“Не се безпокойте за утре.” Ние трябва да следваме Христос ден след ден. Бог не ни дава помощ за утрешния ден. Той не дава на Своите чада всички наставления за живота наведнъж, за да не се объркат. Той им казва точно толкова, колкото те могат да запомнят и да изпълнят. Дадените сила и мъдрост са за настоящия критичен момент.” КВ – 183 стр.

“Не съдете, за да не бъдете съдени.” Не се мислете за по-добри от другите хора и не влизайте в ролята на техен съдия. След като не знаете мотивите, вие сте неспособни да съдите друг човек.” КВ – 183 стр.

“Когато го критикувате, вие произнасяте присъда над себе си, защото по този начин
показвате, че сте съучастници на Сатана – обвинителя на братята.” КВ – 183 стр.

“Доброто дърво дава добри плодове. Ако плодът е неприятен и без стойност, дървото е лошо. Така и плодът, израснал в живота, свидетелства за състоянието на сърцето и за достойнството на характера.” КВ – 183 стр.

“Добрите дела никога не могат да купят спасението, но те са доказателство за вяра,
която действа чрез любов и пречиства душата. И въпреки че вечната награда не ни се дава заради заслуги, тя ще бъде съответна на делото, което сме извършили с Христовата благодат.” КВ – 183 стр.

“Себелюбието е като движещ се пясък. Ако строите върху човешки теории и изобретения, вашата къща ще рухне. Тя ще бъде отнесена от вятъра на изкушението и бурята на изпитанието. Но принципите, които ви давам, ще останат. Приемете Ме; стройте върху Моите слова.” КВ – 183 стр.

КВ –Копнежът на вековете