СТОТНИКЪТ

 “Слугата на стотника беше парализиран и лежеше на смъртно легло. Римските слуги бяха роби, купувани и продавани по пазарите, и към тях се отнасяха грубо и жестоко. Стотникът обаче беше нежно привързан към своя слуга и желаеше неговото оздравяване. Вярваше, че Исус може да го излекува.” КВ – 184 стр.

“Не беше виждал Спасителя, но разказите, които чуваше, му вдъхнаха доверие. Въпреки законничеството на евреите, този римлянин бе убеден, че тяхната религия е по-възвишена от неговата.” КВ – 184 стр.

“Вече бе успял да премахне бариерите на национални предразсъдъци и гордост, които разделяха завоевателите от завоюваните народи. Беше показал уважение към службата за Бога и добро отношение към евреите като Негови поклонници.” КВ – 184 стр.

“В Христовото учение, представено му от други хора, той откри именно това, което задоволява нуждите на душата. Цялата му духовна същност откликна на думите на Спасителя.” КВ – 184 стр.

“Стотникът обаче се чувстваше недостоен да дойде в близост с Исус и затова помоли еврейските старейшини да отправят молба за оздравяването на слугата му.” КВ – 184 стр.

“Исус незабавно тръгна за дома на офицера, но не можеше да върви бързо поради натиска на множеството. Новината за идването Му стигна преди Него и стотникът, показвайки неувереност в себе си, изпрати послание: “Господи, не си прави труд, защото не съм достоен човек да влезеш под стряхата ми.” КВ – 184 стр.

“…стотникът, осмелявайки се най-накрая да застане пред Него, довърши своето послание:… “Както аз представям Римската власт и моите войници признават властта ми за неоспорима, така Ти представяш властта на безкрайния Бог и всички създания се подчиняват на Твоето слово…Изговори само една дума и слугата ми ще бъде излекуван.” КВ – 185 стр.

“Като чу това, Исус му се почуди; обърна се и рече на вървящия след Него народ: “Казвам ви, нито в Израил съм намерил толкова вяра.” А на стотника каза: “Както си повярвал, така нека ти бъде.” “И слугата оздравя в същия час.” КВ – 185 стр.

“Еврейските старейшини, които препоръчаха стотника на Христос, бяха показали, че никак не им е близък духът на евангелието. Не признаваха, че нашата голяма нужда е нещо достатъчно, за да поискаме милост от Бога… Стотникът обаче каза за себе си: “Не съм достоен.” Сърцето му беше докоснато от Христовата благодат. Той видя собствената си незначителност и все пак не се поколеба да помоли за помощ.” КВ – 185 стр.

“Вярата му се хвана здраво за Христос и за Неговия истински характер. Той не повярва в Него просто като в чудотворец, а като в Приятел и Спасител на човечеството.” КВ – 185 стр.

“Само така може всеки грешник да дойде при Христос. “Не чрез праведни дела, които ние сме сторили, но по Своята милост” (Тит; 3:5 Тит 3:5). Когато Сатана ти каже, че си грешник и няма надежда да получиш благословение от Бога, кажи му, че Христос дойде на света, за да спаси грешниците.” КВ – 185 стр.

“Ние нямаме нищо, с което да се препоръчаме пред Бога, но молбата, която можем да издигаме сега и винаги занапред, е нашето крайно безпомощно състояние, водещо до необходимост от Неговата изкупителна сила.” КВ – 185 стр.

“Отхвърляйки каквото и да е себеупование, ние можем да погледнем към кръста на Голгота и да кажем: “Откуп в ръката си не нося; до кръста Твой аз милост прося.” Стих от известна протестантска песен в Америка – б. пр.” КВ – 185 стр.

“Евреите бяха учени от детските си години за делото на Месия. Те притежаваха боговдъхновените предсказания на патриарси и пророци и символичното учение на жертвената система. Но пренебрегнаха светлината и сега не виждаха нищо привлекателно в Исус.” КВ – 185 стр.

“ Що се отнася до стотника, роден в езичество, образован в идолопоклонството на имперския Рим, на пръв поглед лишен от достъп до духовен живот поради образованието си и заобикалящата го действителност,… именно този човек съзря истината, за която Авраамовите чада бяха заслепени.” КВ – 185 стр.

“Когато “истинската светлина, която осветлява всеки човек, дойде на света” (1:9 Йоан 1:9) и изгря над него, той разпозна славата на Божия Син, макар и да беше страничен наблюдател.” КВ – 185,186 стр.

“За Исус това беше проба за делото, което евангелието трябваше да извърши сред езичниците. Той очакваше с радост в Неговото царство да се съберат души от всички народи.” КВ – 186 стр.

“На повече от двадесет мили от Капернаум, върху платото, издигащо се над просторната красива Езраелска равнина, се намираше градчето Наин. Исус се запъти точно натам… Зад Него вървеше голяма тълпа от щастливи и нетърпеливи хора, които Го съпровождаха по каменистата пътека към портите на планинското градче.” КВ – 186 стр.

“С приближаването си те видяха погребална процесия, която излизаше от портите… Починалият бе единствен син на майка си, а тя бе вдовица… Докато тя вървеше и плачеше, без да вижда нищо и без да забелязва Исус, Той се приближи и – каза нежно: “Недей плака.” Исус се канеше да превърне скръбта в радост, но въпреки това се обърна към нея с нежност и съчувствие.” КВ – 186 стр.

“Тогава се приближи и се докосна до носилото”… С ясен, властен глас бяха изречени думите: “Момче, казвам ти, стани.” Този глас прониза ушите на мъртвия. Младежът отвори очи. Исус го хвана за ръка и го вдигна. Погледът му се спря на жената, която плачеше до него, и майка и син се хвърлиха в продължителна, силна и ликуваща прегръдка.” КВ – 186 стр.

“Този, Който застана до скърбящата майка край портите на Наин, наблюдава всеки жалеещ край ковчега. Той се вълнува от нашата скръб и ни съчувства. Сърцето Му, което обичаше и състрадаваше, е сърце на непроменима любов.” КВ – 187 стр.

“Думите, които върнаха мъртвия към живот, не са по-малко валидни сега, отколкото когато бяха отправени към младежа от Наин… За всички, които вярват в Него, Той е все още жив Спасител.” КВ – 187 стр.

“Исус утешава нашата скръб за мъртвите с вест на безпределна надежда: “Бях мъртъв и ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на гроба.” КВ – 187 стр.

“Сатана не може да задържи мъртвите в своята власт, когато Божият Син им даде живот. Той не може да задържи в духовна смърт нито една душа, която с вяра приеме Христовото могъщо слово.” КВ – 187 стр.

“Както Божието слово, което създаде за живот първия човек, все още дава живот; както Христовите думи “момче, казвам ти, стани” дадоха живот на младежа от Наин, така и думите “възкръсни от мъртвите” са живот за душата, която ги приеме.” КВ – 187 стр.

“Всичко това ни е обещано в Неговото слово. Ако го приемем, ние получаваме избавлението… Това е словото на утеха, с което Той ни препоръчва да се утешаваме един друг.” КВ – 187 стр.

КВ – Копнежът на вековете