КОИ СА МОИ БРАТЯ

“Какъвто и да е грехът, ако душата се покае и повярва, вината бива очистена чрез Христовата кръв; но този, който отхвърли делото на Светия Дух, отива толкова далеч, че покаянието и вярата не могат да стигнат до него.” КВ – 188 стр.

“Бог действа в сърцето чрез Духа; когато хората своеволно отхвърлят Духа, те прекъсват връзката, чрез която Бог може да общува с тях. Когато Духът бъде отблъснат окончателно, Бог не може да направи за душата нищо повече.” КВ – 188 стр.

“…фарисеите… бяха чули в сърцата си гласа на Духа, Който разкриваше, че Исус е израилевият Помазаник и ги убеждаваше да се обявят за Негови ученици. В светлината на Неговото присъствие те бяха осъзнали своята нечистота и бяха започнали да копнеят за праведността, която не могат сами да постигнат.” КВ – 188,189 стр.

“Но след като Го отхвърлиха, щеше да бъде твърде унизително да Го приемат за Месия. Тръгнали по пътя на неверието, те бяха много горди, за да признаят своята грешка. С цел да избягнат признаването на истината фарисеите се опитаха с отчаяни усилия да оборят учението на Спасителя.” КВ – 189 стр.

“Не Бог е този, който заслепява хората и закоравява сърцата им. Той изпраща светлина, за да поправи техните грешки и да ги поведе по сигурни пътища; чрез пренебрегването на тази светлина очите се заслепяват и сърцата се закоравяват.” КВ – 189 стр.

“Светлината озарява душата чрез Словото на Бога, чрез Неговите служители или чрез пряката намеса на Светия Дух; но когато един-единствен лъч е пренебрегнат, настъпва частично притъпяване на духовните сетива и следващото разкриване на светлината може да бъде различено по-трудно.” КВ – 189 стр.

“Христовото предупреждение по отношение на греха срещу Светия Дух е тясно свързано с предупреждението срещу празните и нечестиви думи… Хората се влияят от собствените си думи. Често се случва под влиянието на моментен порив, предизвикан от Сатана, хората да проявят подозрителност и да изкажат лоши предположения, изразявайки това, в което всъщност не вярват; думите обаче въздействат на мислите.” КВ – 189 стр.

“Навикът да се отправят лекомислени и неуместни критики се отразява на характера, като подхранва в сърцето непочтителност и неверие. Не един човек, създал си този навик, е продължил да го развива, без да осъзнава опасността, докато накрая е стигал до критикуване и отхвърляне на действието на Светия Дух.” КВ – 189 стр.

“Душата може да се унищожи не само чрез съпротива, но и чрез небрежност… Мнозина в дните на Христос, както и досега, като че ли са отхвърлили за известно време властта на Сатана; чрез Божията благодат те са били освободени от нечистите духове, които са владеели душата. Радвали са се на Божията любов, но подобно на слушателите, оприличени в притчата на камениста почва, не са пребъдвали в тази любов.” КВ – 190 стр.

“Те не са се предавали ежедневно на Бога, за да може Христос да обитава в сърцата, и след като нечистият дух се е върнал със “седем други духове, по-зли от него”, силата на Сатана ги е завладяла напълно.” КВ – 190 стр.

“Когато душата се предаде на Христос, нова сила завладява сърцето. Извършва се промяна, която човек никога не може да постигне сам. Свръхестествената сила внася в човешкото естество свръхестествен елемент.” КВ – 190 стр.

“Душата, отдала се на Христос, става Негова крепост, която Той защитава в един разбунтувал се свят. Желанието Му е там да не се признава друг авторитет освен Неговия. Всяка душа, пазена по този начин от небесните пратеници, е недостъпна за атаките на Сатана.” КВ – 190 стр.

“Ако не се поставим под ръководството на Христос, ще бъдем завладени от Лукавия. Неизбежно е да сме под контрола на една от двете големи сили, които се борят за господство над света.” КВ – 190 стр.

“Не е необходимо преднамерено да си изберем дали да служим в царството на тъмнината, за да влезем в територията му. Достатъчно е само да пренебрегнем съюзяването си с царството на светлината. ” КВ – 190 стр.

“Ако не си сътрудничим с небесните посредници, Сатана ще завладее сърцето и ще го направи свое убежище. Единствената защита срещу злото е Христос да се всели в сърцето чрез вяра в Неговата правда. ” КВ – 190 стр.

“Ако нямаме жива връзка с Бога, ние никога не ще можем да устоим на нездравото влияние на себелюбието, самодоволството и изкушението да съгрешаваме. Възможно е да изоставим множество лоши навици, за известно време можем да се разделим със Сатана, но без жива връзка с Бога, създадена чрез ежеминутно лично себепредаване, ние ще бъдем победени.” КВ – 190 стр.

“Най-обичайната изява на греха срещу Светия Дух се състои в упоритото пренебрегване на небесната покана за покаяние. Всяка стъпка в отблъскването на Христос е стъпка към отхвърляне на спасението и към грях срещу Светия Дух.” КВ – 190 стр.

“Отблъсквайки Христос, еврейският народ извърши непростим грях; ако пренебрегнем милостивата покана, можем да направим същата грешка. Ние обиждаме Княза на живота, злепоставяме Го пред сатанинската синагога и пред цялата Вселена, когато откажем да слушаме Неговите упълномощени вестители, а вместо това слушаме посредниците на Сатана, които отвеждат душата настрана от Христос.” КВ – 190,191 стр.

“Всички, които приемат Христос с вяра, се свързват с Него с връзки, по-силни от роднинските. Те стават едно с Него, така както Той е едно с Отец.” КВ – 191 стр.

“Каква подкрепа би намерил Христос в Своите земни роднини, ако те бяха повярвали в Него като в небесен пратеник и Му бяха помогнали да върши Божието дело! Тяхното неверие помрачи земния живот на Исус. То бе част от горчивата чаша на скръбта, която Той изпи за нас.” КВ – 191 стр.

“Имаше един дом, в който Исус обичаше да ходи – дома на Лазар, Мария и Марта; духът Му можеше да си почине в атмосфера на вяра и любов. И все пак нямаше нито един човек на земята, който да схване Божествената Му мисия или да разбере за бремето, което Той носеше за цялото човечество.” КВ – 191,192 стр.

“Тези, които са призовани да страдат за Христос, които трябва да изтърпят неразбиране и недоверие дори в собствения си дом, могат да се успокоят с мисълта, че и Исус е претърпял същото. Той им съчувства дълбоко. Поканва ги за Свои приятели и да намерят мир там, където Той го е намерил – в близостта с Отец.” КВ – 192 стр.

“Господ, Спасителят наш, ни е по-близък от баща, майка, брат, приятел или любим. “Не бой се – казва Той, – защото Аз те изкупих, призовах те по име; Мой си ти – Понеже ти бе скъпоценен пред очите Ми и почетен и Аз те възлюбих. Затова ще дам човеци за тебе и племена за живота ти” (43:1,4 Исая 43:1,4).” КВ – 192 стр.

“А ако поддържаме родствената си връзка с Него, с каква нежност трябва да се отнасяме към онези, които са братя и сестри на Господа ни! Не трябва ли да побързаме да признаем изискванията на отношенията ни с Бога? След като сме приети в Божието семейство, нима не е нужно да почитаме нашия Отец и нашите роднини?” КВ – 192 стр.

КВ – Копнежът на вековете