МЪЛЧИ! УТИХНИ!
“Този ден в живота на Исус бе изпълнен с много събития…. След като разпусна множествата, Го взеха в лодката “тъй както бе” и бързо отплуваха… Изтощен от умора и глад, Той легна в задната част на ладията и скоро заспа.” КВ – 197 стр.
“Внезапно тъмнина покри небето, вятърът се понесе устремно по планинските клисури покрай източния бряг и над езерото се разрази силна буря… Тези калени рибари бяха прекарали живота си сред езерото,…но сега силата и умението не можеха да им помогнат.” КВ – 197,198 стр.
“Безпомощни и отчаяни извикаха: “Наставниче! Наставниче!”… Гласовете им бяха заглушени от тътена на бурята и отговор не последва. Обзе ги съмнение и страх. Дали Исус ги е забравил?” КВ – 198 стр.
“Внезапно светкавица пронизва тъмнината и учениците виждат Исус заспал, необезпокояван от грохота. Удивени и отчаяни, те възкликват: “Учителю, нима не Те е грижа, че загиваме?” Как е възможно да почива така спокойно, докато са в опасност и се борят със смъртта?” КВ – 198 стр.
“Викът им събужда Исус. Когато светкавицата Го осветява, те виждат лицето Му, излъчващо небесен мир, погледът Му – себеотрицателна, нежна любов и сърцата им се обръщат към Него с вика: “Господи, спаси! Загиваме!” КВ – 198 стр.
“Никога душа не е произнасяла тази молба, без да бъде чута… Исус се изправя. Застава посред тях…Вдига ръка, толкова често използвана за вършене на добрини, и заповядва на бурното езеро: “Мълчи! Утихни!” Бурята престава. Огромните вълни се смаляват и утихват.” КВ – 198 стр.
“Лодките, тръгнали след Исус, бяха в такава опасност, в каквато бе и лодката на учениците. Пътуващите бяха обхванати от ужас и отчаяние, но Исусовата заповед замени бурята с покой… В последвалата тишина страхът бе забравен.” КВ – 198 стр.
“Когато Исус бе събуден, за да се справи с бурята, в Него цареше съвършен мир. В думите и в погледа Му нямаше и следа от страх, защото и в сърцето Му нямаше страх.” КВ – 198 стр.
“Исус вярваше в могъществото на Отец. Той се надяваше на вярата – вярата в Божията любов и грижа. Силата на думите, които укротиха бурята, принадлежеше на Бога.” КВ – 198,199 стр.
“Както Исус се остави с вяра в ръцете на Отец, така и ние трябва да се оставяме в ръцете на нашия Спасител. Ако учениците Му се бяха доверили, те щяха да запазят мира си. Страхът при опасността разкри неверието им…Едва когато се отчаяха от собствените си възможности и се обърнаха към Него, Той можа да им помогне.” КВ – 199 стр.
“Колко често ние преживяваме същата опитност като учениците! Когато се разразяват бурите на изкушението и свирепите светкавици проблясват, и вълните ни заливат, ние се борим сами с бурята, като забравяме, че има Един, Който може да ни помогне.” КВ – 199 стр.
“Уповаваме се на собствената си сила, докато загубим надежда и сме готови да загинем. Тогава си спомняме за Исус и ако Го призовем да ни спаси, няма да е напразно.” КВ – 199 стр.
“Въпреки че Му е мъчно да укорява нашето неверие и самонадеяност, Той никога няма да пропусне да ни даде помощта, от която се нуждаем. На суша или по море, ако имаме Спасителя в сърцата си, няма защо да се боим.” КВ – 199 стр.
“Живата вяра в Изкупителя ще укроти морето на живота и ще ни избави от опасността по начин, за който Той знае, че е най-добър.” КВ – 199 стр.
“Има и друг духовен урок в чудото на укротяването на бурята… Грехът е разрушил нашия мир. Докато душата е непокорна, не можем да намерим покой. Никаква човешка сила не може да контролира властващите в сърцето страсти. Ние сме толкова безпомощни, колкото бяха учениците при укротяването на бурята.” КВ – 199 стр.
“Но Този, Който усмири с думи вълните в Галилея, е изрекъл думи на мир за всяка душа. Колкото и да е свирепа бурята, тези, които извикат към Исус “Господи, спаси ни”, ще се избавят.” КВ – 199 стр.
“Неговата благодат, примиряваща душата с Бога, укротява бушуващите човешки страсти и сърцето намира покой в Божията любов. “Превръща бурята в тишина и вълните – утихват. Тогава те се веселят, защото са утихнали; така Той ги завежда на желаното от тях пристанище” (107:29,30 Пс.107:29,30).” КВ – 199 стр.
“В ранната утрин Спасителят и Неговите спътници се приближиха до брега и светлината на изгряващото слънце докосна водите и сушата… Но едва стъпили на твърда земя, очите им съзряха гледка, по-ужасна и от вихъра на бурята. Излизайки от някакво скривалище между гробниците, двама луди се втурнаха към тях, като че ли с намерение да ги разкъсат на парчета.” КВ – 199 стр.
“Учениците и техните спътници се разбягаха ужасени, но след малко забелязаха, че Исус не е с тях и се обърнаха, за да Го потърсят. Той стоеше там, където Го бяха оставили. Този, Който бе укротил бурята, Който бе срещнал Сатана и го Бе победил, не избяга и от демоните.” КВ – 199 стр.
“Исус властно заповяда на нечистите духове да излязат от тях. Думите Му проникнаха в замъглените умове на нещастниците. Те с мъка започнаха да разбират, че до тях стои Един, Който може да ги освободи от измъчващите ги демони.” КВ – 200 стр.
“Междувременно с обзетите от демони бе станала чудна промяна. Умовете им се бяха прояснили, очите им излъчваха разум. Външният им вид, така дълго оформян по образа на Сатана, стана изведнъж приветлив; окървавените ръце се отпуснаха спокойно и мъжете с радостни гласове започнаха да славят Бога за своето избавление.” КВ – 200 стр.
“Двамата луди бяха наплашили цялата околност. Никой не смееше да минава през мястото, където те живееха, защото свирепи като демони нападнаха пътниците. Сега тези хора бяха облечени и смислени, застанали в нозете на Исус, за да слушат думите и да славят Този, Който ги бе спасил.” КВ – 200 стр.
“Пред гадаринците бе живото свидетелство на Христовата сила и милост. Те видяха хората, на които им бе възвърнат разсъдъкът, но се уплашиха толкова много за земните си притежания, че Този, Който пред очите им бе победил княза на тъмнината, бе счетен за натрапник. Така те не допуснаха небесния Дар до своите врати.” КВ – 200 стр.
“Ние нямаме възможност да отблъснем личността на Христос, както направиха гадаринците, но въпреки това мнозина отказват да се подчинят на Неговото слово, тъй като подчинението би изисквало жертване на земни придобивки. За да не им причини Исусовото присъствие някаква материална загуба, много хора отхвърлят Неговата благодат и отблъскват Духа Му.” КВ – 200,201 стр.
“Доста по-различно обаче бе отношението на излекуваните луди. Те жадуваха за близост със своя избавител. В Неговото присъствие се чувстваха защитени от демоните, които ги бяха измъчвали и провалили живота им.” КВ – 201 стр.
“Докато Исус се канеше да се качи на ладията, те се хванаха здраво за Него, коленичиха в нозете Му и Го помолиха да ги допусне близо до Себе Си, за да могат постоянно да слушат думите Му. Но Исус им поръча да си отидат у дома и да разкажат за великите неща, които Господ им е сторил.” КВ – 201 стр.
“Ето делото, което трябваше да извършат – да си отидат в езическите домове и да разкажат за благословението, получено от Исус.” КВ – 201 стр.
“Но след като Исус им посочи тяхното задължение, те се подчиниха с готовност. Разказаха за Него не само на своите семейства и съседи, но преминаха през цялата област Декаполис, като навсякъде говореха за силата Му да спасява и описваха как ги е освободил от демоните.” КВ – 201 стр.
“Чрез това дело те можеха да получат много по-голямо благословение, отколкото ако бяха останали при Исус, за да имат полза само за себе си. Ние сме по-близо до Спасителя най-вече когато разпространяваме благата вест за спасение.” КВ – 201 стр.
“Двамата излекувани бяха първите мисионери, които Христос изпрати да проповядват евангелието в областта Декаполис… Никога преди не бяха слушали Негова проповед… Но те изпитаха върху себе си доказателството, че Исус е Месия. Можеха да разкажат онова, което знаят, което сами бяха видели, чули и почувствали от Христовата сила.” КВ – 201 стр.
“Всеки, чието сърце е било докоснато от Божията благодат, може да постъпи така… Като свидетели за Христос ние трябва да разказваме това, което знаем, което сме видели, чули и почувствали.” КВ – 201 стр.
“Ако сме следвали Исус стъпка по стъпка, ще можем да разказваме много верни неща за начина, по който Той ни е водил. Ще можем да обясняваме как сме изпитали Неговото обещание и сме открили, че то е вярно.” КВ – 201 стр.
“Въпреки че гадаринците не Го приеха, Исус не ги остави в тъмнината, избрана от тях… Ето защо Исус им изпрати светлината чрез онези, които не биха отказали да слушат.” КВ – 201 стр.
“Макар че Спасителят си замина, излекуваните мъже останаха като свидетели за Неговата сила. Тези, които бяха медиуми на княза на тъмнината, станаха проводници на светлината, посланици на Божия Син.” КВ – 202 стр.
“В цялата област се отвори врата за навлизане на евангелието. Когато Исус се върна в Декаполис, народът се насъбра около Него и в продължение на три дни не само жителите на един определен град, а хилядно множество от цялата област чу вестта за спасение.” КВ – 202 стр.
“Тези нещастни човешки същества, живеещи в гробище, завладени от демони, поробени от необуздани страсти и отвратителна похот, представляваха това, в което би се превърнало човечеството, ако бъде предадено под властта на Сатана.” КВ – 202 стр.
“Всеки път, когато хората отхвърлят поканата на Спасителя, се поддават на Сатана. И днес мнозина от всяко съсловие – у дома, в работата и дори в църквата, вършат същото. Затова насилията и престъпленията са залели земята и морална тъмнина, подобно на мъртвешки саван, покрива домовете.” КВ – 202 стр.
“Сатана е разкрит пред човечеството и пред ангелите като враг на хората и унищожител; Христос – като Приятел и Избавител. Неговият Дух ще развие в човека всичко, което облагородява характера и извисява душата.” КВ – 202 стр.
“Той ни е призовал, за да получим славата – характера, на нашия Господ Исус Христос; призовал ни е да бъдем “съобразни с образа на Сина Му” (2Сол.; 2:14 8:29 по 2Сол. 2:14; Римл. 8:29).” КВ – 202 стр.
“А душите, които са изпаднали дотам, че са станали инструменти на Сатана, все още могат да бъдат преобразени чрез Христовата сила във вестители на правдата и Божият Син да ги изпрати да разкажат “какви неща им е сторил Господ и как се е смилил за тях” КВ – 202 стр.
КВ – Копнежът на вековете