„ЕЛАТЕ И СИ ПОЧИНЕТЕ”
“При завръщането си от мисионерската обиколка…учениците дойдоха при Исус и Му разказаха всичко…своите приятни и неприятни преживявания, радостта от резултатите на труда им и болката от неуспехите, грешките и слабостите.” КВ – 213 стр.
“Те бяха извършили грешки в първата си евангелизаторска мисия и когато честно разказаха на Исус за своите преживявания, Той разбра, че се нуждаят от още много напътствия. Видя също, че учениците са изтощени от работа и е необходимо да си починат.” КВ – 213 стр.
“Те имаха силна подкрепа в своята работа, защото Христос не ги бе изпратил, без да им даде Светия Дух, и с вяра в Него учениците вършеха много чудеса.” КВ – 213 стр.
“Сега обаче имаха нужда да се хранят с хляба на живота. Трябваше да отидат на уединено място, където да общуват с Исус и да получават напътствия за бъдещата си работа.” КВ – 213 стр.
“Тъй като учениците виждаха, че постигат успехи в своето служене, имаше опасност да започнат да разчитат на себе си, да подхранват духовна гордост и по този начин да паднат в сатанинските изкушения.” КВ – 214 стр.
“Предстоеше им велико дело и те трябваше да научат преди всичко, че силата им не идва от самите тях, а от Бога.” КВ – 214 стр.
“Също като Мойсей в Синайската пустиня, като Давид сред хълмовете на Юдея или като Илия край потока Херит учениците имаха нужда да се отделят от работата си, за да общуват с Христос, с природата и да останат насаме със собствените си мисли.” КВ – 214 стр.
“… дейността на Христос в Галилея нямаше да продължи още дълго. Денят на Неговите страдания наближаваше и затова Той пожела да остане за известно време настрана от шума на тълпата.” КВ – 214 стр.
“Близо до Витесда, откъм северната страна на езерото, имаше необитаема земя, която можеше да посрещне Исус и учениците Му със свежия зелен цвят на пролетта и да им предложи убежище.” КВ – 214 стр.
“Самата природна красота предлагаше почивка и благоприятна промяна за сетивата. Там щяха да слушат Христовите думи, без да се чуват гневните прекъсвания, подвикванията и обвиненията на фарисеите. Там можеха да се радват за кратко време на близостта със своя Господ.” КВ – 214 стр.
“Почивката на Христос и апостолите не бе прищявка. Времето, което прекараха в уединение, не бе предназначено за удоволствия. Те разговаряха за Божието дело и за това, как да направят служенето си по-ефикасно.” КВ – 214 стр.
“Бог е определил на всеки човек работа според способностите му (виж Еф. 4:11-13) и не би желал няколко души да изнемогват, а другите да нямат никаква физическа или духовна натовареност.” КВ – 215 стр.
“Христовите думи на състрадание важат за Неговите служители днес така, както са вижали за учениците Му. “Дойдете- и починете си”, казва Той на всички уморени.” КВ – 215 стр.
“Не е разумно да бъдем постоянно напрегнати от работа и вълнение дори когато работим за духовните нужди на хората; по този начин се занемарява личното благочестие и силата на ума, душата и тялото отслабва.” КВ – 215 стр.
“Себеотрицанието е необходимо за Христовите последователи и трябва да се правят жертви, но е важно да внимаваме да не би чрез прекаленото ни усърдие сатана да се възползва от човешката слабост и Божието дело да бъде провалено.” КВ – 215 стр.
“Подобно на учениците за нас има опасност да забравим, че зависим от Бога и да се опитаме да направим спасител от собствените си дела. Необходимо е да не сваляме погледа си от Исус и да помним, че вършим работата чрез Неговата сила.” КВ – 215 стр.
“Макар че трябва да работим искрено за спасението на погиналите, необходимо е да отделяме време за размисъл, за молитва и за изучаване на Божието слово.” КВ – 215 стр.
“Само дейността, която се извършва с много молитва и е осветена от Христовите заслуги, ще се окаже накрая полезна за нашето спасение.” КВ – 215 стр.
“Никой друг човешки живот не е бил така изпълнен с труд и тежки отговорности, както животът на Исус. И все пак, колко често се е молел Той! Как постоянно бе във връзка с Бога!” КВ – 215 стр.
В живота Си, изцяло посветен на доброто на хората, Спасителят смяташе за необходимо да се оттегля от шумните пътища и от тълпата, която Го следваше постоянно. Трябваше да прекъсва непрестанната Си работа и близостта с човешките нужди, за да търси уединение и общуване със Своя Отец.” КВ – 215 стр.
“Като един от нас, Който споделя нашите нужди и слабости, Той разчиташе единствено на Бога. На безлюдни места Христос искаше Божествена сила, за да може да издържи всички отговорности и изпитания.” КВ – 215,216 стр.
“Общувайки с Бога, Христос получи от Него живот, за да може да дава живот на света. Неговата опитност трябва да бъде и наша.” КВ – 216 стр.
“Ако днес намерим време да отидем при Исус и да Му разкажем за нашите нужди, няма да останем разочаровани; Той ще застане от дясната ни страна и ще ни помогне.” КВ – 216 стр.
“Всеки от нас поотделно трябва да чуе как Бог говори на сърцето. Когато всеки друг глас бъде заглушен и ние тихо чакаме пред Него, тишината на душата прави Божия глас по-ясен.” КВ – 216 стр.
“Само при Него можем да намерим истински покой. Това е истинската подготовка за служене на Бога…Животът ще започне да излъчва аромат и да разкрива Божията сила, която ще докосва сърцата и на други хора.” КВ – 216 стр.
КВ – Копнежът на вековете
