ЕДНА НОЩ НА ЕЗЕРОТО

 “В дните на Мойсей Бог бе хранил Израил с манна в пустинята, а кой би могъл да бъде човекът, който ги нахрани през деня, освен Този, за Когото Мойсей бе пророкувал?” КВ – 223 стр.

“Никаква човешка сила не би могла да направи от пет ечемичени хлебчета и две рибки храна, която да стигне за изхранването на хиляди гладни хора. Те си казваха един на друг: “Наистина Тоя е пророкът, Който щеше да дойде на света.” КВ – 223 стр.

“Надеждите на народа ставаха все по-големи. Това е Този, Който ще направи от Юдея земен рай, земя, в която текат мляко и мед.” КВ – 223 стр.

“Той може да задоволява всяко желание, да премахне властта на омразните римляни, да избави Юда и Ерусалим, да дава здраве на войниците, ранени в битки, да снабдява цели армии с храна, да завладява народи и да даде на Израил така желаното световно господство.” КВ – 223 стр.

“След като се съвещаваха помежду си, те решиха да Го грабнат насила и да Го провъзгласят за цар на Израил. Учениците се съгласиха с множеството да обявят трона на Давид за законно наследство на техния Учител.” КВ – 223 стр.

“Те усилено се подготвяха да осъществят своето намерение, но Исус видя какво става и разбра, за разлика от тях, какви ще бъдат последиците от това действие.” КВ – 223 стр.

“Насилие и бунт биха последвали опита Исус да бъде поставен на престола и трудът за установяване на духовното царство би бил прекратен. Това действие трябваше да бъде спряно незабавно. ” КВ – 224 стр.

“След като извика Своите ученици, Исус им нареди да се качат на лодката и веднага да се върнат в Капернаум, а да оставят Той да разпусне множествата.” КВ – 224 стр.

“След като остана сам, Исус “отиде на бърдото да се помоли”. Часове наред продължиха молитвите Му към Бога. Молеше се не само за Себе Си, а и за хората. Молеше се за сила да им разкрие Божествения характер на Своята мисия, за да не може Сатана да ги заслепява и да покварява начина им на мислене.” КВ – 224 стр.

“С мъка в сърцето и в душевна борба Той се молеше за Своите ученици… Вместо възкачването Му на Давидовия трон, щяха да станат свидетели на Неговото разпятие, което щеше да бъде истинското Му коронясване.” КВ – 224 стр.

“През деня учениците бяха свидетели на чудните Христови дела. Сякаш Небето бе слязло на земята. Впечатленията от този незабравим славен ден би трябвало да ги изпълват с вяра и надежда.” КВ – 225 стр.

“Ако бяха започнали да разговарят за всички тези неща, след като сърцата им преливаха от вълнение, не биха се поддали на изкушенията.” КВ – 225 стр.

“Силна буря ги връхлетя ненадейно, а те не бяха подготвени за нея. Промяната бе рязка, тъй като денят бе съвършено тих. Когато вятърът ги заблъска, те се изплашиха.” КВ – 225 стр.

“Забравиха за своето недоволство, за неверието си, за нетърпението. Всеки се стремеше да спаси ладията от потъване.” КВ – 225 стр.

“Исус не ги бе забравил. Той ги наблюдаваше от брега и виждаше как изплашените до смърт мъже се борят с бурята. Нито за момент не изгуби от поглед Своите ученици.” КВ – 225 стр.

“Както майката с нежност и любов наблюдава детето си, така състрадателният Учител наблюдаваше учениците Си. Когато сърцата им се смириха, нечистите им амбиции изчезнаха и смирено помолиха за помощ, която им бе дадена.” КВ – 225 стр.

“В момента, в който учениците смятат, че са загубени, лъч светлина осветява една тайнствена фигура, приближаваща се към тях по водата. Но те не знаят, че това е Исус. Този, Който е дошъл да им помогне, те считат за враг.” КВ – 225 стр.

“Учениците мислят, че това е призрак, който вещае тяхното унищожаване, и извикват от страх… Любимият им Учител се обръща, гласът Му успокоява страховете им. “Дерзайте! Аз Съм; не бойте се.” КВ – 225 стр.

“Веднага, след като можаха да проумеят този чуден факт, Петър излезе от себе си от радост. Като че ли още ненапълно повярвал, той извиква: “Господи, ако Си Ти, кажи ми да дойда при Тебе по водата.” “А Той рече: Ела.” КВ – 226 стр.

“Гледайки към Исус, Петър вървеше сигурно, но когато самодоволно погледна назад към своите спътници в ладията, очите му се отклониха от Спасителя.” КВ – 226 стр.

“За момент Христос се скри от погледа му и вярата му изчезна. Започна да потъва. Но когато вълните го погълнаха, вдигна погледа си от разгневените води и поглеждайки Исус, извика: “Господи, избави ме.” Исус незабавно хвана протегнатата ръка и каза: “Маловерецо, защо се усъмни?” КВ – 226 стр.

“Колко често заприличваме на Петър, когато ни връхлети беда. Ние гледаме към вълните вместо да държим погледа си прикован към Спасителя. Подхлъзваме се и мощните води заливат душите ни.” КВ – 226 стр.

“Не бой се – казва Той, – защото Аз те изкупих, призовах те по име; Мой си ти. Когато минаваш през водите, с тебе ще бъда, и през реките – те не ще те потопят; когато ходиш през огъня, ти няма да се изгориш и пламъкът не ще те опали. Защото Аз Съм Йехова, твоят Бог, Светият Израилев, твоят Спасител” (Исая 43:1-3).” КВ – 226 стр.

“Исус четеше като на книга характера на Своите ученици. Той знаеше колко сериозно ще бъде изпитана тяхната вяра. При случая в езерото искаше да разкрие на Петър собствената му слабост, да му покаже, че сигурността зависи от постоянното упование в Божествената сила.” КВ – 226 стр.

“Сред бурите на изкушенията Петър би могъл да върви в безопасност само ако отхвърли себелюбието и разчита на Спасителя. Точно там, където се смяташе за силен, той бе слаб; едва когато разбра собствената си слабост, можа да проумее колко е важно да разчита на Христос.” КВ – 226 стр.

“Ден след ден Бог наставлява Своите чада. Чрез събитията в ежедневния живот Той ги подготвя за ролята на по-голямата сцена, която Неговото провидение им е определило.” КВ – 226 стр.

“Резултатът от всекидневните изпитания решава тяхната победа или поражение в моменти на тежки житейски кризи.” КВ – 226 стр.

“Хората, които не успеят да разберат, че са в постоянна зависимост от Бога, ще бъдат победени от изкушенията.” КВ – 226 стр.

“Сега ние можем да си мислим, че сме стъпили на сигурна почва и никога няма да се поклатим… Но Сатана има намерение да се възползва от нашите наследени и придобити недостатъци в характера и да заслепи очите ни за нашите нужди и дефекти.” КВ – 226 стр.

“Само ако осъзнаем собствената си слабост и не отклоняваме погледа си от Исус, ще можем да живеем в сигурност.” КВ – 226 стр.

КВ – Копнежът на вековете