СЪБАРЯНЕ НА ПРЕГРАДИ
“След срещата с фарисеите Исус напусна Капернаум и като мина през Галилея, се отправи към хълмистата страна на финикийската граница… Исус се надяваше да намери в тази област желаното уединение, което не се намери във Витсаида.” КВ – 238 стр.
“Жителите на тази област бяха от древната ханаанска раса. Като идолопоклонници, те бяха презирани и мразени от евреите. Към тях принадлежеше жената, която сега се представи на Исус. Тя бе езичница и следователно лишена от привилегиите, на които евреите се радваха всеки ден.” КВ – 238 стр.
“Между финикийците живееха и много евреи, така че вестта за Христовите дела беше проникнала и в тази област… И тази жена бе чула за пророка, който лекувал всякакви болести. Като чу за силата Му, в сърцето– бликна надежда.” КВ – 238 стр.
“Подтиквана от майчината любов, тя реши да представи на Исус случая на дъщеря си. Имаше твърдото намерение да Му изплаче болката си. Той трябваше да излекува нейното дете! ” КВ – 238 стр.
“Христос познаваше състоянието на жената. Той знаеше, че тя желае силно да Го види, затова сам застана на пътя -. Помагайки в скръбта, щеше да даде жив урок на учениците Си.” КВ – 238 стр.
“Израилтяните – народът, на който бе дадена всяка възможност да разбере истината, не знаеха нищо за нуждите на заобикалящите ги хора и не правеха нищо за да помогнат на намиращите се в тъмнина души. Разделящата стена, издигната от еврейската гордост, не позволяваше и на учениците дори да съчувстват на езическия свят. Преградите обаче трябваше да се съборят.” КВ – 239 стр.
“Христос не отговори веднага на молбата на жената. Той прие тази представителка на презряната раса така, както евреите биха я приели. Искаше учениците Му да видят картинно студенината и безсърдечието, с които евреите се отнасяха в такива случаи.” КВ – 239 стр.
“Макар че Исус не отговори, жената не загуби вярата си. Отмина я, сякаш не я чува, но тя тръгна подир Него, продължавайки да Го моли.” КВ – 239 стр.
“Жената замоли още по-настоятелно. Тя коленичи пред нозете на Христос и извика: “Господи, помогни ми!” Исус, все още отблъскващ привидно нейната молба според безмилостните предразсъдъци на евреите, отговори: “Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.” КВ – 239 стр.
“Отговорът би обезсърчил всеки не толкова усърден просител. Но жената осъзна, че сега е нейната възможност. Под привидния отказ на Исус тя съзираше състрадание, което не можеше да се прикрие.” КВ – 239 стр.
“Докато децата на семейството ядат на бащината трапеза, кучетата не остават гладни. Те имат право на трохите, които падат от богато наредената маса. По същия начин, докато за Израил бяха определени много благословения, нямаше ли и за нея едно благословение?” КВ – 239 стр.
“Спасителят бе удовлетворен. Той бе изпитал вярата – в Него. С поведението Си към жената Исус показа, че тази, която бе смятана за отхвърлена от Израил, не е вече чужденка, а дете от Божието семейство. И като дете има правото да участва в даровете на Отца.” КВ – 240 стр.
“Сега Христос изпълни молбата ѝ и завърши урока за учениците. Поглеждайки я със състрадание и любов, Той казва: “О, жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието ти!” В същия час дъщеря ѝ оздравя.” КВ – 240 стр.
“Този случай бе единственото чудо, което Исус извърши през това свое пътуване. Той бе отишъл на границата на Тир и Сидон, за да извърши точно това дело.” КВ – 240 стр.
“Пожела да помогне на нещастната жена, но в същото време да остави един пример за Своето дело на милост към едно лице от презрения народ, за да знаят учениците Му как да работят, когато Той нямаше да бъде лично между тях.” КВ – 240 стр.
“Когато каза: “Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом”, Той потвърди една истина. И в делото за ханаанката изпълни Своята мисия. Тази жена бе една от изгубените овце, които Израил трябваше да е спасил. Сега Христос вършеше тяхната работа – задачата, която те бяха занемарили.” КВ – 240 стр.
“Постъпката на Христос даде на учениците по-ясна представа за работата, която им предстоеше сред езичниците. Те видяха извън Юдея широко поле за дейност. Видяха души, понасящи страдания, непознати на по-облагодетелстваните.” КВ – 240 стр.
“Сред онези, които бяха учени да презират, имаше души, които копнееха за помощта на великия Лечител, жадуващи за светлината на истината, която бе тъй щедро излята над евреите.” КВ – 240 стр.
“Христовото отиване във Финикия и извършеното там чудо преследваха и друга, по-широка цел. Излекуването бе извършено не само за скърбящата жена, нито дори за учениците и за тези, които ги наследиха в работата им, но “за да повярвате, че Исус е Христос, Божият Син, и като вярвате, да имате живот в Неговото име” (Йоан 20:31).” КВ – 240,241 стр.
“Същите сили, които отдалечаваха хората от Христос преди осемнадесет века, работят и днес. Духът, който издигна разделителната стена между евреи и езичници, действа и днес.” КВ – 241 стр.
“Гордостта и предразсъдъците са издигнали високи стени между разните човешки съсловия…Но такива души нека не мислят, че са изключени от Христос. Няма издигнати от хора или от сатана прегради, през които вярата да не може да проникне.” КВ – 241 стр.
“Финикийката се хвърли с вяра срещу преградите, издигнати между евреи и езичници. Въпреки обезсърчението, като не обръщаше внимание на външния вид на нещата, който би могъл да предизвиква съмнение, тя се упова на любовта на Спасителя.” КВ – 241 стр.
“Благословенията на спасението са за всяка душа. Човек може да не участва в Божието благословение чрез евангелието само по собствен избор.” КВ – 241 стр.
“Без разлика на възраст, чин, народност или религиозни убеждения всички са еднакво поканени да отидат при Христос, за да живеят.” КВ – 241 стр.
КВ – Копнежът на вековете
