ИСТИНСКИЯТ ЗНАК

 

“В областта Декаполис бяха излекувани болните от бяс от Герасин… Разказът им възбуди у жителите на областта желание да видят Исус, така че, когато Той дойде наново в тази местност, около Него незабавно се събра народ.” КВ – 242 стр.

“И Му доведоха един глух и заекващ човек… Той го отведе настрана от народа, постави пръстите Си в ушите му, докосна се до езика му и като погледна към небето, въздъхна при мисълта за ушите, които не искаха да слушат истината, и езиците, които отказваха да признаят Изкупителя. При думите “отвори се!” говорът на човека се възвърна,…” КВ – 242 стр.

“Исус се изкачи на една планина и народът Го заобиколи, като донесе пред нозете Му своите болни и хроми. Той излекува всички, а народът, макар да бе езически, прослави израилевия Бог.” КВ – 242 стр.

“В продължение на три дни жителите на онази област се трупаха около Христос… В края на трите дни храната се свърши. Исус не искаше да ги изпрати гладни и поиска от учениците Си да им дадат храна.” КВ – 242 стр.

“И този път учениците проявиха неверие. Във Витсаида бяха видели как с Христовото благословение малкият им запас бе достатъчен, за да нахрани множеството и все пак сега не донесоха пред Господа всичката си храна с вярата, че Неговата сила ще я умножи, за да стигне на гладните тълпи.” КВ – 242 стр.

“Освен това нахранените във Витсаида бяха евреи, а тези тук – езичници. Еврейските предразсъдъци все още бяха вкоренени в сърцата на учениците и те Му отговориха: “Отгде да имаме в уединено място толкова хляб, че да нахраним такова голямо множество?” КВ – 242 стр.

“Но покорни на думата Му, донесоха това, което имаха: седем хляба и две риби. Множеството бе нахранено и вдигнаха останалите седем пълни кошници къшеи. Така бяха подкрепени четири хиляди мъже, освен жени и деца, и Исус ги отпрати с радостни и благодарни сърца.” КВ – 242 стр.

“След това взе една ладия и заедно с учениците Си прекосиха езерото до Магдала, на южния край на Генисаретската равнина… сега, когато дойде отново в Галилея, където бе извършил повечето от милостивите Си дела и бе поучавал народа, посрещнаха Го с презрение и неверие.” КВ – 243 стр.

“И тъй фарисеите и садукеите дойдоха при Христос и поискаха да им даде предзнаменование от Небето. Когато в дните на Исус Навин Израил отиде да се бие с ханаанците при Веторон, слънцето спря по заповед на водача, докато се спечели победата.” КВ – 243 стр.

“Много подобни чудеса бяха станали в тяхната история. И тази делегация искаше от Исус подобен знак. Но евреите не се нуждаеха от такива знаци. Външен знак не можеше да им помогне. Те не се нуждаеха от умствено просвещение, а от духовно обновление.” КВ – 243 стр.

“Христовите думи, изговорени със силата на Светия Дух, които ги бяха убедили в греховете им, бяха знакът, който Бог даде за тяхното спасение.” КВ – 243 стр.

“А и направо от небето бяха дадени знамения, които потвърждаваха Христовата мисия. Песента на ангелите, чута от овчарите, звездата, водеща мъдреците, гълъбът и чутият от небето глас при Христовото кръщение свидетелстваха за Него.” КВ – 243 стр.

“Както проповедта на Йона бе знак за ниневийците, така и Христовото проповядване щеше да бъде знак за този род.” КВ – 243 стр.

“Но каква разлика в приемането на словото! Жителите на големия езически град се разтрепериха, като чуха Божието предупреждение. Царе и благородници се смириха. Висши и нисши извикаха единогласно към небесния Бог и Той ги помилва.” КВ – 243 стр.

“Всяко чудо, извършвано от Христос, бе белег на Неговата Божественост. Той вършеше делото, което бе предсказано, че Месия ще върши. Но за фарисеите тези милостиви дела бяха явно оскърбление.” КВ – 243 стр.

“Еврейските водачи се отнасяха с жестоко безразличие към човешките страдания. В много случаи облекчаваните от Христос страдания, бяха причинени от тяхното себелюбие и потисничество. В този смисъл Неговите чудеса представляваха за тях изобличение.” КВ – 243 стр.

“Това, което накара евреите да отхвърлят делото на Спасителя бе най-голямото доказателство за Неговата Божественост. Най-висшето значение на Неговите чудеса се съдържа във факта, че те се вършеха за благословение на човечеството.” КВ – 243,244 стр.

“Най-важното доказателство, че Той е слязъл от Бога, е животът Му, изявяващ Божия характер. Той вършеше делата и говореше думите на Бога. Такъв живот е най-голямото чудо.” КВ – 244 стр.

“Когато в наше време се проповядва вестта на истината, много хора подобно на евреите извикват: “Покажи личба! Извърши чудо!”… Но евангелието съдържа знамение за Божествения си произход. Не е ли чудо, че можем да се откъснем от робството на Сатана? Враждата срещу Сатана не е естествено чувство в човешкото сърце. Тя се всажда от Божията благодат. Когато упоритата, своенравна воля се освобождава и се поддава напълно на притегателността на Божиите небесни ангели, извършва се едно чудо.” КВ – 244 стр.

“Всеки път, когато един човек се научи да обича Бога и да пази Неговите заповеди, се изпълнява Божието обещание: “Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас- “ (Езекиил;36:26 Езекиил 36:26).” КВ – 244 стр.

“Знакът, който трябва да се вижда сега и винаги при проповядването на Божието слово, е присъствието на Светия Дух, превръщащ словото в обновителна сила за слушащите. Това е свидетелството, което Бог дава на света за Божествената мисия на Своя Син.” КВ – 244 стр.

“Поискалите знамение от Исус бяха така закоравели в неверието, че не забелязваха Божието подобие в Неговия характер. Те не искаха да видят, че мисията Му изпълняваше Писанията.” КВ – 244 стр.

“ Исус каза: “Внимавайте, пазете се от кваса на фарисеите и от кваса на Ирод.”… Имаше опасност хитрите разсъждения на фарисеите и садукеите да заквасят учениците Му с неверие, така че те да почнат да гледат леко на Христовите дела.” КВ – 244,245 стр.

“Няколко месеца по-късно, “когато се събра многохилядно множество дотолкова, че един други се тъпчеха”, Исус повтори същата поука. “- Той почна да говори първо на учениците Си: Преди всичко пазете се от фарисейския квас, който е лицемерие” (12:1 Лука 12:1).” КВ – 245 стр.

“Прибавеният квас работи незабележимо, като придава своите качества на цялото тесто. Така и лицемерието, когато му се позволи да съществува в сърцето, се просмуква в характера и в живота.” КВ – 245 стр.

“Книжниците и фарисеите вмъкваха измамни принципи. Замъгляваха истинската тенденция на своите учения и използваха всеки случай, за да ги насадят в умовете на слушателите си. А приемеха ли се, те заработваха като квас в тесто, прониквайки и преобразявайки характера.” КВ – 245 стр.

“Същите влияния се предават и днес чрез онези, които се опитват да тълкуват Божия закон по начин, потвърждаващ тяхната практика. Този род хора не атакуват явно закона, но създават спекулативни теории, подкопаващи неговите принципи. Обясняват го така, че убиват силата му.” КВ – 245 стр.

“Тези, които се нареждаха сред Христовите последователи, но не бяха оставили всичко, за да станат Негови ученици, се влияеха до голяма степен от разсъжденията на фарисеите. Те често се колебаеха между вярата и неверието и не съзираха скритите в Христос съкровища на мъдрост.” КВ – 245 стр.

“Даже и учениците, макар външно да бяха оставили всичко заради Исус, в сърцето си не бяха престанали да търсят големи неща за себе си. Този дух подбуждаше борби кой да бъде най-велик. Той заставаше между тях и Христос и ги лишаваше от съчувствие към Неговата себепожертвувателна мисия.” КВ – 245 стр.

“Както в древността, така и днес, изтънченият и измамлив грях се шири между тъй наречените Христови последователи. Колко често нашата служба за Христос, нашето общуване един с друг се петнят от скритото желание за лично величаене!” КВ – 245 стр.

“Колко сме податливи на ласкаене, колко силно е желанието за човешки похвали! Тъкмо тази любов към личното “аз”, желанието за начин на живеене, по-лесен от определения от Бога, кара хората да заместват Божествените заповеди с човешки теории и традиции.” КВ – 245 стр.

“Само Божията сила може да пропъди себелюбието и лицемерието. Промяната е знакът на Неговото действие. Когато възприетата от нас вяра унищожи себелюбието и престореността, когато ни предразполага да търсим Божията, а не своята прослава, можем да бъдем сигурни, че тя е права вяра.” КВ – 246 стр.

“Ще бъде основен и на нашия живот, ако следваме Христос. Исус ни заповядва да постъпваме така, както Той е постъпвал “и по това сме уверени, че Го познаваме, ако пазим заповедите Му” ( 2:3,6 1Йоаново 2:6,3).” КВ – 246 стр.

КВ – Копнежът на вековете