ПРЕДВЕЩАНИЕ ЗА КРЪСТА

 

 “Делото на Христос на земята бързо отиваше към своя край. Пред погледа на Исус се разкриваха живо и ясно събитията, към които вървеше.” КВ – 247 стр.

“Още преди да беше приел човешкото естество, Той бе видял целия път, който трябваше да измине, за да спаси загубеното. Всяка болка, раздираща сърцето Му, всяка гнетяща Го обида, всяко лишение бе открито пред погледа Му, преди още да бе свалил короната и царската одежда и да бе слязъл от престола, за да облече Божествеността Си в човешки образ.” КВ – 247 стр.

“Виждаше ясно пред Себе Си пътя от яслата до Голгота. Известни Му бяха мъките, които щеше да претърпи. Знаеше всичко и все пак каза: “Ето, дойдох….” КВ – 247 стр.

“Христос непрекъснато виждаше пред Себе Си резултата от Своята мисия. Неговият земен живот, изпълнен с толкова труд и саможертва, бе вдъхновен от надеждата, че няма да бъде напразен.” КВ – 247 стр.

“Макар че трябваше първо да приеме кървавото кръщение, макар че на невинната Му душа щяха да натежат греховете на света, макар че бе обхванат от неизказана горест, все пак заради очакващата Го радост избра кръста и презря срама.” КВ – 247 стр.

“Но събитията, които предстояха в житейския Му път, бяха все още скрити от очите на избраните от Него съмишленици…Скоро Той щеше да ги напусне, за да се изправят пред света без утехата на Неговото видимо присъствие.” КВ – 247 стр.

“Исус знаеше, че силната омраза и неверието ще ги преследват, затова пожела да ги подготви за изпитанията.” КВ – 247 стр.

“Христос и учениците Му бяха пристигнали в един от градовете на Кесария Филипова – отвъд границите на Галилея, в област, в която по-голямата част от жителите бяха идолопоклонници… Бяха заобиколени от суеверни изображения, каквито съществуваха по всички части на света.” КВ – 247 стр.

“Исус се надяваше, че видът на тези идоли ще ги подбуди да осъзнаят отговорността си към езичниците.” КВ – 247,248 стр.

“Но първо се уедини и се помоли, за да бъдат подготвени сърцата им за словото Му. Като се върна при тях, не им каза веднага онова, което желаеше да им предаде. Най-напред им даде случай да изповядат вярата си в Него, за да бъдат подкрепени за идващото изпитание.” КВ – 248 стр.

“Той ги попита: “Според както казват хората, Човешкият Син кой е?” Учениците бяха принудени да признаят с тъга, че Израил не е познал своя Месия.” КВ – 248 стр.

“Наистина някои, които видяха чудесата Му, Го обявиха за Давидов Син. Множествата, нахранени във Витсаида, пожелаха да Го провъзгласят за цар на Израил. Мнозина бяха готови да Го приемат за пророк, но не повярваха, че е Месия.” КВ – 248 стр.

“Сега Исус постави втори въпрос, отнасящ се до самите ученици: “Но според както вие казвате, кой съм Аз?” Петър отговори: “Ти си Христос, Син на живия Бог.” КВ – 248 стр.

“Петър още отначало бе повярвал, че Исус е Месия. Много други, които бяха убедени от проповедите на Йоан Кръстител и приеха Христос, по-късно, когато той бе затворен и убит, се усъмниха в Йоановата мисия. По-късно същите се усъмниха и в Исус като Месия, Когото отдавна очакваха.” КВ – 248 стр.

“Много от учениците, които чакаха с нетърпение деня, в който Исус ще заеме престола на Давид, Го напуснаха, когато разбраха, че Той няма такива намерения.” КВ – 248 стр.

“Но Петър и другарите му не се отдръпнаха от своята вяра. Колебливото отношение на довчера хвалещите, а днес осъждащите Го, не разби вярата на верния Христов последовател.” КВ – 248 стр.

“Петър изрази вярата на дванадесетте ученици. И все пак те далеч не разбираха Христовата мисия. Опозицията и кривото представяне на Христос от страна на свещениците и управниците, макар да не можа да отблъсне дванадесетте от Христос, все пак много ги обърка.” КВ – 248 стр.

“Истината, която Петър изповяда, е основата на вярата на всеки вярващ. Тя бе онова, което самият Христос бе нарекъл вечен живот.” КВ – 248 стр.

“Само вярата в Сина може да ни открива Божиите тайни, които “око не е видяло и ухо не е чуло и на човешко сърце не е дохождало” КВ – 248 стр.

“Фактът, че Петър видя Христовата слава, бе доказателство, че той бе “научен от Бога” (6:45 Йоан 6:45). “Блажен си, Симоне, сине Йонов, защото плът и кръв не са ти открили това- “ (Матей 16:17).” КВ – 249 стр.

“Думата Петър означава камък – търкалящ се камък. Петър не бе канарата, върху която се основа църквата. Портите на ада му надделяха, когато той се отрече от своя Господ с клетви. Църквата се изгради върху Този, на Когото портите на ада не можеха “да надделеят” КВ – 249 стр.

“В присъствието на Бога и всички небесни същества, в присъствието на невидимите сили на ада Христос основа църквата Си върху живата Канара. Тази Канара е Той – Неговото тяло, сломено и наранено за нас. На изградената върху тази основа църква “портите на ада няма да – надделеят.” КВ – 249 стр.

“Колко слаба изглеждаше църквата, когато Христос изговори тези думи! Имаше само шепа вярващи, срещу които щеше да бъде насочена силата на всички демони и зли хора. И все пак Христовите последователи не трябваше да се страхуват. Съградени върху Канарата на тяхната сила, те не можеха да бъдат победени.” КВ – 249 стр.

“В продължение на шест хиляди години реките и бурите на сатанинската ярост са връхлитали върху Канарата на нашето спасение, но тя остава непоклатима.” КВ – 249 стр.

“Ще ти дам ключовете на небесното царство и каквото вържеш на земята, ще бъде вързано на небесата, а каквото развържеш на земята, ще бъде развързано на небето.” “Ключовете на небесното царство” са Христовите слова. Всички думи на Свещеното писание са Негови и са включени в този израз.” КВ – 249 стр.

“Тези думи имат силата да отварят и да затварят небето. Те обявяват условията, при които хората са приети или отхвърлени. Така делото на проповядващите Божието слово е ухание от живот за живот или от смърт за смърт. Тяхната мисия има резултати за вечността.” КВ – 249 стр.

“Вместо да определи един като глава на всички, Христос каза на учениците Си: “Но вие недейте се нарича учители.” “Недейте се нарича нито наставници, защото един е вашият наставник – Христос” (23:8,10 Матей 23:8,10).” КВ – 249 стр.

“Църквата е съградена върху Христос като неин основател. Тя трябва да Му се покорява като неин глава. Не бива да разчита на човек, нито да бъде контролирана от човек.” КВ – 250 стр.

“Мнозина мислят, че повереният пост, който заемат в църквата, им дава правото да диктуват какво да вярват и да вършат другите. Такова право Бог не одобрява.” КВ – 250 стр.

“Канарата на вярата е живото присъствие на Христос в църквата. На нея могат да разчитат и най-слабите. А тези, които се смятат за най-силни, ще се окаже, че са най-слабите, ако Христос не стане тяхната сила.” КВ – 250 стр.

“След изповедта на Петър Исус заръча на учениците Си да не казват никому, че Той е Христос. Каза им това, защото опозицията на книжниците и фарисеите бе станала твърде решителна.” КВ – 250 стр.

“Учениците все още очакваха, че Христос ще царува като земен княз. Макар тъй дълго да беше прикривал Своето намерение, вярваха, че Той няма да остане завинаги беден и в неизвестност, а е наближило времето, когато ще основе царството Си.” КВ – 250 стр.

“Учениците слушаха, онемели от скръб и изумление. Христос бе одобрил признанието на Петър, че Го приема за Божи Син, а сега им казваше, че трябва да пострада и умре. Това изглеждаше тъй непонятно!” КВ – 250 стр.

“Петър не можеше да мълчи. Той хвана Учителя си, като че ли искайки да Го предпази от предстоящата гибел, и извика: “Милостив Бог към Тебе, Господи! Това няма да стане с Тебе!” КВ – 250,251 стр.

“Петър обичаше своя Господ, но Исус не го похвали за желанието му да Го защити от страданията. Петровите думи не можеха да бъдат за Исус помощ и утеха в изпитанието, което Го очакваше. Те не бяха в съгласие с Божията благодатна цел към изгубения свят, нито с урока за саможертвата, който Исус бе дошъл да предаде чрез Своя живот.” КВ – 251 стр.

“Петър не желаеше да вижда кръст в Христовото дело. Впечатлението от думите му бе тъкмо обратно на онова, което Христос искаше да запечати в умовете на последователите Си,…” КВ – 251 стр.

“Сатана се опитваше да обезсърчи Исус и да Го отклони от мисията Му, а Петър в сляпата си любов се поддаде на изкушението. Автор на тази мисъл бе князът на злото. Негово внушение се криеше зад този импулсивен апел.” КВ – 251 стр.

“В пустинята Сатана предлагаше на Христос владичеството на света при условие, че ще се откаже от смирението и жертвата. Сега изкушаваше по същия начин Христовия ученик. Опитваше се да обърне погледа на Петър към земната слава, за да не може да види кръста, към който Исус желаеше да насочи погледа им.” КВ – 251 стр.

“Христовите думи бяха отправени не към Петър, а към този, който се опитваше да го отдели от неговия Изкупител: “Махни се зад Мене, Сатано! Не се вмъквай повече между Мене и Моя грешащ служител! Остави Ме да застана лице срещу лице с Петър, за да му открия тайната на Своята любов!” КВ – 251 стр.

“Труден беше този урок за Петър, урок, който заучаваше бавно – че Христовият път на земята минаваше през агония и унижение. Ученикът се ужасяваше от мисълта да участва със своя Господ в страданията. Но в огнената пещ той щеше да научи благословението от тях.” КВ – 251 стр.

“Исус не счете Небето за желано място, докато те бяха загубени. Напусна небесните дворове и ги замени за живот в укори, хули и за позорна смърт. Този, Който бе безмерно богат на Небето, стана беден, за да се обогатим ние чрез Неговото осиромашаване.” КВ – 251,252 стр.

“Любовта към душите, за които Христос е умрял, означава разпъване на личното “аз”. Всеки, който става Божие чадо, трябва занапред да се смята за една брънка от спуснатата от небето верига за спасение на света – едно с Христос в Неговия благодатен план, едно с Него в търсене и спасяване на изгубеното.” КВ – 252 стр.

“Християнинът всякога трябва да има съзнанието, че е посветен на Бога и че чрез характера си трябва да изявява Христос пред света.” КВ – 252 стр.

“Себелюбието е смърт. Никой орган от тялото не може да живее, ако ограничи действията си само около себе си. Сърцето, ако не разпраща кръвта към ръката и главата, скоро ще изгуби силата си.” КВ – 252 стр.

“Както нашата кръв, така и Христовата любов се разпраща по всяка част на Неговото тяло — църквата. Ние сме части един от друг. Човекът, който откаже да се предаде на Неговата любов, ще загине.” КВ – 252 стр.

“Отвъд беднотата и унижението на сегашния момент Исус посочи на учениците Своето идване в слава, не с великолепието на земен владетел, а със славата на Бога и на небесното войнство. “И тогава — каза Той — ще въздаде всекиму според делата му.” КВ – 252 стр.

“Но учениците не разбраха думите Му… Съмнения започнаха да ги безпокоят, защото им се виждаше непонятно Божият Син да бъде подложен на такова жестоко унижение. Те се чудеха защо е нужно Той да отиде доброволно в Ерусалим, за да бъде третиран така, както им каза.” КВ – 252 стр.

“И във всичките си съмнения все още се надяваха на някакво непредвидено обстоятелство, което би предотвратило заплахата, надвиснала над техния Господ. Така скърбяха и се съмняваха, надяваха се и се страхуваха в продължение на шест дълги, мрачни дни.” КВ – 252 стр.

КВ – Копнежът на вековете