ТОЙ СЕ ПРЕОБРАЗЯВА
“Настъпи вечер. Исус повика трима от учениците – Петър, Яков и Йоан, и ги поведе по една пътека през нивите далеч нагоре към усамотения планински склон.” КВ – 253 стр.
“Христос бе премахнал мъките от умовете и телата на много страдащи. Бе събудил тръпката на живота в много изнемощели души. Но Той също бе ограничен от човешкото естество и като учениците се измори от изкачването.” КВ – 253 стр.
“Светлината на залязващото слънце се бавеше все още на планинския връх и позлатяваше със залязващата си слава пътеката, по която вървяха. Скоро обаче светлината се оттегли от хълма и долината, слънцето се скри зад западния хоризонт и над пътниците падна нощният мрак.” КВ – 253 стр.
“Той, Чиято ръка създаде планините и долините, се чувстваше добре сред природата и обичаше нейната тишина. Учениците вървяха по стъпките Му, но се чудеха защо е това уморително изкачване, когато и Той, и те се нуждаят от почивка.” КВ – 253 стр.
“Най-накрая Христос им каза, че няма да продължат повече. Като отиде малко настрана, Човекът на скърбите издигна молитва със силен плач и сълзи. Той молеше за сила да устои на изпитанието заради човечеството.” КВ – 253 стр.
“Трябваше да се подкрепи с нови сили от Всемогъщия, защото само така можеше да посрещне бъдещето. Изля и сърдечните Си желания относно учениците, за да може вярата им да устои в часа на силите на тъмнината.” КВ – 253 стр.
“Исус бе разказал на учениците Си за Своите страдания. Взел ги бе със Себе Си, за да се молят заедно с Него. Той и сега се молеше за тях. Спасителят видя мрачното им настроение и желаеше да облекчи тяхното безпокойство с уверението, че вярата им в Него не е била напразна.” КВ – 253 стр.
“Но не всички, даже и от дванадесетте, можеха да приемат откровението, което искаше да им даде. Затова Той взе в планината само тримата – бъдещите свидетели на Неговата мъка в Гетсимания. ” КВ – 254 стр.
“Сега същността на молитвата Му бе да се даде на учениците изявление за славата, която е имал при Отца, преди да дойде на света, както и да бъдат подкрепени със сила, за да видят с очите си Неговото царство.” КВ – 254 стр.
“Помоли се да им се даде откровение за Неговата Божественост, което в часа на върховната Му агония да ги утешава със съзнанието, че Той е действително Божи Син и че позорната Му смърт е само част от изкупителния план.” КВ – 254 стр.
“Молитвата Му е чута. Докато стои сам, наведен над каменистата земя, небесата се отворят внезапно, златните порти на Божия град се разтварят широко и планината се огрява от светло сияние, което обгръща тялото на Спасителя. ” КВ – 254 стр.
“Някъде отвътре Божественост проблясва през човешкия Му образ и се слива със слизащата отгоре слава. Христос се изправя и застава в Богоподобно величие. Душевната агония е изчезнала. Лицето Му светна “като слънцето” и дрехата Му стана “бяла, бляскава”.” КВ – 254 стр.
“Учениците се събуждат и… когато очите им свикват с чудната светлина, забелязват, че Исус не е сам. От двете Му страни стоят две небесни същества и разговаряха интимно с Него.” КВ – 254 стр.
“Те са Мойсей, който на Синай бе говорил с Бога, и Илия, на когото бе дадена високата привилегия – дадена и на още един от синовете на Адам – да не попадне под властта на смъртта.” КВ – 254 стр.
“На Планината на преображението Мойсей бе свидетел за Христовата победа над греха и смъртта. Той бе представител на онези, които ще излязат от гробовете си при възкресението на праведните.” КВ – 254 стр.
“Илия, взетият на небето, без да види смърт, бе представител на тези, които ще живеят на земята по времето на Христовото второ идване и които ще бъдат изменени “в една минута, в миг на око, при последната тръба” КВ – 254 стр.
“Исус бе облечен в небесна светлина, с каквато ще се яви, когато ще дойде “втори път, без да има работа с грях, за спасение- “. Защото Той ще дойде “в славата на Отца Си със светите ангели” (Евр. 9:28; Марко 8:38).” КВ – 254 стр.
“Обещанието на Спасителя към Неговите ученици сега се изпълни. Бъдещото царство на славата бе представено на планината в миниатюра – Христос Царят, Мойсей – представител на възкръсналите светии, а Илия – представител на преобразените светии.” КВ – 254 стр.
“На Небето Той бе живял сред любов и дружба, а в света, създаден от Него, бе самотен. Сега Небето Му изпрати Свои вестители, не ангели, а хора, понесли страдания и скърби. Те можеха да съчувстват на Спасителя в изпитанията на земния Му живот. ” КВ – 255 стр.
“Тези мъже, предпочетени пред всеки ангел, стоящ около Божия престол, бяха изпратени да говорят с Исус за събитията, свързани с Неговите страдания, и да Го утешат с уверението, че цялото небе Му съчувства.” КВ – 255 стр.
“Понеже бяха повалени от съня, учениците почти не чуха разговора между Христос и небесните вестители. Тъй като не успяха да се преборят с умората и да се молят, не получиха онова, което Бог желаеше да им даде – разбиране на Христовите страдания и на славата, което щеше да последва.” КВ – 255 стр.
“Докато гледаха картината на планината, “светъл облак ги засени; и ето из облака глас, който каза: Този е Моят възлюбен Син-, Него слушайте!” КВ – 255 стр.
“Като наблюдаваха облака на славата, по-ярък от този, който водеше израилевите племена в пустинята; когато чуваха Божият глас да говори в страшно величие, от което планината трепереше, учениците паднаха на земята като поразени.” КВ – 255, 256 стр.
“Те останаха проснати със закрити лица, докато Исус ги приближи и докосна и прогони страха им с познатия глас: “Станете, не бойте се!” Осмелявайки се да погледнат нагоре, те видяха, че… бяха в планината сами с Исус.” КВ – 256 стр.
КВ – Копнежът на вековете