5 принципа за възпитаване на неагресивни деца
Няма „рецепта“ за възпитаване на деца, която да може да гарантира сто процента успех. Всяко дете е уникално и има дадена от Бога свободна воля да избира какъв човек иска да стане. Но все пак има някои основни принципи, които, ако бъдат приложени, могат да ни помогнат да покажем и внушим на нашите малчугани, или по-големи деца, колко е важно да изградят черти на характера като толерантност, емпатия и неагресивно поведение.
- Родителите трябва да открият точния баланс между любов и уважение
Когато учат децата си как да общуват с възрастните, родителите често отиват в една от двете крайности: те или разрешават всичко (любов без уважение) или забраняват всичко (уважение без любов).
Първата крайност или така наречената Разрешителна родителска стратегия често „произвежда“ безотговорни и агресивни деца, които не могат да отлагат удоволствието и искат да им бъде удовлетворяван незабавно всеки каприз, защото именно това са правили родителите им в детските им години. Известната песен на британската рок група Куин е добър пример за кредото на хората, които са обичали, но не са уважавали родителите си. Заради това не са си изградили ценностна система на самоконтрол и
Искат всичко.
Искат всичко.
Искат всичко.
И го искат сега.
Втората крайност или така наречената Авторитарна родителска стратегия често „произвежда“ или агресивни, или безгръбначни личности. Родителите са твърде строги и настояват децата да ги уважават и да им се подчиняват, но излъчват много малко топлина, любов, състрадание, толерантност.
Съпругът ми веднъж ми разказа за един негов съученик от гимназията. Това момче имало много строг и взискателен баща, който управлявал дома си с желязна ръка. Вкъщи момчето било напълно покорно, но когато преминело през училищната врата, преживявало чудотворна трансформация в беснеещ тигър. Нарушавало училищните правила, държало се предизвикателно с учителите и постоянно се подигравало на съучениците си. „Къкрещият“ вътрешен бунт избухвал в необуздано поведение, когато бащинската система на контрол не го заплашвала с крайни мерки.
Как могат родителите да учат децата си да уважават възрастните и връстниците си? Това обикновено се постига с подходящи за възрастта ограничения на поведението и налагане на наказание с любов, когато ги престъпват. Както казва д-р Добсън, децата искат родителите им да ги водят, но желаят родителите да си спечелят това право. Ако кажете на десетгодишното си дете, че може да излезе с приятели, след като си свърши домашните задължения, а той/тя въпреки това излезе, е явно, че нито ви обича, нито ви уважава като родител. Крайно време е да организирате естествените последици – без приятели за определен период от време, без ново колело и т.н. – докато детето се научи, че той/тя трябва да се съобразява с по-висш авторитет от собствените си прищевки. По този начин децата възприемат идеята за законите и морала на обществото. И, разбира се, се учат на самоконтрол и неагресивно поведение. Ако цитирам отново д-р Добсън, когато детето се научи да обича и уважава родителския авторитет, то се научава да уважава и цени авторитетите в обществото и хората, както и да не се държи агресивно спрямо тях.
- Родителите трябва да бъдат пример за неагресивно поведение
„Действията говорят по-силно от думите“ е златно правило при възпитанието на децата. Доказан факт е, че възприемаме 93% от информацията чрез езика на тялото, а само 7% чрез думите. Следователно когато родителите казват на сладурчетата си, че викането не е конструктивен начин за разрешаване на спор, но в следващия момент самите те започват да си викат един на друг, децата ще приемат за норма по-скоро това, което виждат, отколкото това, което чуват.
Децата наблюдават всеки ден как мама и тате се отнасят един към друг и несъзнателно възприемат начина, по който те разрешават конфликтите и изразяват отрицателните си чувства. В детството и юношеските си години живеех в дом, където алкохолизмът и физическото и вербално насилие бяха ежедневие. Мразех това отношение към самата мен, но, за голяма моя изненада, насилственото разрешаване на конфликти по-късно се оказа ежедневие и в моя живот. Годините на затвърждаване бяха превърнали нещо нежелано в дълбоко вкоренен навик. Отнеми ми години да изграждам нови реакции, за да преодолея тази склонност до известна степен. Мога да кажа, че 30 години по-късно все още се опитвам да постигна спокойна реакция и самоконтрол при обида или провокация. Дори и при най-леката провокация се изкушавам да покажа на тази личност колко добре владея острия си език. Отнема ми страшно много енергия и самоконтрол, за да не го направя. Опитвам се да давам добър пример на децата си, защото клишето „Грам превенция се равнява на килограм лечение“ се оказва вярно.
- Не оставяйте децата без работа
Учете децата да помагат вкъщи и те ще бъдат по-загрижени и по-малко агресивни като възрастни.
Елън Уайт, най-превежданата жена писател, поставя силно ударение върху обучаването на децата да помагат в дома: „В домашното училище децата трябва да бъдат учени как да изпълняват ежедневните си задължения. Докато са още малки, майката трябва да им дава някаква лесна задача всеки ден. Ще ѝ отнема повече време да ги учи, отколкото ако я свърши сама, но нека тя да помни, че трябва да положи за изграждането на техния характер основата на услужливостта“ (Детско водителство).
Ако основата на характера е желанието да помага, има голяма вероятност такъв човек да бъде състрадателен и по-склонен към положителни взаимодействия с хората, отколкото към гневни изблици и агресивно поведение. Днес индивидуалистичната философия подчертава важността на самоактуализацията и това, разбира се, е достойна житейска цел. Обаче проучванията показват, че когато хората безкористно служат и помагат на другите, това ги прави по-щастливи и им носи дълготрайно усещане за удовлетворение в живота. „Когато помагаш на другите, помагаш на себе си“ – заявява Psychology Today.
https://www.psychologytoday.com/us/blog/between-cultures/201805/in-helping-others-you-help-yourself
- Обсъждайте с детето си влиянието на медиите
Мисля, че не се налага да цитирам научни проучвания, че агресията от медиийното съдържание влияе негативно върху начина, по който децата изразяват буйните си чувства. Много родители понасят това влияние от първа ръка. Тъй като децата прекарват толкова много време с електронните си устройства в интернет, никак не е излишно да отделяте време да им обяснявате какъв е рискът да наблюдават насилие и неприлични сцени.
Преди няколко години видях две дванадесет годишни момичета да вдигат пара за нещо съвсем маловажно през междучасието в училище. Едно от момичетата обвини другото, че е взело найлоновата ѝ торбичка за боите и четките след часа по рисуване. Второто момиче бурно отрече. Първото започна да ръси обиди на висок глас, второто отговори подобаващо и резултатът беше развалено приятелство. Но най-много ме впечатли гневният изблик и отвратителните думи, които използваха и двете страни. Бях забелязала, че всяко междучасие тези две момичета забиват поглед в смартфоните си и или играят агресивни игри, или гледат клипове с бумтящ ритъм. Почти през цялото време мозъците им са бомбардирани от някакъв вид агресивно съдържание.
Затова е много важно родителите да създадат връзка на доверие с децата си, за да могат да им показват какъв е рискът да допускат влиянието на медиите върху мисленето и поведението им.
- Обсъждайте с детето колко е важно да избират неагресивни приятели
Има една известна библейска поговорка, която гласи: „Лошите другари покваряват добрите нрави“ (1 Коринтяни 15:33). Отново повтарям, че е въпрос на взаимно доверие между родителите и децата, за да могат те да съветват детето, че няма да е добре да има агресивни приятели.
Едно проучване на влиянието на връстниците върху агресивното поведение на юноши от гимназии в Бънгома Каунти: „Резултатите показват коефициент на корелация 0.760, което показва силна връзка между влиянието на връстниците и агресивното поведение. Коефициент на детерминация R2 = 0.578 показва, че 57.8% от вариациите на агресивно поведение за изследваните 308 ученика може да се обясни чрез промени в натиска от връстниците, докато 42,2% се обясняват с други фактори“.
Очевидно е, че ще е добре родителите да намират количествено и качествено време, за да изграждат силна връзка с децата си, което ще им даде възможност да съветват децата си да избират неагресивни приятели.
Миналата година имах възможност да правя редовни презентации за неагресивното поведение пред деца в начално училище. Разказах им историята за момче, което хвърлило стол към учителя си, защото получило ниска оценка. Посочих им, че гневните изблици са опасни не само за здравето на агресивния човек, но и за хората около него. затова трябва внимателно да избират компанията си, защото „Лошите другари покваряват добрите нрави“ и това може да изложи човек на всякакви травми и опасности.
Задачата да въоръжим децата си с необходимите умения за изграждане на добре балансиран, неагресивен характер е трудна и отнема страшно много време. Все пак помислете за бъдещата награда да видите детето си като желан брачен партньор, достоен приятел и благословение за обществото.
Йорданка Дейчева, психолог
ydeicheva@facebible.bg
