НЕПОКОЛЕБИМА ВЯРА
„Но да проси с вяра, без да се съмнява ни най-малко; защото който се съмнява, прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете“ (Яков 1:6).
Молитвата и вярата са тясно свързани и е необходимо да се изучават заедно. В молитвата на вярата има небесно познание; това е познание, което всеки, който иска да направи работата си успешна, трябва да разбере. Христос заявява: „Затова ви казвам: Всичко което поискате в молитва, вярвайте, че сте го получили, и ще ви се сбъдне“ (Марко 11:24). Той дава ясно да се разбере, че молбата ни трябва да е според Божията воля; трябва да се молим за нещата, обещани ни от Него, и каквото и да получиш, то трябва да бъде употребено за вършене на Неговата воля. След като сме се запознали с условията, обещанието е вече напълно недвусмислено.
Можем да се молим за опрощение на греха, за Светия Дух, за христоподобен характер, за мъдрост и сила да вършим делото Му и за какъвто и да е друг подарък, който Той е обещал; после трябва да повярваме, че получаваме, и да изпратим обратно благодарност към Бога за това, което сме получили. Нужно е да не търсим някакво външно доказателство за благословението. Подаръкът е в обещанието, можете да се заловите за работата си, уверени, че Бог е способен да извърши онова, което е обещал, че подаръкът, който вече притежаваме, ще бъде осъзнат тогава, когато имаме най-голяма нужда от него.
Да живеем по този начин чрез словото на Бога означава да Му предадем целият си живот. Ще бъде изпитвано едно непрестанно чувство на нужда и зависимост, едно притегляне на сърцето към Бога. Молитвата е необходимост, защото тя е животът на душата. Семейната молитва, публичната молитва заема своето определено място; но именно тайното общение с Господа поддържа духовния живот.
Светът е завладян от напрежение и динамика, невиждани никога досега. В развлечението, в печеленето на пари, в състезанието за надмощие, в самата борба за съществуване съществува една ужасна сила, която завладява тялото, ума, душата. Сред тази стремителна динамика Бог ни говори. Той ни кани да излезем настрана и да беседваме в близост с Него. „Бъди твърд и знай, че Аз съм Бог.“
Да не се отлъчваме нито за миг от присъствието Му, но да общуваме лично с Христос, да живеем винаги в общение с Него – именно от това се нуждаем сега.
