НЕБЕТО Е В ОЧАКВАНЕ ЗА ТЕБ

За апостолите е писано: „(…) те излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействаше Господ и потвърждаваше словото със знаменията, които ги придружаваха“ (Марко 16:20). Както тогава Христос изпрати Своите ученици, така и днес Той изпраща членовете на Своята църква. Влиянието им е същото като на апостолите. Ако направят Господа своя сила, Той ще работи с тях и няма да се трудят напразно. Нека осъзнаят, че Господ е поставил Своя печат върху делото, с което са се захванали. Той каза на Йеремия: „Не думай: дете съм, защото при всичките, при които ще те пратя, ще идеш и всичко, що ти заповядам, ще кажеш. Да не се боиш от тях, защото Аз съм с тебе, за да те избавям. Тогава Господ простря ръката Си, та я допря до устата ми и ми рече: Ето, турих думите Си в устата ти“ (Еремия 1:7-9). И Той ни казва да отидем да говорим дадените ни думи, като усещаме до устните си Неговото свято докосване.

Христос е дал на църквата свещено поръчение. Всеки църковен член трябва да бъде проводник за света на съкровищата на Божията благодат, неизследимите Христови богатства. За Спасителя няма нещо по-желано от служители, които да представят на света Неговия дух и характер. Няма нищо по-нужно за света от изявяването на любовта на Спасителя към човешките същества. Цялото небе очаква мъже и жени, чрез които Бог да разкрие силата на християнството.

Божията църква работи за разпространение на истината, благословена от Него да върши особено дело. И ако Му е вярна и послушна на всичките Му заповеди, в нея ще пребъдва съвършенството на Божествената благодат. Ако бъде вярна на връзката си с Него, ако почита Бога докрай, никоя сила не би могла да ѝ устои.

Ревност за Бога и неговото дело подтикваха учениците да свидетелстват за евангелието със сила. Няма ли подобна жар да запали и нашите сърца, за да разкажем с решителност историята за изкупителната любов на разпнатия Христос. Това е привилегията на всеки християнин – не само да очаква, но и да ускори идването на Спасителя.