ЗНАМЕНИЯ В НЕБЕТО

Спасителят разговаряше с учениците на Елеонския хълм. След като описа дългия период на изпитание за църквата – 1260 години на папско преследване, за които беше обещал, че скръбта ще се съкрати – тогава изброи няколко събития, които трябва да предшестват идването Му, и определи точно времето, когато трябваше да се изпълни първото от тях: „В онези дни след скръбта слънцето ще потъмнее и луната не ще даде светлината си“. 1260-те години изтекоха през 1798 година. Четвърт век преди това преследването бе почти напълно замряло. След това преследване, според думите на Христос, слънцето трябваше да потъмнее. На 19 май 1780 година това пророчество се изпълни.

„Тъмният ден от 19 май 1780 г. се отличава като едно от най-загадъчните и все още неизяснени явления от такъв вид, макар да е имало и други подобни. Това е най-необяснимото затъмнение на цялото видимо небе и атмосфера в Нова Англия“ (Дивънс, М. Първото ни столетие, стр. 89).

Един-два часа преди настъпването на вечерта гъстата тъмнина на деня беше последвана от частично ясно небе и слънцето се появи, макар че все едно беше премрежено от тежка, черна мъгла. „След залеза облаците отново се събраха над главите ни и много бързо стана тъмно. Тъмнината на нощта не беше по-страшна и необикновена от тази на деня. Въпреки че имаше почти пълнолуние, не можехме да различим никакъв предмет без помощта на изкуствена светлина (…)“ (Isaiah Thomas, Massachusetts Spy: or, American Oracle of Liberty, vol. 10, No. 472 (May 25,1780)

Описанието на това събитие, както бе дадено от свидетелите, не е нищо друго освен повторение на думите на Господа, записани от пророк Йоил две хиляди и петстотин години преди да се сбъднат: „Слънцето ще се обърне в тъмнина и луната в кръв, преди да дойде великият и страшен ден Господен“.

Христос е наредил на Своя народ да следи внимателно за знаците на завръщането Му и да се зарадва, като види знаменията на техния идващ Цар.