Седем начина да помогнем при тревожност
Когато познаваме механизма на тревожността, това може да ни помогне по-добре да подкрепяме близките си, без да влошаваме несъзнателно тревожността им.
Първо, трябва да разберем, че тревожността е човешка черта, а не недостатък на характера. Повечето от нас се тревожат от време на време, защото по принцип това е полезна емоция, която ни помага да забелязваме възможните опасности, да се притесняваме от социално отхвърляне и да се пазим да не бъдем измамени. Въпреки че склонността към тревожност може да изглежда като недостатък, всъщност е полезно да познаваме хора, които са по-предпазливи и често мислят какво може да се обърка.
Обаче понякога хората си създават модели за справяне с тревожността, които я влошават все повече. Те мислят прекалено много (връщайки се постоянно към миналото и притеснявайки се за бъдещето), избягват всичко, което поражда тревожността им, и използват компенсаторни стратегии – като абсолютен перфекционизъм – които намаляват временно тревожността им, но я повишават в дългосрочен план. Тези стратегии може да отблъскват хората около тях.
Неприятно е да гледаме страданието на такива хора, но има неща, с които можем да им помогнем. Ето някои от стратегиите, които препоръчвам.
1. Да се информираме за различните начини, по които се проявява тревожността
Ние сме устроени да реагираме на страха или с борба, или с бягство, или с бездействие. Различните хора обикновено реагират по единия от тези начини. Например моята съпруга е склонна да бездейства и да заравя главата си в пясъка, вместо да се справя с нещата, които я стресират и плашат. Аз съм по-склонен да се боря и да ставам раздразнителен, излишно перфекционистичен или догматичен, ако чувствам стрес.
Когато осъзнаем, че тревожността цели да ни включи на режим „чувствителност към заплаха“, е по-лесно да разберем човек, който се чувства уплашен (или стресиран) и реагира с раздразнение или отбранително, и да му съчувстваме. Когато обръщате внимание на това как се проявява тревожността у близкия ви човек, можете да научите неговия/нейния модел на реакция и да помагате по-добре.
2. Подкрепата ви трябва да съответства на техните предпочитания и стил на близост
Най-добре да питаме човека каква подкрепа предпочита, вместо да гадаем! Обаче знаем от проучвания, че хората, които се затварят в себе си (обикновено преживели отхвърляне в миналото), вероятно ще реагират най-добре на силна реална и практична подкрепа. Тя може да включва да помогнем на тревожния човек да раздели задачите на по-малки стъпки или да избере конкретен начин да се справи с трудна ситуация, като например как да отговори на агресивен имейл. Но все пак трябва да зачитаме тяхната автономност и независимост, докато правим това.
Други хора може да предпочитат емоционална подкрепа, особено тези, които са „прекалено“ отдадени на връзка, защото се страхуват да не бъдат изоставени или пък да не натрапват чувствата си на другите. Такива хора реагират добре на думи, които подчертават, че са част от силен екип – например: „Това е трудно, но ние се обичаме и ще го преодолеем заедно“.
Разбира се, това са обобщения, затова трябва да нагаждате вашата подкрепа, като наблюдавате кое действа във вашата конкретна ситуация. Но когато имате близка връзка, можете да предложите подкрепа според това, което знаете за моделите на тревожност на близкия си човек.
3. Използвайте всяко разбиране, което те имат за тревожността си
Когато близкият ви човек осъзнава тревожността си, можете да му помогнете да забележи когато се случват тези периоди. За мен е полезно, когато съпругата ми забелязва, че изразявам тревогите си от работата, като съм раздразнителен към нея или нервнича твърде много. Тъй като познаваме много добре реакциите си и имаме връзка на доверие, можем да си посочваме един на друг обичайните реакции. Не винаги реагираме с благодат, но така или иначе възприемаме посланието.
Ако ще правите това, е добре първо да поискате позволение. Помнете, че хората, които осъзнават тревожността си, въпреки това усещат принуда да се „поддадат“ на тревожните мисли. Например човек, който се тревожи прекалено за здравето си, може да разбира с ума си, че да ходи на лекар всяка седмица за изследвания не е необходимо, но да не може да се спре. Ако близкият ви човек не осъзнава тревожността си или има проблем с контрола на натрапчивите импулси, е добре да го насърчите да посети психолог, който се занимава с тревожни разстройства.
4. Помогнете за промяната на мисленето
Ще бъдете по-полезни помощници, ако научите какви са когнитивно-поведенческите модели на тревожността. Това можете да направите, ако прочетете материали или присъствате на терапевтична сесия с близкия си човек. Но и можете да се опитате да използвате някои техники, които могат да бъдат полезни за хора, страдащи от тревожност.
Обикновено тревожните хора имат естествена склонност да мислят за най-лошите сценарии. За да им помогнете да мислят по-реалистично, можете да използвате една техника от Когнитивната терапия, в която им предлагате да помислят по три въпроса:
- Кое е най-лошото, което може да се случи?
- Кое е най-доброто, което може да се случи?
- Кое е най-реалистичното или вероятното?
Затова ако приятелят ви се притеснява, че родителите му е трябвало да му се обадят преди един час, а не са го направили, можете да му предложите да помисли за най-лошото, най-доброто и най-вероятното обяснение.
Но внимавайте да не прекалявате с оптимистичните уверения, че страховете им не са основателни. По-полезно е да наблягате върху способността им да се справят със ситуацията. Например ако се тревожат, че ще получат паническа атака на самолета, можете да кажете: „Това би било много неприятно и плашещо, но ти можеш да се справиш с него“. А ако любимият човек се тревожи, че някой му е ядосан или е разочарован от него, е полезно да му напомните, че можете да избирате само своите действия, не можете да контролирате реакциите на другите хора.
5. Предлагайте помощ, но не поемайте изцяло инициативата
Сърцевината на тревожността е избягване на трудната ситуация, затова понякога ни се струва добре да „помогнем“, като вършим нещото, което близкият ни човек иска да избегне, и така без да искаме увековечаваме този погрешен модел на действие. Например ако тревожният ви съквартирант смята телефонните обаждания за изключително стресиращи и накрая вие се обаждате вместо него, той никога няма да преодолее този си навик на избягване на разговорите.
Добре е да помним общия принцип, че подкрепата означава да помогнем на човека да си помогнем сам, а не да правим неща вместо него, което включва буквално всичко, което той не иска да направи сам. Например можете да предложите да го съпроводите на първата терапевтична сесия, ако вече си е определил час. Или ако не е сигурен как да си избере терапевт, можете да предложите възможности, но да го оставите сам да избере.
Едно изключение е случаят, когато тревожността е съпътствана от тежка депресия. Ако близкият ви човек не може да се накара да стане от леглото, той може така да се затвори, че временно да трябва други хора да правят това, което е необходимо, за да го поддържат жив. Също така понякога близките ни са толкова силно обхванати от тревожно разстройство, че едва оцеляват и имат нужда от помощ за съвсем конкретни неща. В по-леки случаи обаче е най-добре да предлагате помощ, без да поемате изцяло инициативата или да прекалявате с подкрепата.
6. Ако някой има по-сериозен проблем с тревожността, не го заклеймявайте
Какво можем да направим за хора с по-сериозни проблеми? Хора с панически разстройства, депресия в съчетание с тревожност, пост-травматичен стрес или натрапчиви мисли (включително мисли, свързани с хранителни разстройства) може да се боят, че буквално полудяват. Може да ни се струва, че е отвъд нашите възможности да помогнем.
Въпреки това има какво да направим. Когато някой изпитва значителна тревожност, е полезно да го уверяваме, че не сме променили мнението си за него. Той/тя е все още същият човек, просто преживява временна проблемна ситуация, която е излязла извън контрол. Не е увреден и не е променен. Доколко е възможно, помагайте на човека да си припомня положителните си черти, като правите заедно неща, които го интересуват или обича да прави, например хоби.
Понякога хората с хронична тревожност не искат да се променят. Например имате приятелка с агорафобия или хранително разстройство, което е от дълго време и е трайно. В тези случаи трябва да я карате да се чувства приемана, за да не се чувства самотна. Обикновено най-добрата стратегия е да говорите реалистично за проблемите, без прекалено да я засрамвате или пък да настоявате, че трябва да стане „нормални“.
7. Грижете се също и за себе си
Важно е да разберете, че вашата цел е да помагате, а не да лекувате човека или да облекчавате тревожността му. Поемането на твърде голяма отговорност всъщност е симптом на тревожност, затова внимавайте самите вие да се попаднете в този капан.
Помнете, че вашата подкрепа не е задължително пряко насочена към тревожността. Например упражненията изключително много облекчават тревожността, затова можете просто да предложите да отидете на разходка или до фитнес залата. Добре е също да си поставите някаква граница на подкрепата. 20-минутен разговор, докато се разхождате, по-вероятно ще повлияе повече за добро (и е по-малко изтощителен) от двучасова маратонска дискусия.
Да помагате на човек, страдащ от тревожност, не е винаги лесно и може да ви се струва, че все нещо не правите както трябва. Но ако си напомняте, че вие и вашият близък човек заедно правите най-доброто, това ще ви помогне да виждате нещата реалистично. Важно е да запазите съчувствието си и, както се казва в поговорката, първо вие да си сложите кислородната маска. Така ще мислите по-ясно какво става с тревожния човек и как ще можете наистина да помогнете.
Автор: Алис Бойс
Превод: Йорданка Дейчева