БРАКЪТ: ВОЙНА ИЛИ СИМФОНИЯ – 1
Една моя преподавателка по Психология на личността ни разказа следната история. Била на някакъв семинар на доста високо равнище в Европейския съюз. В края им дали възможност да задават въпроси. Тя запитала смятат ли европейските страни да ни помогнат с някакви конкретни действия, като имала предвид нещо по-материално, напр. пари. Не получила конкретен отговор. Но след това имало коктейл и човекът, на когото задала въпроса, я заговорил. Тя се зарадвала, че макар и неофициално може би ще получи някакъв обнадеждаващ отговор. Какво било учудването й, когато господинът сериозно заявил, че финансовите проблеми не са най-сериозните проблеми на световно равнище. Според него най-сериозният проблем в която и да е държава в света били отношенията между мъжа и жената в семейството и той твърдял, че в тях се коренят всички световни проблеми!
На пръв поглед тези думи могат да ни прозвучат малко пресилено на фона на мизерното ни и безпарично битие. Но нека чуем мнението на един човек, който е несъмнен авторитет за нашето общество от вярващи: “Обществото е съставено от семейства, и главите на семействата са отговорни за състоянието на обществото” (Уайт, Е. Семейството и проблемите на интимния живот).
Семейството е фабриката, където се раждат, възпитават, обучават в ценности и стартират в обществения живот бъдещите строители на всяка нация. В този смисъл думите и на европейския експерт, и на Е. Уайт звучат не само сериозно, но и апокалиптично! Съпругът и съпругата са отговорни както за добрите закони, правителства, парламенти, училища, така и за престъпността, корупцията, проституцията, порнографията…Чрез това какви хора сме ние и какви хора ще излязат от нашите деца, ние – вие и аз – имаме дял или в славата или в позора на нашето общество!
Това е стъписваща отговорност, нали? Добрата новина е, че не сме оставени без напътствие от нашия Бог в тази толкова сериозна и отговорна област. Има много библейски примери както за успешни, така и за неуспешни семейни стратегии. Божиите вести към нас осветляват области като избора на съпруг/а, отношенията с възрастните родители, възпитанието на децата. Но първата стъпка и основа за нормални семейни отношения е, според мен, правилното разбиране на ролите в семейството. Защото ако не 100, то поне 90% от младите хора днес свързват живота си, като са прекалено наясно какво искат от другия, но в блажено невежество какво се очаква да правят самите те. Затова нека да проследим как съветите за ролята на съпругата и съпруга в семейството намират своето изяснение и потвърждение в отношенията между Христос и църквата. Да прочетем за това в Посланието към Ефесяните 5:22 –33.
Посланието към ефесяните
Преди да започнем да тълкуваме тези съвети, нека внимателно да разгледаме контекста, в който са изречени, за да разберем правилно значението им. Посланието към ефесяните започва с прекрасната истина за саможертвата на Христос на кръста заради изкуплението на хората. После Павел разкрива как тази истина променя и новоражда вярващите и те постепенно се превръщат в едно неразделимо цяло – в едно тяло, църквата. Следват съвети как това тяло да се запази в единство. И в 5 глава отново откриваме съвети за отношенията между вярващите.
В цялото послание думата “любов” е спомената директно 16 пъти. Тя е поставена като причина за всички останали съвети към църквата. В началото на 5 глава Павел отново изяснява какво е тя, за да може следващите съвети да се приемат като следствие от нея. Ефесяни 5:2: “И ходете в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма”.
Какво разбираме от тези думи за любовта? Разбираме, че същността на любовта е действие и това действие е даване. Любовта е даване. По-точно себераздаване, предоставяне на нашия живот, сили, ум, способности в полза на хората около нас.
А как ще свържем любовта като себераздаване и ролите в семейството? Семейството е единственото място на земята, където можем изцяло да отдадем себе си на друг човек. Всички знаем думите на най-възвишения и необясним брачен закон от Битие! Битие 2:24: “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът”.
Една плът! Или иначе казано едно тяло, както църквата. Това означава, че съпругата отдава себе си изцяло на съпруга си, и той – на съпругата си. Това е себепредаване – съвършена любов! Мисля, че не случайно Павел изяснява това преди да започне да анализира семейните роли – любовта и себепредаването бяха идеала и целта за първата брачна двойка, те трябва да са идеала и целта на всяка брачна двойка тук днес.
Ролята на съпругата
В този дух и с тази нагласа нека да чуем конкретните съвети на Павел към семейните хора. Първият съвет той отправя към жените: Ефесяни 5:22 – 24: “Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата (като само Той е спасител на тялото). Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже”.
Ролята на жената в семейството е определена като покоряване. Тези стихове съдържат 3 истини, които изясняват измеренията на това покоряване и защо Бог го изисква точно от жената. Това е пряко свързано със символа, който присъства в цялото послание – тялото. Христос и мъжът са изобразени чрез главата, а църквата и жената – самото тяло.
Първата истина за покоряването на жената намираме в 22 стих (“Жени, подчинявайте се на своите мъже като длъжност към Господа”). Думата “подчинявайте се” на български език има неприятно звучене и се свързва с робство, унижение, своеволие. В английската Библия е използвана дума, която означава “предавам себе си, покорявам се”. Унизителна ли е тази заповед към жената? Тя е призована да предаде себе си на съпруга си, така както е готова да се остави в ръцете на Господа. Нека да размислим добре. Защо се покоряваме на Бога? Ако трябва с една дума да изразя всички причини, бих казала доверие. Ние се покоряваме на Бога, защото сме сигурни, че Той ни мисли доброто, имаме Му доверие. Ако трябва с още една дума да изразя основанията за послушание към Бога, бих казала и любов. Себепредаването е начин да покажем, че ценим тази личност, че сме готови да пренебрегнем собствените си егоистични желания в името на нейните интереси и щастие. Спомняте ли си как Павел определи любовта? Като пълно себеотдаване. Следователно покоряването на съпругата е най-висш израз на доверието и любовта, които тя изпитва към своя съпруг.
Стих 23 разкрива втората истина за покоряването на жената, която показва защо Бог изисква това от нея (“защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата /като само Той е спасител на тялото/”). Тук виждаме вече ясно разграничение на ролите в семейството, които са илюстрирани с прекрасния образ “едно тяло”, или “една плът”както в Битие. Мъжът е главата на това тяло, а жената – самото тяло. Разграничаване на ролите наблюдаваме във всяка област от живота: човешкото общество, животинските групи, дори при машините – всяка част си има точно определена функция. Така също и във всяка група от хора има един, който понася отговорността за действията на хората в нея, грижи се за благоденствието й и спазването на правилата, които я ръководят. Държавата има президент, правителството – министър председател, а църквата – Христос. Семейството не е изключение. Ако няма ръководител, би настъпил хаос в семейните отношения, както виждаме, че се случва днес в много семейства, където ролята на бащата е отхвърлена от съпругата, а следователно и от децата. Втората истина за покоряването на жената разкрива, че тя трябва да приеме съпруга си като глава на семейството, защото той е призван да го води към материално и духовно благоденствие, така както Христос води църквата към извисяване и спасение. Съпругът не би могъл да прави това, ако в дома си има една недоволна бунтарка, която постоянно оспорва решенията му, натяква му колко неразумно постъпва и настройва децата срещу него.
В стих 24 ясно се посочва ролята на жената, която е следствие от ролята на мъжа като глава (“Но както църквата се подчинява на Христос, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже”). Жената е пряко сравнена с църквата. Ние винаги разглеждаме това сравнение от гледна точка на моралната чистота и спазването на Божиите заповеди – както вярната жена е чиста и неосквернена, така и църквата без грях е чиста пред Бог.
Но този стих 24 има и по-дълбоко значение. Защо е нужно църквата да се подчинява на Христос? Защото в нас живее грехът, който ни води до раздори и разногласия, и само чрез покоряването на Неговите заповеди можем до запазим мира в нас и помежду си. По същия начин егоизмът, който дойде с греха, щеше да разруши хармонията на семейното единство, ако не бяха определени точно границите на правата и задълженията на всеки член, за да може всеки да задоволява нуждите на другия и да се запази мира в семейството.Съветът на Павел към жените е отглас от онова проклятие от Райската градина. Нека чуем как книгата “Патриарси и пророци” изяснява този факт:
“И Господ рече: “И на мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее”. При сътворението Бог я беше направил равна с Адам. Ако бяха Му останали послушни – в хармония с Неговия велик закон на любовта – те винаги биха били в хармония един с друг; но грехът внесе несъгласие и сега тяхното единство можеше да се поддържа и хармонията да се възстанови само чрез подчинеността на единия към другия. Ева беше първата, която съгреши; тя падна в изкушение, отделяйки се от своя другар противно на Божественото наставление. Адам съгреши чрез нейното умоляване и сега тя бе поставена в подчинение на съпруга си” (стр. 27).
Следователно третата истина за покоряването на жената е, че то служи за запазване на мира и реда в семейството, иначе егоистичните претенции и на двамата могат да го разрушат.
Дотук стана ясно, че ролята на жената в семейството е да се покорява на съпруга си, защото му има пълно доверие и го обича, защото той е глава на семейството, и за да се запази хармонията между тях, нарушена от грехопадението.
Йорданка Дейчева, психолог; ydeicheva@facebible.bg