ДНЕВНИ ДОЗИ СЛЪНЧЕВА СВЕТЛИНА

За да постигнем максимална функция на психиката, наистина трябва да се излагаме на слънце поне тридесет минути дневно. Нашият мозък не може да произвежда достатъчно серотонин без ярка светлина и имаме нужда от нея както през очите, така и чрез кожата си. Колкото сме по-да­леч от екватора, толкова по-дълго трябва да стоим на слънце, за да се об­разува достатъчно витамин D. Хората с тъмна кожна пигментация тряб­ва да стоят на слънце 20-30 пъти повече в сравнение с хората със светла кожа,  за  да  образуват  същото  количество  витамин D.  Светлокожите получават достатъчно ултравиолетови лъчи, за да произвеждат около 10 000 международни единици витамин D,  като просто излизат навън за 10 минути на обяд по шорти и потник без слънцезащитен крем. Необходимото излагане на слънце зависи  също и  от времето на го­дината,  мястото,  облачната покривка и замърсяването.  В  северното по­лукълбо ултравиолетовите лъчи са по-интензивни през летните месеци и по-слаби през зимните. Хората, които живеят на север от 42-градуса ши­рина (което съответства на линия на картата, прокарана от Бостън, Масачузетс, на запад  до Чикаго и до северната граница на Калифорния), няма да успяват да получават достатъчно витамин D от слънчевата светлина от ноември до февруари, затова може да се наложи да приемат добавки или терапия със синя светлина.Тъй като витамин D се складира в мастните клетки на тялото, работ­ниците на открито, работещи  под лятното  слънце,  няма да имат  нужда от добавки с този витамин през зимните месеци. Макар че излагането на слънце никога не може да доведе до прекалено голяма доза от него, с хра­нителните добавки това може да се случи. Хората, които приемат повече от 4000 единици витамин D дневно, трябва да изследват кръвните си нива, за да бъдат сигурни, че телата им не се отравят от прекомерна употреба.

,,Изгубеното изкуство на мисленето“  Издателство ,,Нов живот“