COVID-19 ПРЕСИЛЕНИ ЛИ СА МЕРКИТЕ

Сценарий за размисъл

Предстоят топли дни, пролет е все пак. Обаждаш се на приятели и се уговаряш за среща за обяд. Ще се съберете на двора, на открито, което изглежда по-безопасно. Както обикновено, вземате всички разумни предпазни мерки: Използвате средства за дезинфекция на ръцете, сядате на голямо разстояние един от друг и се опитвате да не докосвате лицето си, въпреки че последната част е трудна. Част от вас подозира, че цялото това нещо може да е преувеличено.

Това, което не знаете, е, че преди седмица бащата на един от приятелите ви е осъществил контакт с болен с коронавирус, без да подозира за това. Няколко дни след това той посрещна сина си у дома. Слюнката на пациенти с Covid-19 може да съдържа половин трилион вирусни частици на чаена лъжичка, а кашлицата я аерозолизира в дифузна мъгла. Когато вашият приятел влезе през вратата и пое дъх, над 30 000 вирусни частици се настаниха върху лигавицата на устата и гърлото му.

Оттогава вътре в тялото му се размножават хиляди вируси. И докато той говори, преминаването на дъха му върху влажната лигавица на  гърлото създава мънички капчици слуз, натоварена с вируси, които невидимо се извисяват във въздуха над вашата маса. Някои попадат върху все още неконсумираната храна в чинията ви, други се спускат върху пръстите ви, други се вкарват в носния синус или се установяват в гърлото ви.

Една от капчиците се вкарва в разклоняващите се канали на белите ви дробове и се установява върху топлата, мокра повърхност, отлагайки вирусни частици в слузта, покриваща тъканта.

Докато вирусът преминава през белодробната слуз, той се сблъсква  с клетките, които оформят повърхността.  След това мембраната на вируса се слива с мембраната на клетката, прехвърляйки съдържанието на РНК във вътрешността на белодробната клетка. Вирусът е вътре.

Вирусът се прикача към рецептор в клетките на дихателната система, наречен ангиотензин-конвертиращ ензим 2 (ACE2) посредством шипови протеини, разположени на повърхността му. За да заразят хора, вирусите трябва да успеят да проникнат в клетките им. Те ги използват като механизъм за размножаване, клонирайки се в нови заразени клетки.

Веднага щом вирусната РНК срещне рибозоми (клетъчни органели, които участват в синтеза на клетъчни белтъци), тези рибозоми започват  да изграждат вирусни протеини. След това тези протеини помагат на вирусната РНК да се копира и тези копия след това отвличат повече от рибозомите на клетката.  Скоро нормалната работа на клетката е напълно блокирана от нуждите на вирусната РНК, за репликирането на безброй вируси, които се размножават в слузта, нахлуват в кръвообращението, а заразеният не усеща нищо от това.

Докато фрагменти от разградени клетки се разпространяват през кръвообращението ви, имунната ви система започва да усеща, че нещо не е наред. Белите кръвни клетки откриват фрагментите на мъртвите клетки и отделят химикали, наречени цитокини, които служат като алармен сигнал, активирайки други части на имунната система да се задействат.  Вътре в тялото ви бушува микроскопична битка. С нарастването на касапницата температурата на тялото се повишава и заразената зона се възпалява.

Два дни по-късно, сядайки да обядвате, осъзнавате, че мисълта за ядене ви кара да се чувствате зле. Лягате и спите няколко часа. Когато се събудите се чувствате още по-зле. Гърдите ви се чувстват стегнати и имате суха кашлица,

След няколко дни бушуваща треска и усещане за възпаление навсякъде, осъзнавате, че сте по-болен, отколкото сте предполагали. Имате суха кашлица, която ви тресе толкова силно, че ви боли гърба. Борейки се за дъх, се отправяте към най-близкото отделение за спешна помощ. (Оставяте милиони вирусни частици, по различни повърхности на колата и плаващи във аерозоли във въздуха.)

Имунната ви система се е хвърлила в „цитокинова буря“ – свръхпроизводство на цитокини с такава интензивност, че вече не се бори само с вирусната инфекция, но и със собствените клетки на тялото. Белите кръвни клетки щурмуват белите ви дробове, унищожавайки тъканите. Течността запълва малките алвеоларни торбички, които обикновено позволяват на кръвта да абсорбира кислород. Ефективно се удавяте, дори когато вентилаторът изпомпва обогатен с кислород въздух в дробовете. Прогнозата става крайно неблагоприятна.

Това не е най-лошото. Интензивността на имунния отговор е такава, че под неговия натиск органите в цялото тяло се изключват, процес, известен като синдром на многоорганна дисфункция или MODS.

Ако не сте в напреднала възраст и нямате сериозни придружаващи заболявания, това най-вероятно няма да е вашият случай. Дори може да не разберете че сте инфектиран. Но дали тогава не е още по-вероятно да заразите свой близък от т.н. рискова група и той да няма вашия шанс.Това може да е някой от най-скъпите ви хора: майка, баба, баща, дядо, роднина или близък приятел.

Когато ви завладее скука и изкушен да се съберете с приятели си кажете: ,,Няма страшно”, помислете пак дали наистина е така.