Mалкият Томас Едисън

Веднъж малкият Томас Едисън се върнал от училище и предал на майка си запечатано писмо от неговия учител. Тя я видяла и се разплакала. Вероятно от умиление или радост, защото след това тържествено му прочела съдържанието на бележката:

“Вашето момче е прекалено гениално за нашето училище. Тук няма кой да го учи. Моля, занимавайте се вие с образованието му!”

Много години след смъртта на майка си, Томас Едисън, който вече бил един от най-гениалните учени и изобретатели на своето време, преглеждал семейните архиви и случайно попаднал на това писмо. Отворил го и го прочел:

“Вашият син изостава с развитието си. Не можем повече да го учим в училище заедно с всички. Моля, занимавайте се вие с образованието му!”

Сега било негов ред да поплаче. След години в дневника на учения прочели на една от страниците следната записка:

“Томас Алва Едисън бил едно умствено изостанало дете. Благодарение на своята майка той станал един от гениите на своето време!”